Захранване, водено от бебето/Baby-Led Weaning Тема 12

Аз взимам от едно малко магазинче, защото знам, че е хубаво, но не знам дали на всички е удобно, la terra води се ресторант, но тази част в манастирски ливади е и магазин. Аз бях много хаос и на 11м въведох шоколад, а на 9-10маскарпоне:)

Здравейте, надявам се, че не ви спамя, но подарявам бебешко столче за хранене Антилоп на Икея, с възглавница към него. На мен ми беше доста удобно за захранване по метода, понеже се поддържа чисто лесно.


Ако някоя мама има интерес, нека ми пише на лични. Намирам се в Плевен, но мога да пренеса до София, или изпратя по куриер до страната.

Редакция: Столчето е вече запазено!

Хора, как се справяте с постоянното желание за междинно хранене? Направо откачам вече.  Предлагам здравословни неща (плодове, домашно приготвени снакове), но ми се иска да ги намалим драстично (да не кажа спрем), защото стана тенденция да се яде малко на основните ястия. Всеки ден си казвам, че просто ще спра да давам, но после не издържам на постоянното мрънкане, сочене на шкафовете с храна, фурната, хладилника, дори ме води на пазара срещу нас да му купувам ябълки, банани и ягоди.
Иначе няма проблем с опитването на нови неща, хапва си и манджи, почти всичко обича. Проблемът за мен е, че ако нямаше междинно ядене, би изяждал цяла порция, а сега яде по няколко лъжици (особено вечер) и се насища.
На 18м е, ако има значение.

Замести времето в което ядете с време в парака или игра. Примерно сутрин след закуска излезте и то докато го оправиш, докато излезете и се върнете време за обяд. После предполагам  се оправяте за сън, спинка и не знам вече колко спи. Синът ми е на 1г и 1м и докато се приспим и оправим минава едно 30-40мимути и като спи 3ч и то става време за следващото хапване. Яде нещо лекочко към 16:00 и после чак към 19:30 което си е 3ч и малко, но по-рано не може да хапва СЗ. Предполагам най-труден е този интервал с междинките. Като е хапнал до 16:20 да кажем, после и миете ръчичките и той да си играйка нещо да стане 17ч и залагам, че най-много иска да яде в този интервал 17-19, но ако започнете да играете на някакви игри заедно, да се гоните и тем подобни неща и после като стане време за вечеря го извикай да готвите заедно. Кажи му, че е важно да яде на вечеря и някакви такива неща. Други не се сещам.

Децата ядат с различен ритъм от възрастните и често имат нужда по-често от храна.
Аз лично не бих отказвала храна или пък се опитвала изкуствено да удължавам интервала. Гладно дете = нервно дете = тантруми. Това последното трябва да го казват на всяка майка още в самото начало

Ами не му давайте друга храна щом не желаете. На моите деца им беше позволено и все още е, сурови плодове и зеленчуци в неограничено количество между храненията. По-късно включих и сурови ядки + сушени плодове като внимавам захаросаните и фурмите да с рядкост ( сега са на 4 г) за междинни. Има на масата винаги плод. На обяд и вечеря се старая да има свежа салата и условието е минимум половината силата и поне 1/3 от яденето. ( Порциите им са около 150-200 г. Е не ги меря, на око знам горе долу колко е количеството).  Ако е нещо ново или не го харесват ги тормозя да опитат поне две три хапки. Хляб почти не давам, освен на закуска. Половин филийка със супа или нещо със сос.
Солети, снаксове, вафли и всякакви боклучави храни не консумираме по принцип, ако много ми се дояде гледам да не е пред тях. Сладко основно на празник - рд, Коледа, Великден... Та ако ни почерпят на площадка по едно си опитват и приключват. Ако е близо до часа за обяд / вечеря се яде след основното ядене. Вече ми е по-трудно да удържам фронта със сладкото, но гледам и да не съм съвсем крайна. По шкафовете няма скрито или ако има не отварям пред тях.
Поради тези ми съображения не правим често курабийки и мъфини ..само за повод. Иначе аз обичам да правя, по-малко да ям. Ако направим щерката ще омете 20 парчета, докато сина половин курабия и ще мине на ябълки.
Все още вие определяте правилата.

vartoglava съгласна съм с теб, но примерно племеницата ми е много твърдоглави дете. Не можеш да я накараш да яде от нещо ако не иска, а тя обича само хляб, паста, леща и ако е в настроения хапва всичко което е вкусно, ако не нишо друго освен това (разбира се сладко) няма да хапне. Пробвала съм лично аз да я храня, няма филми, подкупи, миличко, за баба, за мама, ако я помоля, ако и кажа, че няма да яде ако не яде това, каквото и да направиш ако е решила, че няма да го яде резултата ще бъде истерия и да си отиде в стаята наказана и да пищи на отворена вратар да не иска да дойде, но да не иска и сама, така че да се радваме тези които имаме деца които не отказват чак толкова храна:)

Ще се радвам ако предложите съвети за яденето на такова дете, защото съм обречена, в събота ще я гледам и май ще остане гладна или на хляб…

Мерси за съветите на всички!
Isi-andi, това с разходките до скоро работеше, но от 1-2 месеца вече осъзна, че и навън може да си хапва, още повече, че живеем срещу пазар и вижда плодовете веднага като излезем. Реве си човека и сочи натам, дърпа ме да му купя нещо и даже се засилва сам да пресича улицата и направо настръхвам като дойде време за излизане. Отделно минаваме покрай детски магазин, където от скоро сам започна да влиза и да ми се тръшка за разни сокчета, наредени по витрината и играчки. Сок не е пил никога, не знам как реши, че иска такова нещо.
 
Съгласна съм и с Ули донякъде. Затова досега процедирах да се водя от него и не съм се стремяла да има точно 4 яденета за деня. Понякога е имал дори 5-6. В същото време обаче съветите от специалистите са, че за да хапва добре едно дете, то трябва да е гладно за основното ядене. Трябва все пак да се запознае с това чувство на глад, а не постоянно да мели нещо. Да не е прекалено гладно, но не и сито. А това за мен е много трудно за постигане.

vartoglava, точно това се опитвам и аз. Да не му давам всеки път като поиска, а да има поне някакъв контрол. Проблемът ми е, че постонно се тръшка и не ми издържат нервите. Ако не удари един голем рев, то ще мрънка по-слабо, но през няколко секунди. Подлудяващо е. Някой дни успявам да издържа, но други посто му тикам една ябълка в ръцете и си отдъхвам.

Isi-andi, относно съвета за племеничката: Според мен е най-добре просто да я оставите намира. Всякакви подкупи, похвали, молби, само влошават положението. Бих процедирала така: "Обяда е сервиран, който е гладен, да хапва" и дотам. Сядаш и ядеш, а тя само ако пожелае. Нека да не й се обръща внимание, да не й се предлагат алтернативи. Не казвам да гладува насила, а само ако иска. Нека да разбере, че храненето не е някаква проблемна и трудна дейност, а нещо напълно нормално и доброволно.

Ами оставяш го да се тръшка.
Децата имат нужда от това. Така изживяват и разбират емоциите си. Обясняваш му е опцията - да, ти си ядосан защото ме ти давам/ купувам Еди какво си. ...разбирам те, имаш право да се сърдиш. Съчувствам ти. Като се успокоиш ела. Аз съм тук. И седиш видимо спокойна до търкалящо то се пищящо дете и се правиш на глуха и сляпа за всичко, вкл. И погледите на околните. Ако нещо застраши детето или то поиска да те гушне - до него си. Като се успокои пак обсъдете ситуацията. Така действам за всичко. Синът ми повече от две години се тръшка и пищи за всичко. За отказ, за това че сестра му го е изпреварила, за забележка направена от някой, за това, че не си му откликнал веднага на желанието..... Обикновено след 5-10 Мин минава кризата и идва, гушва се и говорим за случилото се. Аз съм перде и не ми пука. Имало е ситуации в които  го влача за ръка или на ръце, за да се махнем от дадено място и да го оставя да се търкаля на по-подходящо, но го оставям да си се натръшка.
Дъщеря ми пък може да живее и тя само на тесто и тествани + сладко. Редовно отказвам да и дам. Ми не се е повредила....и по два дни е седяла гладна. Проблема си е нейн, не мой. Моят корем е сит. Алтернатива няма. Половин филия на хранене, плод и суров зеленчук, ядки между храненията. Ако иска...наблюдавам я...все си е хапнала нещо - я орехче, я бабабче, половината филийка задължително.  Повече от два дни не е издържала гладна на ината си. Ето онзи ден в неделя - баба и прави кюфтета по чирпански. Вече трети ден ги сервирам. Един казан имаше ( да е жива и здрава мама...). В неделя ги отказа, в понеделник изяде соса и картофите, кюфтето остави - било гадно...снощи след тренировка по плуване омете три кюфтета и облиза купичката...трето предлагане на една и съща манджа.... В градината кво яде и кво не, не ме вълнува. На площадката след градина давам ябълка, банан, моркови .. в много краен случай мюслибарчета, обикновено преди тренировка.  Сутрин слагам закуска, ако иска яде, там пак яде закуска, ако и хареса, на обяд ако иска, след закуска ако иска, вечер също ако иска.

Всичко зависи от нас. Колко ще ги изтърпим и кога ще се пречупим. Те ни пробват. Ако поддадем ни манипулират.
ЗВБ ( вече ЗВД) продължава - предлагам две неща, те си избират.  Като не щат Ко щат... Аз съм яла. Следващото хранене е в толкова часа. Междинни закуски - плод. Друго няма. Три дни ѝ давам да изкара. После инстинктът на самосъхранение действа безотказно.
Разбира се това е моето дете и аз отговарям за действията си и за него.
Но свеки кляка и се пречупва още първия път. Вади алтернативи. Затова и не ги оставям там често за повече време или без мен и баща им.

Анди, съчувствие за майката на малката. Дъщеря ми прави годинка този месец, знам че е малка, но е злоядо дете. Трудно се храни, обича хляб и банани. Кисело мляко не харесва, а от около седмица ми се струва, че отказва и АМ.
Съгласна съм с vartoglava за тръшкането, но разбирам, че не всеки родител може да се справи с него. Аз нямам проблем, но мъжът ми е против и винаги играе доброто ченге.

Чета тук чета във фейсбук, книгата имам, но нещо забих явно. Давам на госпожицата приготвени на пара броколи моркови пащърнак тиква тиквичка картоф сладък картоф коричка хляб авокадо банан . Но вече горе долу месец (почнах на 5 и половина месец) имам чувството че трябва вече нещо различно, Е тя отначало не беше много опитна, както се знае.. сега си хапва мачка смуче хвърля😄. Само че нещо не ми хрумва какво още да давам или какво да приготвям. Сякаш не ми се бърза с яйце и месо и млечни  а за някакви пръчици примерно какво спойващо да има….

Това си бях запазила за заместители на яйце. Пробвала съм и смятам за успешни банан, тиква и овесени ядки.

Мое лично мнение е, че няма нужда да се отлага въвеждането на яйца, особено в печива. Ще кажа защо:
В смес за мъфини колко яйца може да се сложат? 1-2 приемно. От тях ще станат 12 мъфина. От тях бебето на 6-7м я изяде половин мъфин, я не.
Съответно то ще приеме някакво микроскопично количество яйце. С възрастта това количество ще се увеличава и въвеждането става супер плавно.
Ако проверите и в solid starts ще видите, че яйцата са в категория 6м.
Аз още на тази възраст му правих нормални палачинки - тоест опита и мляко и яйце едновременно. Като се има предвид, че една палачинка е 80% брашно, и това, че той я смачка, разхвърли и не знам дали изяде 1/3та от нея, сами сметнете колко мляко и яйце е поел.
Така че според мен въобще не се тормозете, ами мятайте рецептите

Здравейте, нова съм в темата!
Детето ми е на 6м (направи ги на 4 май)тежи 8,030, мин месец 7,300кг висок е 68см
(роден е 4,125кг 54см)
От вчера дадох картоф и утре мисля да му дам и морков обаче пустия страх от задавяне.....

Успех със захранването, момичета!
Аз захранвах по метода през 2008-а и през годините много пъти съм казвала, че ако трябва да се върна, всичко бих повторила.
Кърмих дълго, затова  не си давах никакъв зор със захранването. Започнах през 8я месец - тогава четох, че така е по- добре, за да е готово стомахчето да се справя с новата храна/с алергените и е така според мен, поне  в нашия случай.
Започнах със зеленчуците и слагах щерката на скута ми, като добавях в моята чиния приготвеното за нея и се хранеше с нас - каквото успее - това. Слагах я  посредата между кърменията, та да не е умряла от глад и да се изнервя при неуспех.  Така се запозна с храната от любопитство и гледайки нас, без сътресения и заместихме едно хранене едва на 1г. и 10м., в един момент просто го установих.     Сок не съм давала, опита такъв след 3години и до сега се пие основно по поводи.  Проблеми с показатели не е имала.
Водех се изцяло по детето (за всичко)  - когато, колкото, каквото иска. Така и отбиването ни беше естествено... имах късмета и да си я гледам аз в градинска възраст.  И имам здраво дете, без алергии, обичащо храната и супер отворено към нови вкусове, каквито аз пък предалагам непрекъснато. Така и в училище е с кутия с домашна (не от опаковки) храна от ден 1ви и до сега... положила съм добре основите.
Ако случайно не е станало ясно... силно препоръчвам метода, за мен е незаменим. Надявам се да съм ви дала кураж!