Почти месец живеете като съквартиранти... През това време можеше поне квартира да намериш. Не разбрах как си финансово, но под наем с две деца ще се справиш ли?
- Публикувана: 11 ян. 2021, 22:10 ч.
- Последно мнение: 2 фев. 2022, 11:29 ч.
Изгони ме от вкъщи с двете ни деца
Най-лесно е да идеш при вашите за начало. Тъкмо няма да смее мъжът да досажда както ако бихте били сами с децата. Това съвсем сама би било трудно. Аз се справих, но си имах целодневна гледачка за малкото, която ми помагаше и с готвене, домакинство. Като се върна вкъщи от работа - изпрано, чисто, подредено. Сама - съвсем сама - ако едното дете е двегодишно - не си струва да си разсипеш здравето. Още дълги години има да се гледат тези деца.
Финансово мога да се справя, наясно съм с наемите, но поне като ще се дават пари да е за нещо, което си заслужава. Не мога да заведа децата си в мизерия. Лошото е, че винаги всичко съм давала за семейството и никога не съм заделяла пари за черни дни... Трудно ще е, но не невъзможно. По-скоро ме е страх като остана сама да не де предам психически...
Колкото и да съм против съжителство с родители, в момента това наистина ти е вариантът. Ще имаш подкрепа за доста неща, по-плавен ще е преходът към самостоятелен живот, онзи няма много да смее да наглее.
Финансово мога да се справя, наясно съм с наемите, но поне като ще се дават пари да е за нещо, което си заслужава. Не мога да заведа децата си в мизерия. Лошото е, че винаги всичко съм давала за семейството и никога не съм заделяла пари за черни дни... Трудно ще е, но не невъзможно. По-скоро ме е страх като остана сама да не де предам психически...
Чета те и усещам, че "хем те боли, хем те сърби" - говориш, че можеш да отидеш при родителите си, не не го правиш; ще де справиш финансово с квартира, ама имаш претенции да е хубава и в същото време казваш, че си при бащата на детето ти, за да прекарате зимата. Все едно при родителите ти през зимата ще си на студ на терасата.
Според мен не си убедена какво искаш и си намираш оправдания да останеш при човек, който те тормози с надеждата, че ще спре да го прави. Не, по-зле ще става. Имаш къде да отидеш, отивай, а не чакай пролетта.
Чака авторката. Първо зимата, после малкото ще боледува, после голямото е много привързано към баща си, трето той не е бил такъв, четвърто.......
Колкото и да съм против съжителство с родители, в момента това наистина ти е вариантът. Ще имаш подкрепа за доста неща, по-плавен ще е преходът към самостоятелен живот, онзи няма много да смее да наглее.
Някъде беше писала, че си правила много компромиси, за да не разберат родителите ти за проблемите ти. Защо това ти е важно? Значи тази среда, която осигуряваш на децата си, ти е ок, но вашите да не знаят. Не те разбирам. Важното е какво ще кажат хората, а не как вие в действителност сте. Искаш да изглеждаш като успяла и щастлива жена пред вашите? Добре, успей, бъди щастлива, сега не си нито едното. Ще се сринеш, ако останеш сама - а сега не си сама, така ли?
За да не ги тревожа, а не за да изглеждам много успяла. Разбрах, че дори да крия, те разбират, все пак са ми родители, усещат ги тези неща и на никой не направих услуга. Прави сте, сигурно пред себе си не признавам, че имам надежди и отлагам... Обмислям срещи с психолог, надявам се да ми помогне. И за децата знам, че подобна семейна среда няма как да им се отразява добре, дори да са толкова малки... Липсва ми смелост, кураж, разбирам, че съм слаба, но как изведнъж на човек му идват сили да се откъсне и пребори... Първо себе си трябва да преборя...
Прави сте, сигурно пред себе си не признавам, че имам надежди и отлагам... Обмислям срещи с психолог, надявам се да ми помогне. И за децата знам, че подобна семейна среда няма как да им се отразява добре, дори да са толкова малки... Липсва ми смелост, кураж, разбирам, че съм слаба, но как изведнъж на човек му идват сили да се откъсне и пребори... Първо себе си трябва да преборя...
Авторке, личи си, че не си първична и проста. Напротив! От писанията ти струи чувствителност и съзнание. Но, човек трябва да преценява дали в една ситуация има изгода, т.е. дали чакането си заслужава. Мъжът ти не те обича, не те иска, тормози те всячески ... Какво още трябва да направи? Да те набие пред децата? Помисли си дали този епизод от живота ти ще има значение след 5 гидини, ако сега проявиш твърдост и решителност, отидеш при вашите, по-късно си стъпиш на краката, заживеете спокойно, айде не луксозно, но нормално? Няма, защото всичко ще е зад гърба ти. И обратно - ако останеш при този тровник още 5 години, ти за къде ще си? За психиатрията.
Много малко хора в наши дни раждат деца и остават с един и същ партньор цял живот. Не си единствена - пълно е със случаи като твоя. И имаме примери тук и във форума за щастливи (т.е. нормални) развръзки след това.
Индианците са казали: "Ако усетиш, че яздиш умрял кон, слез от него."
Слизай от коня!
Много малко хора в наши дни раждат деца и остават с един и същ партньор цял живот. Не си единствена - пълно е със случаи като твоя. И имаме примери тук и във форума за щастливи (т.е. нормални) развръзки след това.
Индианците са казали: "Ако усетиш, че яздиш умрял кон, слез от него."
Слизай от коня!