






Мъдрият и деликатен подход на Султан, когато завари Зейнеп сама и потисната в кухнята на сутринта, след като двете ѝ майки с право я нахокаха заради оттеглянето на жалбата. Султан обикновено пречупва нещата през хумор и по-лековати филтри, което също е добър вариант, но този път особено много ми хареса проницателното изказване за това как изразите (и изобщо манталитета), с които сме израснали, после се вкореняват дълбоко в безсъзнателното и за съжаление често стават причина за страдания и недоразумения после. Това "живота си ще дам за теб" е право в целта като неписаната мантра на Зейнеп, която ѝ дърпа сърдечните струни и повелява да е добра, разбираща, жертвоготовна, състрадателна и т.н. и т.н....за своя собствена зла участ, защото при нея липсва най-основният момент - инстинктът за самосъхранение. Не само, че липсва, но и сякаш дълбоко в себе си е убедена, че е егоистично и лошо човек да помисли първо за себе си, да се погрижи за себе си, да постъпи според истинските си желания, вместо да ги пречупи, за да се съобрази с другите, само и само да са доволни от нея. Това е пагубно, токсично и изключително опасно, защото - както виждаме, води не само до непрестанни драми и неприятности, но и ни изпепелява отвътре. Такива хора често се разболяват и физически.
Повдига ми се от това малко неблагодарно простовато същество Кибрит. Махленската дребнавост не прощава, а от несправедливото чувство докато ѝ гледах злобно стиснатите устни и обвиняващите пулещи се очи, направо ме задуши на няколко пъти. Каква ирония - когато търсеше сметка защо Нермин била забравила за това как Мехди я беше приютил, а самата тя прелива от неблагодарност към Зейнеп, без която нямаше нищо да види - ни семейство, ни дом, ни образование.... Забрави ли, че това младо момиче, с и без друго предостатъчно проблеми в живота, доброволно се нагърби да ѝ стане настойник - без дори да я познава кой знае колко добре...и че после именно тя, а не прехваления ѝ майстор Мехди, се погрижи да я измъкне от сиропиталището и да я очовечи малко?
Непрестанната тежка драма с фамилия Зрънкови ъъъъ Караджови 
Колко противен ми е Мехди, чак грозен за гледане, с неговата перманентна физиономия на вечния многострадалец, с тези драматични тежки въздишки и говорене в мн.ч. с придихания - честно, от толкова извъртане на очи ме заболя главата докато гледах. Вярно е, че го натопиха, но по дяволите - как можеш да се правиш на такъв "мъжкар", когато всъщност си гола вода и нямаш капка съобразителност да се осъзнаеш какво правиш, къде как трябва да се държиш и какви последствия имат действията ти?
Много ми харесаха моментите на зараждащите се чувства между Баръш и Зейнеп - музиката, погледите, невербалната комуникация - по едно време и на мен ми запърхаха пеперудите в корема чак. 
Чичото е страхотен образ, от онзи тип хора, за които казват "по-голям от живота".. Не мислех, че ще се намери някой, който така добре да пасва на Султан - като нейното мъжко Аз е.
Нермин и тремора на дясната ръка - това ми прилича по-скоро на психосоматична реакция, когато е под силен стрес. Нали в началото на първи сезон, когато Зейнеп я посещаваше, все ѝ напомняше да си пие лекарствата - доколкото разбрах тогава, става дума за нещо на нервна почва, отколкото на някакво физическо заболяване, иначе щяха да бъдат по-конкретни - нямаше да пропуснат този повод за още драма... Да видим какво ще излезе, винаги могат да решат и от тази трънка да извадят заек. 
Не я обвинявам, ядосвам ѝ се, защото ми се иска вече да го осъзнае и с действия, не само на моментни проблясъци, които бързо-бързо биват угасени от поредната махленска драма, в която бива въвлечена...
Колко символично!
Не я обвинявам, ядосвам ѝ се, защото ми се иска вече да го осъзнае и с действия, не само на моментни проблясъци, които бързо-бързо биват угасени от поредната махленска драма, в която бива въвлечена...
Колко символично! 


. Но е доста кратък животът за да се занимавам с неудачите на друг (изключвам семейството си). Да кажем, че ми се задейства инстинкта за самосъхранение, защото се натоварвам психически, когато ме занимават с едно и също. А някои хора просто обичат да се правят на жертви, да търсят съчувствие. Разбира се, че и аз съм правила грешки, но съм си извличала поуките, а пък и не товаря другите с проблемите си. Дето казват хората - на вълка шията му е.... Препоръчани теми