ОСМИ клас 2020/2021 - Осмокласникът дистанционно продължава, осмокласни майки с винце се успокояват

Добро утро, моя получи 5 на класното по български и литература. Но за съжаление за срока ще е 4. Направил е и представил проекти, които не са оценени - за Омир и Илиада, Любов на Сафо и от вчера Софокъл и Антигона. На другите им пише оценки. От миналата година знам кой колко ще има, не съм изненадана, а разочарована. Защото Стивън , снощи до полунощ си прави сам проекта.
Ами обидно е. Не знам той как се чувства.

Доня, сега е моментът да му повториш, че знанията му ще останат и след години, а 4ката е само цифра в ЕД...

Въх..сакън..как април, бре?!? То, децата ще откачат / с някои изключения/, ненормална работа! Четох назад към някакви протести, дайте ги насам да се включа и аз.
Judy, хич не се тревожа аз за физическото, туй да му е кусура...Да се връщат децата на училище, другото е лесно.

Въобще не съм оптимист като гледам какво става в UK и Германия. Меркел била предложила мегалокдаун до април.

Аз презентации и проекти не правя. Миналата година има няколко пъти в които съм помагала с търсене на инфо в нета по разни реферати, но тогава беше лудница. Помагам с проектите на малчо (2клас), но и това скоро ще приключи. Наборката в редки случаи ми показва какво е направила или написала по даден предмет, но по-скоро да се похвали, а не да търси одобрение или помощ. Децата са различни, но аз смятам, че трябва да се опитват да се справят сами, а не при най-малкото затруднение да прехвърлят работата на друг. Това ще им бъде полезно и в живота. Аз не съм от обгрижващите, в това отношение майки. Признавам си, пристрастна съм към ползите от спорта, но бих казала, че всички активно спортуващи деца са изключително организирани, самостоятелни и отговорни. Почти всички деца от нашия клуб учат или бяха приети в т.нар. елитни гимназии. Наборката често ме е питала, как нейните съученици се оплакват постоянно, че не им стига времето за домашни и учене, когато това е единственото което правят? Аз също се чудя? Тя е с режим 6дни в седмицата по 3ч30мин спорт плюс 2дни и английски по 1ч30мин + ходенето на училище.(Миналата година отделно от това ходеше и на уроци по БЕЛ и мат) И това е в гр.София, където всички знаем колко време отнема пътуването с градски транспорт.Това което прави и харесва и се чувства прекрасно, никога не ми е казвала, че я мързи или изморена. След тренировки вечер се прибира като преродена, свежа и усмихната. Има успехи  в училище и в спорта. Ако от сега са постоянно мрънкащи колко са уморени, претоварени, че им и скучно и т.н. ами не ми се мисли, какво ще е когато влязат в истинския живот.(за съжаление доста често чувам от познати как жалят децата са ох те горките, много домашни им дават и те се претоварват,децата ги слушат и те това напяват)
PS Днес нещо съм запалила моторетката петъчно

Защо не попиташ ти по каква причина не са оценени предадените проекти?Особено след като другите съученици имат оценки. Да не би да не ги е получила учителката? Моят син имаше миналата година такъв случай - изпрати домашно в платформата, но то не било видяно и започна да праща домашни на електронна поща на учителката си. Там тя ги получаваше и връщаше обратно отговор, дори с напътствия, корекции и т.н.

О, получила ги е ! За Омир , детето го представи пред класа, за Сафо има едно Благодаря от учителката в чата, за днешното той каза че е пратил, тя отговори, че го е видяла .
Много ми се иска да поговоря с нея, но се притеснявам да не си го нарочи. Тя си има три - четири момичета любимки. Питах го, направили ли му е впечатление, че не писа оценка и на още едно момче - да, той не е момиче!

За жалост - често срещано е разликата в отношението и това много се набива на очи и е много дразнещо. Всъщност чела съм, че най-неприятната черта на учителя е показвана несправедливост и субективно отношение към учениците и съм склонна да се съглася. Всичко друго се преглъща по-лесно, това - не.
Едни наистина си делят класовете на момиченца и момченца, на деца на колеги и деца на разни други хора, други - на любимци и нелюбимци /любимецът има 6 за казани 2-3 изречения, останалите - за 2-3 цялостни изпитвания няколко дни по ред, например/ и т. н.
През октомври помня, тази година, в един първи или втори час беше, докато бях в стаята на сина да му се обадя, че тръгвам, да заключи след мен, чух с ушите си такова яко подмазване на учител и то от момче, че моите уши чак се зачервиха. Синът само ме погледна и се ухили, понеже ми е разказвал за някои такива случаи с няколко съученици, вкл. и този, но тогава го чух лично. Слава Богу, че синовете го приемат някак по-леко от мен, аз мчного се дразня. От дете. И знам, че това ми е пречка, но не мога да го превъзмогна.
Може да се опита в такива случаи просто да се зададат въпроси - моето дете как се справя, оценяват ли се предаваните писмени работи и кога /за да следя де, не за друго.../, дали се оценява работата в клас и т. н. Ако не се сети учителят и не прокънти - не знам. И аз бих се притеснила да не би пък да повлияе в обратната насока след това.
Честно казано смятам, че децата ми реагират по-адекватно. Аз от малка съм на нож за такива неща и винаги се обаждах сама. Не ми е навреждало май, дори по-скоро напротив, но вероятно съм имала и късмет и сигурно за това смятам и приемам, че така трябва, но те пък друго мислят, а аз гледам да не им налагам методи на действие. Понеже не съм аз в ситуацията и е по-вероятно аз да сбъркам. Всеки си е различен.

Пък аз се засрамих от вас-никога не съм помагала за проекти и презентации.Само ме осведомява по кой предмет има да прави и каква е темата....Тази година нямат много,но миналата имаха доста по разказвателните предмети.
Аз само го питам вечер дали си е научил, той отговаря "да" и толкова....а смея да твърдя,че съм от обгрижващите майки,но за други неща.

Най-малкото се демотивира за напред. Като не ти оценяват труда, защо да си даваш зор?

Доня,
Аз на несправедливости не мога да НЕ реагирам. Обаждам се. Мисля, че трябва да се обадиш и ти. Бъди бяла и добра по телефона и виж къде е проблемът. Ако класният е читав може да минеш първо през него за мнение и съвет. Ама без бой не се давай!
Стиви така или иначе има 4. По-малко няма да му пише. Най-много да качи на 5.


quote author=Доня Дафина Черешова link=topic=1294550.msg42139998#msg42139998 date=1610699653]
О, получила ги е ! За Омир , детето го представи пред класа, за Сафо има едно Благодаря от учителката в чата, за днешното той каза че е пратил, тя отговори, че го е видяла .
Много ми се иска да поговоря с нея, но се притеснявам да не си го нарочи. Тя си има три - четири момичета любимки. Питах го, направили ли му е впечатление, че не писа оценка и на още едно момче - да, той не е момиче!
[/quote]

Класното по бел е било сериозна работа. Десет въпроса да отбележи дали твърдението е вярно или грешно, 2 въпроса за писане по Илиада, 5 за Сафо, теза "Почитта към смъртта като помирение" или нещо подобно и текст за откриване на 10 правописни и пунктуационни грешки, 1 астрономически час. Въпросите били завъртяна (не знам защо е очаквала буквални и лесни) и докато ги разберяла, не оставало време. Който не чете, трудно разбира, ама то и да обяснявам, и да не обяснявам, "все същото". За това нямат часове преди класните. Трябва да покажеш разбиране на ученото.

Напълно го разбирам, както и теб в случая. На мен също това ми влияе много, много демотивиращо. И за себе си не съм успяла да си изградя и до сега защита срещу това. Просто моят начин е моментална явна реакция. Даже съм бивала склонна да сменя клас/училище, колектив и съм го правила, когато ми е бивало важно. И за да не се ядосвам, когато намирам, че нещата са явно и безвъзвратно определени и несправедливи.
Но начинът е въпрос на темперамент и знам, че всеки е различен. Как да убеждавам децата да действат и те така? Не смея. Все едно някой мен да седне да ме уговаря да си пък мълча или да забавя реакция.
Ето, и Рали 78 пише като мен.
А моите деца, както вече казах, са различни... Правят си сметката да не си влошат положението и не се дравнят чак толкоз, но те са си и доста по-малко емоционални и палещи се.
Абе ако искаш - обади се, наистина, така или иначе нали е решила да му пише 4, какво по-лошо пък да стане? Виж първо с по-завоалирания начин, подпитай той по-зле ли се справя от тия любимки /тъй де - от тия момичета/, защо не са му оценявани работите, а на тях са /ако си сигурна, че това е така/ - тук вече ще настъпиш с такъв въпрос по-здраво, де. Обмисли стратегия предварително, но ако продължите да мълчите пък най-вероятно нещата ще продължат да си вървят така...

Ох, аз съм много търпелив човек. От миналата година търпя.... Още ще потърпя. Моето дете е мотивирано и много учи, напоследък си ляга все по късно. Стои по 5 часа да направи проект, който да интересен, разчупен. Аз сядам и говоря на тия теми, не искам да се отчайва, но ако тръгне да се бунтува и по зле може да стане. В същото време пък не трябва да свиква да го мачкат....
Класният тая година го чуват един път седмично, въобще не мисля да го занимавам ...

Абе хубаво нещо е и търпението, стига да има някакви граници и позитивни последици. Поговорете с ученика за ситуацията спокойно и набележете какво да правите.