Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 8

"Нищо, абсолютно нищо не е по-важно от това да бъдеш някому ценен. Не по кръв или задължение. Не по съвест. Не по неизбежност. Просто да има някой, някъде там, дето крачи на същата земя и в теб вижда живота си. Някой, за когото си всичко. И хубавото ти, и лошото ти му е всичко. Някой, на когото стигаш. И той ти стига. Не за щастие, не за приказка. Стига ти за ЖИВОТ. Дърпа те към живот. Отнема ти живот. Някой, за когото времето е без значение, болката е без значение,  сълзите са без значение. Понеже константа е любовта. 
Нищо, абсолютно нищо не е по-важно от това,  да имаш някой ценен. Противно на логиката и на фактите. Противно на собствения си ум.
Противно на щастието си.
Някой, от твоята материя.
Татуиран в сърцето ти.
Неизбледняващ."

Ariadna

''В този живот може и да нямаш
всичко, което искаш. Но трябва
да се научиш да обичаш всичко,
което имаш. Себе си. Душата си.
Утрините на новия ден, залезите
му. Дори и мъката си трябва да
се научиш да обичаш. И тя
нежност иска. Иначе нямаше да
е мъка."

из ''Рошавите мисли на едно влюбено момиче.''
Галя Кутулева

 "Не се страхувай да загубиш – ако човека не е на твоята вибрация, той така или иначе ще изчезне. Страхувай се да бездействаш и да изпуснеш възможност да бъдеш щастлив. Бъди себе си и бъди честен – търси яснота и тогава всичко ще дойде на своето място! Вселената винаги се грижи за теб! Винаги! Бъди честен – с това не се печелят много приятели, но тези, които се спечелят са безценни." Джон Ленън

Аз съм тиха вода...От дълбоките.

Не казвай, колко много ти се спи.
Едва ли ще заспиш по пълнолуние...
Под тежките ми, вятърни коси
те чакат устните ми. Нацелувай ги!
Днес мога да съм топла, юлска нощ.
(Kакво, че януари зъзне вънка.)
По кожата ми нишки от сребро
разплитат нежните си,звездни брънки.
И аз оставам само по море,
което в дланите ти топло се разлива.
Изгребвай ме със дъх, с очи, с ръце
и ме обичай много мълчаливо.
Внимавай само! Моите вълни
ще те препъват, диви и разпенени.
Ще бъдат като буря. А пък ти
навярно ще потънеш в тях. И в мене.
Сега не казвай колко ти се спи...
Съблякох си небето и земята.
Пред теб стоя. По сол и по вълни.
И тихичко обсебвам сетивата ти.

Caribiana

„Ако правиш това, което трябва, оцеляваш. Ако правиш това, което искаш, живееш. Бъди себе си, всички останали са вече заети.”

Оскар Уайлд

"Когато млякото се разлее по целия под и онези малки детски очи ви поглеждат в очакване на реакция ви, не забравяйте какво наистина има значение - нужни са само пет минути, за да почистите разсипаното мляко и много повече, за да се възстанови разбитото детско сърце!"
"Детето се нуждае най-много от вашата любов точно тогава, когато най-малко я заслужава."
Ерма Бомбек

ДОВЕРИ МИ СЕ...

Довери ми се… Този свят е безумно красив!
Не го гледай под свъсени вежди.
Хоризонтът, изписан с небрежен курсив
е вратата към белия свят на надеждите.
Довери ми се. Виждаш ли тези поля –
росни, свежи и много зелени,
а зад тях млада, буйна, пияна гора
и река като снопчета вени.
Довери ми се, има защо да си тук..
Всеки идва със своя причина.
Не си стискай душата в юмрук,
отпусни се, защото те има.
И живей! Този свят покрай теб е любов…
Всеки лъч ти е ласка от Бога,
всяка нощ ти е тайна, звездите са зов,
както знаеш – звездите са много.
Довери ми се. Дар ти е всяка зора,
всеки залез е край и начало…
Усмихни се и скачай без страх във света.
Изживей го до край. Заслужаваш.

“Когато остана без врагове, ще разбера, че вече не струвам нищо”

 Мария Калас

Богинята на щастието Фортуна не само е сляпа, но и ослепява своите любимци.

Цицерон

"Тишината, която струи от очите на хората, които са заседнали някъде между разрухата и мечтите си. Тишина, която заема другата половина на леглото и дърпа завивката, защото вечер е наистина твърде студено, особено когато си оставил сърцето си на течение. Тишина, която запълва раздърпаните завеси на спалнята, тишина, която крещи повече от всеки вик.
Защото в днешно време на никой не му се слуша. Всички са твърде заети да не вярват на думи, заети са да нямат време за важните неща, заети са да не обичат. Търсачи на щастие, които се крият зад фалшиви усмивки, крият се зад скъпи телефони и маркови дрехи. Усмихват се, защото е модерно да си позитивен. Но болката се превърна в клише. Сляп парадокс. Без тапа за отпушване. Засяда ти в гърлото и не намираш тирбушон, защото отдавна не продават такива.
Тишината е наистина толкова крещяща, че дори не се налага да увеличаваш звука. Виждам всеки ден такива хора – стоящи мълчаливо на някоя пейка, съзерцават в някоя далечна точка. Точка, която ги връща на местата, където са били щастливи. Време, в което някой ги е обичал и са се чувствали ценени. Имали са вяра в себе си, вероятно. Имало е глътка живец у тях, глътка, която е хидратирала душата им. Тази тишина говори. Говори толкова силно, че днес тези чувства са просто някаква сянка от минало свършено щастие. Щастие, което копнее да изпита поне още веднъж. Защото подкрепата е наистина важна. И не, наивните клишета „Стегни се”, „Всичко ще се оправи” хич не помагат.
Когато очите, устата и душата на човек мълчат, тези думи не помагат. Знаеш ли кое помага – понякога стига и една прегръдка. Без думи. Без празни обещания. Без заучени фрази. Без мръсни игри. Достатъчно силна прегръдка. Стига да покажеш, че доверието вече не е забравена класика в някоя стара библиотека, че все още има някой, който може да чуе какво се крие зад мълчанието ти. Някой, който ще дойде и няма да си тръгне. Ще дава без да иска наем на чувства.
Това стига. Днес пиша за тишината, която се разхожда в хората като неканена гостенка.
Днес пиша за тишината, защото за друго не ми достигат думи. А може би и чувства.
Говори, когато можеш, когато трябва – замълчи."
Роланда Стефанов

"Ако изневериш на един мъж дори веднъж, тръгни си веднага. И знай - любовта си е отишла. Ако той ти изневери дори веднъж, тръгни си веднага - любовта си е отишла. Който обича, очи за друг няма, ни сърце, ни ръце. Имай сто любови, но и в стоте бъди само докато те обичат и си обичана. И докато сте си верни. Любовта е цяла, когато обичаш и с тялото, и с душата, и с ума. По-малко от това е компромис с душата ти. Обикнеш ли някого така, чула си душата си. И не изневеряваш. Дори и през ум не ти минава. Изневериш ли, една част от теб е спряла да обича другия - или е тялото, или е умът, или е душата. И е време да си тръгваш. Щом едната част от теб е спряла, и другите части ще спрат да обичат този човек много скоро. Изневярата човекът си я е измислил. Няма такова нещо пред Бог - просто истината между двама не е изречена. За да се появи трети, има липса на любов и на истина някъде помежду им. Без любов не бива да живееш и да бъдеш с никого."

"Живот в скалите", Мария Лалева

Тръгва ми се нанякъде. Без излишен багаж, без колебание, без да броя стъпките, без да знам къде. Далеч от унилия ход на времето и тесните стени на пространството. Някъде, където присъствието има значение и доверието не е променлива величина. Затварят ми се врати, които дълго време останаха едва открехнати.  Хвърля ми се на вятъра всичко ненужно - заблуди, развалени чувства, напразни емоции, сгрешени роли,  маски, скъсани връзки, объркани думи... Живее ми се на въздух. Който не тежи от преднамерености, равносметки и везни.  Оглежда ми се в очи, в които има смисъл.
Има смисъл да полетиш така, че дори и да паднеш... да бъде красиво. Защото си е заслужавало.
Тръгва ми се нанякъде. Пътува ми се към хора, не към повърхности.  Не с куфар, а със сърце. Където времето съвпада с пулса на душата.И толкова стига, за да бъдеш...

AntOurAge

"Любовта не е сделка, която се реди в брака; не е страст, приличаща на мелодрама, не е животински инстинкт, според който много хора ловуват. Любовта е чувство на дълбоко уважение към живота на близкия и желание да го украсим с радост и красота."
Олег Рой

"Искам да бъда с хора, които са гладни за истината..."
За мое собствено добро искам да общувам с хора, които се стремят да открият какво би било да бъдат живи по такъв начин – а именно да не оставят неизказани неща и не разплетени възли. Искам да бъда с хора, които са гладни за истината, които искат да прекарат времето си като учат и споделят наученото, вместо да отбраняват имиджа и репутацията си. Хора, чиято жажда за учене и споделяне е по-силна от страха да не се посрамят. Хора, на които им е дошло до гуша да се преструват и да се обвиняват, хора които се интересуват от характера и пълноценността си повече, отколкото от морализма и нагаждането по определени роли."

Брад Блантън, американски гещалт-психолог

" Аз презирам предателството и фалшивото приятелство !
Не се разбирам и с тези, които се опитват при всяка възможност, да те смачкат емоционално !
Не се разбирам и с тези, които не обичат - животните !
И да ... вече , не съм толерантна с тези ,
които не заслужават моето доверие! "

                                Мерил Стрийп