Публикувана: 17 ян. 2021, 14:11 ч.
Последно мнение: 29 окт. 2021, 14:27 ч.

Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 8

61 126
749
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са възгледите на Светланa Казина за начина на живот?
Какво е посланието на мъдрата баба за живота?
Какво е мнението на Петър Дънов за обидите и думите на другите хора?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са възгледите на Светланa Казина за начина на живот?
  
  Преди около 20 години Светланa Казина се премества да живее в планината Алтай в малка къща без течаща вода и често без електричество. Тя обича живота и го живее с удоволствие. С помощта на камерата си всеки ден изучава света и се учудва на неговото разнообразие. Тя вярва, че начинът ни на живот трябва да бъде щастлив, а не само здравословен. Според нея болестите не идват от околната среда, а човешкото тяло е идеалната машина за адаптиране към всякакви условия и храна.
- Какво е посланието на мъдрата баба за живота?
  
  Мъдра баба споделя, че трябва да ценим всеки ден и да се наслаждаваме на малките радости в живота, тъй като с времето те стават все по-малко. Тя насърчава да живеем пълноценно и без съжаление, вместо да спестяваме за материални неща. Освен това тя подчертава важността на любовта, без да я обвързва с пресметливост или практичност.
- Какво е мнението на Петър Дънов за обидите и думите на другите хора?
  
  Петър Дънов съветва да не обръщаме внимание на думите на другите, защото собственият ни мир струва повече от това, което са казали. Той насърчава да пазим своя мир и да избягваме общества и хора, които оказват лошо влияние върху нас.
- Какво е посланието на цитата на Силвия Крумова?
- Какво е посланието на тибетската мъдрост?

# 165 13 фев. 2021, 13:22 ч.

София
Мнения: 13 008

Талантът да бъдеш щастлив се изразява в оценяването и харесването на нещата, които имаш, вместо на нещата, които нямаш.

Уди Алън

# 166 14 фев. 2021, 08:43 ч.

Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
Мнения: 13 302

ЩЕ ТИ РАЗКАЖА ЗА ЕДНО МОМИЧЕ....
Ще ти разкажа за едно момиче.
Тя, приказката, не е най-щастлива.
Но вече знам – повярвай ми, така е,
че и в тъгата зрънце смисъл има.
Момичето е леко остаряло,
жена да я наричам – не прилича.
Защото ако никой не я гледа,
тя още с облаците тича.
В дъжда чадъра не отваря.
В снега пък ръкавиците презира.
Ще се усмихне мило на клошаря.
И в мокрите врабчета ще се взира.
Понякога е страшно уморена.
От себе си най-вече. И от всичко.
Така и не успя да стане зряла…
Да бъде зряла й е непривично.
Житейските уроци не научи.
Но може да ти рецитира Шели.
Ще те залее винаги с въпроси,
кахърите й не са бели.
И с нея ще си винаги на изпит –
тя лицемерието не прощава.
Един талант си има и го носи.
Да се раздава. И да се раздава…
Ако я срещнеш някога, кажи й,
че облаците са безкрайно важни.
Или не казвай нищо – прегърни я.
Голяма работа, че от дъжда е влажна.

Катерина Хапсали

# 167 14 фев. 2021, 11:50 ч.

София
Мнения: 1 177

"Любящите хора живеят в свят пълен с обич. Враждебните хора – в свят пълен с омраза. Същият свят!" Уейн Дайър

# 168 14 фев. 2021, 12:17 ч.

София
Мнения: 13 008

За да постигнем големи дела, ние трябва не само да действаме, но и да мечтаем. Не само да планираме, но и да вярваме.

# 169 15 фев. 2021, 07:21 ч.

Мнения: 137

Чакаш си автобуса, а той не идва и не идва. Накрая от отчаяние се качваш на някакъв друг автобус и виждаш как твоят идва. И така е не само с автобусите.

Иво Сиромахов

# 170 15 фев. 2021, 15:18 ч.

Мнения: 971

"Любовта е самообладание. Любовта е когато искаш да крещиш, да ругаеш и да удряш, а накрая решаваш да си замълчиш. Поемаш дълбоко въздух и си внушаваш, че човекът до тебе, колкото и ниско да е паднал, трябва да остане достатъчно високо в твоите очи...Защото е съпруг и баща..."
Откраднат живот

# 171 15 фев. 2021, 17:47 ч.

София
Мнения: 13 008

Културата е това, което остава, когато всичко останало е забравено.

Едуард Ерио

# 172 17 фев. 2021, 07:48 ч.

Мнения: 137

“ Нищо не съживява миналото повече от аромат, който напомня на него. “

Владимир Набоков

# 173 17 фев. 2021, 13:26 ч.

Sredets/Burgas
Мнения: 1 531

" - Маниерите не са като бонбони, Нина. Не можеш да избереш тези, които ти харесват най-много; и със сигурност не можеш да върнеш нахапаните в кутията..." - "Един аристократ в Москва" - Еймър Тауълс

# 174 17 фев. 2021, 14:51 ч.

София
Мнения: 13 008

Омразата парализира живота; любовта го изцелява. Омразата обърква живота; любовта връща хармонията. Омразата помрачава живота; любовта го озарява.

Мартин Лутър Кинг-младши

# 175 17 фев. 2021, 15:18 ч.

Мнения: 2 707

Следете за красотата на душите си,
защото за красотата на телата не са
ни обещали Рай.

св. Паисий Светогорец

# 176 18 фев. 2021, 06:34 ч.

София
Мнения: 1 177

"Аз всяка седмица прекарвах по 8 часа в чистене и бърсане на прах. А междувременно очаквах да дойде някой на гости и да оцени моите усилия!
Един ден обаче осъзнах, че никой няма да дойде, защото всички са на някъде и си гледат живота...
СЕГА:
Когато някой ми дойде на гости, не трябва да показвам, какво е "състоянието" на моя апартамент.
Всички се интересуват от това къде съм била, с кого съм си прекарала добре, живяла съм си живота и не съм чистила. И какво от това?!
Ще бърша праха само, когато се налага!
По-добре и по-приятно е да нарисувам картина, да направя сладкиш и да оближа лъжицата, да посадя цвете или сутрин рано да купя риба, която после да сготвя с любов ?
Слънцето се отразява в очите ти!
Вятърът развява косите ти!
Дъждът мокри лицето ти!
Животът те зове!"

София Лорен, "Любовта е хляб"

# 177 18 фев. 2021, 07:17 ч.

София
Мнения: 13 008

Ако докторът ми каже, че ми остават още 6 месеца живот, няма да започна да си скубя косите. Просто ще започна да пиша малко по-бързо на машината.

Айзък Азимов

# 178 18 фев. 2021, 13:18 ч.

Мнения: 6 175

Живял някога един приказно богат човек. Но независимо, че имал всичко, което може да се притежава на земята, той бил нещастен. Винаги бил тъжен и умислен и дори имал вид на болен човек. Ходил при известни и знатни лекари, но те го намирали за абсолютно здрав и не виждали никаква причина за постоянната му тъга. Богаташът опитвал най-различни неща, за да се почувства по-щастлив – пътешествал по света, започвал все нови и нови занимания, ходил на обучение при известни мъдреци. Нищо не помагало. Той се чувствал все така нещастен.

Един ден отишъл за съвет при един духовен учител.

– Проблемът е в това – казал учителят, – че ти не споделяш богатството и успеха си с никого. Ти, доколкото чувам, никога не си давал дори и милостиня на бедните. Ако искаш да си щастлив, помагай на другите.

Това вече било нещо ново! Зарадвал се богатият човек и си помислил: „В края на краищата защо да не пожертвам част от богатството си за бедните и нуждаещите. Ако това е решението на моя проблем, чудесно!“.

Но много скоро разбрал, че тази задача не е толкова лесна. Тъй като не бил свикнал да дава пари за нещо, от което той няма полза, се оказало, че не знае дори от кого да започне. Да, много хора действително изглеждали бедни, но дали наистина са бедни или се преструват, мислел си той. От друга страна пък, тези, които наистина се нуждаят от помощ, може да се срамуват от бедността си и да я крият от гордост.

„Не, не трябва да давам пари на когото ми попадне... Може да се окажат недостойни хора, които да ги използват за някакво недобро дело“, заключил богаташът.

Трябвало да се намери начин, който да му покаже кои са наистина нуждаещите се хора. Мислил, мислил и накрая го осенило прозрението. Ще дава пари на хора, които са изгубили всякаква надежда. Ето това е истинската нищета!

Тръгнал той да обикаля по приюти, по затвори, по улици и бедняшки къщи. Но уви! Говорил с много хора – с болни, със самотници, с възрастни, с просяци, с разорени и изоставени от всички хора. Но от никой не получил отговора: „Вече нямам никаква надежда!“.

И така, докато обикалял по улиците, един ден чул протяжен стон, който идвал от някаква порутена къща. Веднага се запътил натам и сред развалините открил човек в одърпани дрехи, целият покрити с рани, мръсен и отчаян. Несретникът изглеждал на предела на силите си.

– Какво се е случило с теб? – загрижено попитал богаташът.

– Ох, не питай... – проплакал нещастникът. – Голяма беда ме сполетя. Изгубих всичко, което имах – работата си, дома си, семейството си, парите си. Нямам дори какво да сложа в устата си. Подслоних се в тази стара съборетина, но от мръсотията сега се разболях от някаква болест и целият съм в рани...

– А мога ли да те питам нещо, човече? – оживил се веднага богаташът. – Имаш ли надежда?

– Разбира се, че имам! Докато съм на земята, докато не отида в гроба, имам надежда. Знаеш ли, запомни едно: Само тези, дето са на гробищата, само те нямат надежда!

„Гробищата?!“, повторил си богаташът. Ако само тези, които са на гробищата, нямат надежда, значи трябва да дам парите си на тях! Е, вярно, че това не е същото като да помагаш на бедните, но мога да опитам. Поне ще съм сигурен, че парите няма да попаднат в лоши ръце.

Изчакал нощта, взел една торба с пари и се запътил към гробищата. Разкопал първия попаднал му гроб и заровил парите в него. И изведнъж се почувствал по-добре. Сякаш камък му паднал от плещите. Най-после намерил някой, който нямал никаква надежда.

Минали години. Богаташът забравил за този период от живота си и за торбата с пари, заровена в гроба. И може би никога повече нямало да си спомни за нея, ако животът му не се бил обърнал на 180 градуса. Дошло време, когато успехът и богатството му обърнали гръб. Най-напред изгубил малка част от притежанията си, после претърпял по-сериозно поражение и накрая бил напълно разорен. Изведнъж се оказал на ръба на нищетата. Вече нямал покрив над главата и дори какво да яде. Тогава си спомнил за заровените пари.

Това била последната му надежда! Както преди много години, той изчакал да стане полунощ и се отправил към гробищата с лопата в ръце. Намерил гроба и започнал да копае. Изведнъж чул зад себе си глас:

– Не мърдай! Бавно остави лопата и се изправи!
Изпълнил нарежданията и се озовал лице в лице с градската стража.

– Значи си дошъл посред нощ, за да крадеш от мъртвите! – извикал стражарят.

Опитал се бедният човек да обясни нещо, но от страх и паника загубил ума и дума. Откарали го в затвора, а на следващия ден го отвели в съда. Някогашният богат и успял човек, сега стоял беден и презрян, като обикновен престъпник, пред съдията.

Самият той осъзнавал, че историята му звучи нелепо и че е почти невъзможно да му повярват, но единственото, което не спирал да си повтаря, били думите на онзи нещастник от порутената къща преди много години: „Докато съм на земята, докато не отида в гроба, имам надежда.“

След като чул обвинението, съдията се обърнал към него и го попитал:

– Какво можеш да кажеш за свое оправдание?
– Ваша чест, нещата не са такива, каквито изглеждат. Аз не съм искал да ограбвам гробовете на мъртвите. Преди много години зарових едни пари в този гроб, защото търсех човек, у когото не е останала никаква надежда. Тогава исках да даря пари на някой наистина нуждаещ се, но така и не намерих човек, който е изгубил и последната капка надежда. И един ден, сред едни развалини срещнах беден и изпаднал човек, целият покрит с рани. Той беше изгубил всичко, но и до ден днешен помня думите му, че единствено тези, които са на гробището, нямат никаква надежда. Затова закопах парите в един гроб. Но сега самият аз съм изпаднал и реших да ги взема обратно.

– Извинете, Ваша чест – намесил се стражарят, – но този човек очевидно лъже. Никога не съм чувал нещо по-абсурдно от това. Нима му вярвате?

– Да, вярвам му – промълвил съдията и погледнал съчувствено към подсъдимия. – Този човек казва абсолютната истина. Пуснете го да си върви.

Оказвайки се на свобода, бившият богаташ щастливо крачел по улицата, дишайки с пълни гърди свежия въздух и забравил за всичките си беди.

„Какво щастие, че този съдия ми повярва! Между другото, лицето му ми е много познато... Къде ли съм го срещал преди?“ – мислел си той.

„Как се обръща животът... – мислел си съдията след като освободил подсъдимия. – Никога няма да забравя лицето на онзи човек, който така настойчиво ме питаше дали имам надежда.“

# 179 18 фев. 2021, 13:59 ч.

на брега
Мнения: 1 140

– И всеки човек – каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят; много пъти си мисля за това, отче, и треперя; такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят?
Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха.
Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше.
– Как трябва да обичаме бога, отче? – запита той.
– Като обичаме хората, чедо мое.
– А как трябва да обичаме хората?
– Като се стремим да ги вкараме в правия път.
– Ами кой е правият път?
– Стръмният.

Никос Казандзакис, "Христос отново разпнат"

Препоръчани теми

Покажи ми красота - пак и отново... тема 80 (октомври 2020)

853
Развлечение

10 безценни хака, които гарантирано ще улеснят ежедневието ви

НВ-ВМХ и палео - тема за здравословното хранене, част 140

Опера

Причина:

Причина: