Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 8

Единственото сигурно нещо е, че нищо не е сигурно.

Секст Емпирик

ЗРЯЛАТА ЖЕНА
Тя не провокира .Тя е Предизвикателство .
Тя не е Интелигентна . Тя е Мъдра .
Не се привързва . Чака точния Момент .
Не плува .Тя се носи по Вълните .
Не хвърчи . Тя Лети .
Не мисли за кандидати .
Предпочита .
- Качеството .
Не гледа .
- Наблюдава .
Не просто върви .
- Тя е Устремена .
Не е суетна .
- Тя вече се Харесва .
- Не съди .
- А Анализира.
Не сравнява .
- Асимилира .
Не се утешава .
- Забравя .
Не търси ,
- а Събужда Чувствата си .
Не слага вериги .
- Оставя му Свободата ......
ЗАЩОТО ЗНАЕ -
КОЙ , КОГА ,
КАК И КАКВО ....
........ ИСКА !!!!!
● СТЕФАН МИЦОВ ●

Идва време, когато вместо да добавяш, започваш да отнемаш. Премахваш храни, които са вредни. Захвърляш дрехи, които са демоде. Изхвърляш забравените джунджурийки от чекмеджетата. Изваждаш сърцето си от местата, където вече няма любов, отнемаш времето, прекарано в преследване на хора. Сваляш поглед от тези, които са те наранили. Отнемаш властта от миналото, изхвърляш грешките от там. Премахваш плевелите около мечтите си, компромисите, които цапат изборите ти. Понякога истинското богатство не е в добавянето, а в отнемането.

Даниел Бергнър

"Първият признак на истинската любов у мъжа е липсата на смелост, а у жената – смелостта."  Виктор Юго

Не бедността е непоносима, а презрението. Мога да живея, лишен от каквото и да е, но не искам да знаят за това.

Волтер

Аз съм част от изгубеното поколение
и отказвам да вярвам, че
аз мога да променя този свят.
Разбирам, че това ще ви шокира, но
„щастието е вече вътре в теб“
– това всъщност е лъжа.
Парите ще ме направят щастлив
и на 30 години ще разкажа на моя син, че
той – не е най-важното нещо в моя живот.
Босът ми ще знае, че
моите принципи са:
Работата
е по-важно нещо от
семейството.
Чуйте:
От много отдавна
хората живеят в семейства,
но сега...
обществото никога няма да бъде такова, каквото преди
Експертите ми казват, че
след 30 години ще празнувам десет години от развода си.
Аз не вярвам, че
ще живея в страна, която сам ще създам
в бъдещето
Унищожаването на природата ще е норма.
Никой не вярва, че
ние ще запазим нашата прекрасна планета
и, разбира се,
моето поколение е вече изгубено.
Глупаво е да се смята, че
Има надежда.

Джонатан Рид
P.S: - А сега прочетете втори път стихотворението, но отдолу нагоре.




Хубавите хора

Те са светли - като диамантите....
Те са редки - като диамантите....
Разпилян е чистият им блясък
... сред безкрайни пластове от пръст,
камъни и пясъци...
Мен ми стига, че все пак ги има
по земята -
хора, като мене, зрими...
Ни измислени, не святи....
Стига ми, че в пътища мъчителни
те понякога ме стигат, задминават....
И не знам с кръвта си ли, с очите ли -
хубавите хора винаги узнавам....
Може би -
по топлината, със която ме докосват,
по оная яснота,
дето всичко сложно прави просто;
може би -
по радостната болка,
по мъчителния порив
нещо хубаво и аз да сторя...
И не питам колко са....
Стига, че ги има -
истинските, хубавите хора...

Станка Пенчева



"Баща ми ме научи, че истинският мъж дава,
вместо да взима.
Използва логика, а не сила.
Решава проблемите, а не ги създава.
И най-важното - истинският мъж се
определя от онова,
което е в сърцето,
а не в панталоните му."
Кевин Смит


Ще ти кажа нещо. Дано да ме разбереш от първия път...Защото втори няма да има. Само по веднъж разголвам сърцето си. Всеки следващ път е само прикритие.
Не съм от лесните хора. Трудна съм за разбиране, за споделяне, за откриване. И за обичане съм трудна. Търся все дълбокото. Онова, което разтърсва тялото ми, пренася ме в облаци, има силата да ме въздигне или събори, да ме изгради или разруши, да ме промени, да ме кара да се движа...към себе си, към теб, към нещо...Но не и да стоя на едно място само за да запазя сигурна зоната си на комфорт. Не ми е по силите да живея всеки нов ден като вчера и да се оплаквам, че е сив и белезникав. Вирея на силно слънце и пряка светлина. Тогава съм ясна и грея. Тогава се раздавам докрай. Често в мен изригват вулкани, огън гори, сенки бродят, буйни реки текат...Боря се с вятърни мелници и търся Дон Кихот...Онзи, който вярва в невъзможното и има неблагоразумието да следва мечтите си. Дето и думите му да тежат. И делата му. И щипка лудост да има в сърцето му. Гледам в очите хората и се питам какъв ли е цветът... на душата им. За да знам има ли смисъл да споделям моята. Обичам силно, когато вярвам. Отивам си ...изведнъж. Връщам се понякога...но никога същата. Простор диря, за да летя. Бягам от заплетените мрежи на предразсъдъците. Говоря много, когато съм щастлива. Пиша...за да се пренеса в моя си свят. Прескачам от тема в тема. А понякога млъквам...с ченгел не можеш ми извади думите. Прибирам се в себе си и притихвам до дихание. Издигам стени ...Само за да видя кой може да ги разруши. Препъвам се в мислите си, заспивам с илюзии, събуждам се с криле и отново политам. Страхувам се...страхувам се, че мога да падна фатално...но повече от всичко се страхувам да изгубя стихията в мен. Затова не искам да се укротя. Дори да ходя често с охлузени колене. Такава съм...И ми харесва!
Така че бягай сега. Че един ден може да ме разбереш наистина...И да поискаш да ходиш бос...по горещия пясък.

текст: AntOurAge

"„Ех, Демире, нямал съм по-страшна среща от тази с жена, която ме е обичала. И ме е преживяла. Да ти подаде ръка от възпитание и да ти се усмихне от любезност... Чак да ти се доплаче. И хем знаеш, че сам си осрал пейзажа, хем разбираш, че нищо, което не заслужаваш, не остава дълго при теб. И пак те яде отвътре, бе, братко! И все ти се иска нещо там, в душата ѝ, още да те обича. Да е останало...“.
А Демир отговори: „Останало е. Точно колкото трябва, за да знае колко ѝ струва минутата на тази среща“. " - "Живот в скалите" , Мария Лалева.

Няма друго задължение, което толкова да подценяваме, както това да сме щастливи. Когато сме щастливи, ние помагаме на света.

Робърт Луис Стивънсън

"Господи, предпази ме от наивното вярване, че всичко в живота трябва да върви гладко.
Подари ми трезво съзнание, че трудностите, пораженията, неуспехите и провалите са естествено допълнение към живота, чрез които израстваме и съзряваме.
Напомни ми, че сърцето често стачкува срещу разума.
Изпрати ми в точния момент някой, който има смелост да ми каже с любов истината.
Ти знаеш колко много се нуждаем от приятелство.
Направи ме да бъда способен за този най-красив, най-труден и най-нежен дар на живота.
Дай ми необходимото въображение, та в точния момент да занасям на правилното място вързопче доброта, със или без думи.
Направи от мен човек, приличащ на дълбоководен кораб, за да достигам и до тези, които са долу.
Пази ме от страха, че може да пропусна живота.
Дай ми не това, което си пожелавам, а това, от което имам нужда.

Амин."

Антоан дьо Сент-Екзюпери

Мъжка душа с памук се вади.
Мъжко сърце с доверие се печели.
Не с голи приказки, нито с голи тела.
А с остър ум и прикрита съблазън.
С премерена хитрост и ценност на жена.
Моралът трябва да е нависоко, не свален до коленете.
Иначе вечната приказка се превръща в неделен епизод.
Но зависи какво ти се гледа.
Зависи кой ти се печели.
Ако искаш МЪЖ до тебе да стои, цяла трябва да се оценяваш.
Не го ли направиш за себе си, не очаквай друг да го стори за теб.
Ще се научиш и по малко да крадеш.
Моменти, спомени и ласки.
Но сърцето ще го завоюваш.
Ако все пак се затрудниш, не се бори излишно.
Не се натискай там, където желанието липсва.
И неканена недей да ходиш.
Пускай куката на плитко.
Ако не кълве, не задълбавай.
Това е то женско достойнство.
Това е то себеуважение.
Така се печелят онези мъже.
Които не са просто серия.
А филмът на живота.

Искра Дичева

Всеки има правото да бъде щастлив по свой собствен начин.

Франк Запа

"След глагола "обичам", "помагам" е най-красивия глагол на света." 
  Берта фон Зутнер

Днешният ден трябва да се използва, да се изживее с всичко каквото носи в себе си, а за утрешния ден няма какво да се мисли. Ако днес съм здрав, и утре ще бъда здрав; ако днес съм богат, и утре ще бъда богат.

Петър Дънов

Проблемът на света е, че глупавите са самоуверени, а умните винаги се колебаят.

Бъртранд Ръсел

Животът изтича между пръстите ми като пясък в обикновен пясъчен часовник. Изнизва се бързо и неусетно  като  приятелско намигване. Стискам юмрук, за да го задържа по-дълго или да забавя изтичането му. Боли, ръката ми изтръпва, но…. не успявам.

Време е да подредя мислите си, да проветря душата си и да заживея като изпивам на малки глътки от цветността около мен. Заобикалям проблемите или си играя с тях. Усмихвам се на черногледите или ги оцветявам с вълшебната си усмивка. Докосвам цветята и грабвам от техния аромат, зареждам се с цветното им настроение. Вглеждам се в звездите и откривам тяхната сила. Вслушвам се в шума на водата и попивам от невинността й. Усмихвам се на тези, които все поучават и считат себе си за богоизбрани, защото ….се забавлявам с техните претенции. Радвам се на слънцето, а топлите и ласкави лъчи ме вдъхновяват и засилват жаждата ми за красота. Търся приятели с пъстра душа, които да обогатят палитрата на живота ми. Детският смях ме прави по-уверена и смела, по-жизнена и търсеща красота в дребните, но ценни неща. Усмихвам се по-често, но истински и вдъхновяващо. Откривам музиката в шумоленето на листата, полета на птиците, шептенето на вятъра. Това не е лудост, а живот изпълнен с цвят. Любовта витае около мен и в мен. Тя е магията, която ме изпълва  и осмисля дните ми.

Времето лети и няма връщане назад, но може да бъде изживяно запомнящо се, страстно и стойностно. Всичко е ръката ми…. Сърцето ми тупти лудо. В душата ми са се сбрали огнени цветове, които омагьосват дните ми. Цветни са и мислите ми. Пъстротата е и сред приятелите ми. А усмивката ми….тя си е все същата-вълшебна, въздействаща и  истинска.

Люси Райкова