Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 8

  • 61 170
  • 749
  •   1
Отговори
# 225
  • София
  • Мнения: 1 179
" Господи...
Помогни ми да кажа истината в лицето на силния
и да не казвам лъжи, за да спечеля аплодисментите на слабия.
Ако ми дадеш късмет, не ми взимай причината.
Ако ми дадеш успех, не ми отнемай смирението.
Ако ми даваш смирение, не отнемай достойнството ми.
Помогни ми да видя другата страна на монетата.
Не ми позволявай да обвинявам другия в измяна
към другите, само за това, че не мисли същото като мен.
Научи ме да обичам другите като себе си.
Не ме карай да се гордея, ако тържествувам,
нито изпадам в отчаяние, ако се проваля.
Но ми напомняй, че провалът е преживяването,
предхождащо триумфа.
Научи ме, че прощаването е знак за величие,
а отмъщението е знак за низост.
Ако не успея, дай ми сила да се уча от провала.
Ако обиждам хората, дай ми кураж да се извиня.
И ако хората ме обиждат, дай ми величието да им простя.
Господи, ако те забравя, никога не ме забравяй."

Махатма Ганди

# 226
  • София
  • Мнения: 13 026
Който ограничава желанията си, той е винаги достатъчно богат.

Волтер

# 227
  • Мнения: 2 707
"Единствената птица, която си позволява да кълве
Орела е Гарванът. Той застава на гърба на орела и
се впива в шията му. Обаче орелът не се отбранява
от гарвана, не се сражава с него, не му отдава
сили и време. Той просто разперва крила и
започва да се издига нагоре, нагоре към небесата.
И колкото по - високо лети, толкова по - малко
въздух има гарванът и сам пада долу.
Когато човек се движи към своята цел, той няма
време да спори и да доказва нещо на някого.
Вървете напред към върха и всичко ненужно ще
падне само."


Ани Стайкова

Последна редакция: пт, 05 мар 2021, 10:04 от Dorina_10

# 228
  • Мнения: 499
ОЧИ (ЖЕНАТА С БЕЛИЯ ШАЛ)

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, Господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?
Как така бяла птица и гарван в едно съчетаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
декември край мен мирише на цъфнали ябълки.
И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.
Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!

Ивайло Балабанов

# 229
  • София
  • Мнения: 13 026
За да сте много щастливи, е нужно да сте изпитали голяма болка и голямо нещастие, иначе как бихте могли да разберете, кога сте щастливи.

Лесли Карън

# 230
  • Мнения: 499
"Боже, има ли по-жестоко същество на земята от човека?"
"Мравки и богове" , Стефан Цанев

# 231
  • на брега
  • Мнения: 1 141
Отпиха, замезиха и старият Кардам проговори бавно, думите изпълзяваха от устата му като охлюви:
- Скоро се запътвам към нищото, Варадине, запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя, стига ми. И тъй, не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, където си се родил, не пускай корени, не си дърво, за мъж и вятър няма граница. Угаждай на душичката си, каже ли ти:  дай ми вино - дай й; каже ли ти: дай ми маслинка - дай й, не я насилвай, но и не я лишавай, въздържаността е вредна като прекаляването. И трето, с политика и с развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими.

Стефан Цанев, Мравки и богове. Хроника на ХХ век

# 232
  • София
  • Мнения: 13 026
Станах вегетарианец не заради здравето си, а заради здравето на животните.

Исак Зингер

# 233
  • Мнения: X
"Великият учен Исак Нютон - открил закона за всемирното привличане, навярно най-много е съжалявал защо хората не са като физическите тела - само да се привличат, а не взаимно да се отблъскват като едноименни заряди, копаещи взаимно и гроба си."

"Според Нютон: Всяко тяло запазва състоянието на покой, докато не му въздейства външна сила...А според нашите закони: Дори и да не ни въздейства такава (по силата на инерцията), винаги можем да запазим състоянието си на разруха - само от себезатриване."

Противоборство - Дилян Бенев

# 234
  • Мнения: 4 458
– Какво ме гледаш? Не стой така! Хайде, грабвай метлата и премети! – разгневи се чорбаджийският син на моминската дързост. Никой досега не бе посмял да му отвръща напреко. Как тъй една жена с него наравно ще се поставя.?! Че и бедна на туй отгоре! Я да си знае мястото! Курназ жена! Съща река, дълбока река!! Как да я газиш?! Искаше му се да я подчини на волята си, а не усети как въглените ѝ очи откраднаха сърцето му. Уж студено мъжко сърце, пък се влюби. Нощем влизаше на пръсти в съня му, сваляше ризата му и го погубваше. Денем я гледаше като излезеше на двора как кърши снага, отивайки до кладенеца. Хубост свише! Не смееше да я заговори, а така му се искаше да му рече нещо благо! Вместо това, случеше ли се да ѝ рече нещо, от устата му излизаше само мраз. Хиляди снежинки, събрани в една, едничка дума. Със снежинки прикриваше огъня, който го изгаряше. Страх го беше от него самия, от дълбочината на това чувство, родило се в сърцето му. Любов ли е това? Помисли си: ще я изкорени, да я няма. А не успяваше. Любов? Пуста любов, която пускаше корени. Знаеше той, че кон и жена се мамят с протегната ръка, с шепа шекерчета. На животното трябва с любов да му покажеш да те слуша и да ти служи, позавехнала люцерна да му дадеш, да го помилваш. Инак не се опитомява, инак рита и бяга от тебе. Кон и жена в очите се гледат. Едва тогаз те решават свободата си да ти дарят.

Из " Алтъна", Ивелина Радионова



В човешката душа зараснали рани няма. Може с времето да се смалят до убодено с топлийка, но винаги са там.

Франсис Скот Фицджералд


# 235
  • София
  • Мнения: 13 026
Когато посегнеш към звездите, сигурно няма да достигнеш някоя, но и няма да напълниш ръката си с кал.

 Лео Бърнет

# 236
  • Пловдив
  • Мнения: 1 158
ЖЕНА В ДЪЖДА
Една мълния опна жълтото си въже
Тя го прескочи и по клокочещия гръм премина.
От балконите по нея валяха очи на мъже
и димеше от страст и възторг мократа и коприна.
В синята мъгла на роклята жената вървеше гола.
Виждаше се вятърът как тече през светлите и бедра.
И защо сравнявата хубава жена с топола
в този час и най-нелиричният между нас разбра.
Пороят на погледите спря пред оня жилищен вход,
в който угасна сънят ни горещ и лунен…
Мъжете вече псуваха наум щастливият идиот,
който ще я посрещне, но ще забрави да я целуне…

Ивайло Балабанов

# 237
  • На топло в неговото сърце.
  • Мнения: 3 476
"Ръката, която люлее люлката, управлява света." - Уилям Рос Уолъс

# 238
  • София
  • Мнения: 1 179
"Един мъж трябва да държи жената високо! Като на трон да я качи. И тогава ще живеят хубаво, тя няма да линее. „Тъжна жена – тъжно село“, викат хората. Тъжната жена не може да накара един мъж да бъде весел. И на нея не й е хубаво, ама и на мъжа не му е хубаво. Ако жената не е добре, семейството не е добре. Разбери, от жената всичко иде, от нея зависи. А за да прави тя нещата, както си му е редът, трябва да чувства обич. Моят мъж никога не ма е подценявал, не ми е казвал: „Абе, ти пък какво знаеш, кой та пита тебе!” Напротив, ще ми рече: „Лено, ти по-добре знаеш, ти повече помниш, ти по-хубаво разказваш...” Царица бях аз в този живот, царица! Мъжът ми като писано яйце ме гледаше. Косъм не даваше да ми падне от главата. Бог да го прости! От него ми е останало все да се смея – постоянно си правехме шегички, закачахме се, разказвахме си вицове... Така лесно ни минаваха дните – без много разправии. Е, дотягало ми е и на мене, не мога да си кривя душата, ама ти чувстваш, че те обича, дори да те засегне, и тогава бързо му прощаваш!"

Баба Еленка от Свиленград,
из книгата "СТОЛЕТНИЦИТЕ: благословия или орисия",
Мира Добрева

# 239
  • София
  • Мнения: 13 026
Ревността е изкуството да причиняваш на себе си по-голямо зло, отколкото на другите.

Волтер

Общи условия

Активация на акаунт