За секциото с любов ♡

  • 141 581
  • 4 061
  •   1
Отговори

Анкета

Секцио номер?

Опции:

# 60
  • Мнения: 10 679
Мале ужас... Това ми е голям страх, аз бях без катетър.

# 61
  • Мнения: 718
Секцио без катетър е невъзможно

# 62
  • Мнения: 10 679
Айде бе! Grinning Аз бях без катетър, секцио със спинална упойка. Доктора ми забрани да ям и да пия вода 12 часа преди операцията, за да не ми поставя катетър.

# 63
  • Мнения: 423
Айде бе! Grinning Аз бях без катетър, секцио със спинална упойка. Доктора ми забрани да ям и да пия вода 12 часа преди операцията, за да не ми поставя катетър.
Това е супер странно. В реанимация докато лежахме след операцията ни накараха за 12 часа да изпием поне 3 литра вода именно заради упойката, отделно ни наливаха поне 3-4 литра разтвор на система. Без катетър не знам как става номера

# 64
  • Мнения: 10 679
Бях с памперс Simple Smile Минах през WC  преди операцията. Като влязох очаквах най-страшното за мен - иглата и катетъра. Както написах по-назад упойката беше леко бодване. Като питах за катетър доктора каза, че не слагат катетър, за това ми бил казал да стоя на сухо последните 12-14 часа. И като ме преместиха в реанимация ме омотаха в един огромен смешен памперс. И бях на системи докато ме пусне упойката. Но така и не пишках. Стоях така 6 часа. Без една капка да излезе. Ама аз после имах голям проблем да се изпикая. Като ме отведоха в стаята и ме раздвижиха, не можах да се изпишкам половин час, а много ми се пикаеше. Даже ревах. Защото хем ми се пикае, хем нищо не излиза, хем не мога да се напъвам от болка. Оф, още потръпвам от ужас като се сетя... Иначе на мен пък нищо не са ми казвали за наливане с вода след операцията. Пих си нормално, колкото си пия.

# 65
  • Мнения: 423
Аа, това за памперса е интересно. Иначе на мен в държавна болница ми сложиха катетър след упойката, но съм чувала и другото. Точно за катетъра не бях се сетила да е повод за притеснение, сигурно затова леко мина. Течности пиехме, за да се изчисти упойката от тялото и да прокараме червата, поне аз така го разбрах. Аз си бях жадна

# 66
  • София
  • Мнения: 6 726
Бях с памперс Simple Smile Минах през WC  преди операцията. Като влязох очаквах най-страшното за мен - иглата и катетъра. Както написах по-назад упойката беше леко бодване. Като питах за катетър доктора каза, че не слагат катетър, за това ми бил казал да стоя на сухо последните 12-14 часа. И като ме преместиха в реанимация ме омотаха в един огромен смешен памперс. И бях на системи докато ме пусне упойката. Но така и не пишках. Стоях така 6 часа. Без една капка да излезе. Ама аз после имах голям проблем да се изпикая. Като ме отведоха в стаята и ме раздвижиха, не можах да се изпишкам половин час, а много ми се пикаеше. Даже ревах. Защото хем ми се пикае, хем нищо не излиза, хем не мога да се напъвам от болка. Оф, още потръпвам от ужас като се сетя... Иначе на мен пък нищо не са ми казвали за наливане с вода след операцията. Пих си нормално, колкото си пия.
Не ти ли правиха клизма преди операцията?

# 67
  • Мнения: 15 356
Имам три лапароскопии и едно секцио в държавна болница,винаги катетъра е бил след упойката .

# 68
  • София
  • Мнения: 6 726
Това с катетъра ми се вижда брутално преди упойка... Чувала съм от жени, че са им слагали преди упойка и е било кошмар.

# 69
  • Мнения: 471
Момичета, записвам се в темата. Предстои ми секцио, защото бебето продължава се седи седалищното, вече в 37ма седмица. Външно верзио не пробвах, седалищно нормално раждане също не мисля да пробвам. Много тежко го преживявам, но какво да се прави. Имам една коремна операция като дете, пъпна херния, на 6-7г. бях и направих всичко възможно да не стигна до секцио, но с това седалишно бебе няма начин. То не че и нормалното е песен, но при мен споменът за коремната операция е много кофти и така. Незнам колко е адекватен, децата изкривяват често действителността... Та, надявам се да мине леко и без усложнения. Избрала съм Надежда, София с АГ др. Тодор Димитров.

# 70
  • Пловдив
  • Мнения: 1 906
И моят катетър го сложиха след упойкта. На другия ден като го махаха нищо не усетих.

# 71
  • Мнения: 2 352
На мен също ми сложиха катетъра, преди упойката. Беше неприятно, но не и нещо болезнено и нетърпимо. Ама аз бях с родилни контракции 5 часа може и от тях да не съм усетила болка.
Според мен е добре да има катетър, точно за да се избегне това стискане. От него пък после идва трудността да се изпишкаш.

# 72
  • Мнения: 10 679
Скрит текст:
Бях с памперс Simple Smile Минах през WC  преди операцията. Като влязох очаквах най-страшното за мен - иглата и катетъра. Както написах по-назад упойката беше леко бодване. Като питах за катетър доктора каза, че не слагат катетър, за това ми бил казал да стоя на сухо последните 12-14 часа. И като ме преместиха в реанимация ме омотаха в един огромен смешен памперс. И бях на системи докато ме пусне упойката. Но така и не пишках. Стоях така 6 часа. Без една капка да излезе. Ама аз после имах голям проблем да се изпикая. Като ме отведоха в стаята и ме раздвижиха, не можах да се изпишкам половин час, а много ми се пикаеше. Даже ревах. Защото хем ми се пикае, хем нищо не излиза, хем не мога да се напъвам от болка. Оф, още потръпвам от ужас като се сетя... Иначе на мен пък нищо не са ми казвали за наливане с вода след операцията. Пих си нормално, колкото си пия.
Не ти ли правиха клизма преди операцията?

Не, казаха ми да си сложа една свещичка в нас, която ще ми помогне да се изчистя. Абе като си представя катетъри, клизми и всякакви такива "красоти", направо извадих късмет с моя доктор Grinning Той, че си е голям професионалист, факт е, но явно работи по някаква нова схема на секцио.

# 73
  • Мнения: 1 737
Не е болка за умиране катетъра, но се усеща гадно, като парене. Смятайте, първо пробваха, не успяха да го сложат и после ме натиснаха и така... Толкова ме запари, че чак краката ми трепериха и не можех да се успокоя от дискомфорта. Треперех от усещането, а не от упойката или страха от раждането.
Едва ли ще родя пак, но при вас положения ще искам да е в частна болница и катетъра да е след упойката.

# 74
  • Мнения: 158
И моят катетър го сложиха след упойкта. На другия ден като го махаха нищо не усетих.
Момичета, записвам се в темата. Предстои ми секцио, защото бебето продължава се седи седалищното, вече в 37ма седмица. Външно верзио не пробвах, седалищно нормално раждане също не мисля да пробвам. Много тежко го преживявам, но какво да се прави. Имам една коремна операция като дете, пъпна херния, на 6-7г. бях и направих всичко възможно да не стигна до секцио, но с това седалишно бебе няма начин. То не че и нормалното е песен, но при мен споменът за коремната операция е много кофти и така. Незнам колко е адекватен, децата изкривяват често действителността... Та, надявам се да мине леко и без усложнения. Избрала съм Надежда, София с АГ др. Тодор Димитров.
Здравей, всичко ще е наред!
Бъди позитивна! Аз с първото секцио (защото беше спешно и нагадък) после толкова се депресирах.... Сега отидох готова, с леко тревожност, но с вяра в доктора и, че всичко ще е наред. Като ме преместиха в стая казах на мъжа ми повече не искам секцио(искаме и 3то дете),но на втория ден вече бях готова и за 3то.


Не е болка за умиране катетъра, но се усеща гадно, като парене. Смятайте, първо пробваха, не успяха да го сложат и после ме натиснаха и така... Толкова ме запари, че чак краката ми трепериха и не можех да се успокоя от дискомфорта. Треперех от усещането, а не от упойката или страха от раждането.
Едва ли ще родя пак, но при вас положения ще искам да е в частна болница и катетъра да е след упойката.






Катетър имах с първото преди упойката,но имах зверски контракции и не помня. С второто след упойката.

Общи условия

Активация на акаунт