За секциото с любов ♡

  • 261 231
  • 6 019
  •   1
Отговори
# 6 015
  • Мнения: 3 026
Аз родих в 21:50 и в 06:00 сутринта ме вдигнаха на крака. Ревях и крещях от болка, направо не искам да си спомням. 🥴 След няколко часа една доста сърдита акушерка дойде и ме премести в стая, само дето не ме накара да бягам. Молих ѝ се да ми донесе количка, защото болничната стая беше далеч от реанимация. Започна да ми се кара как другите родилки вече се разхождали, а аз съм се лигавела - това на няма и 15-16 час от секциото. Имах чувството, че ще ми се пръснат шевовете от напъване, толкова ме болеше. Не ми дадоха помпа, не ми обясниха как да стимулирам. На следващия ден прочетох тук във форума, че е хубаво да цедя. Не ми дадоха бебето, едвам го видях набързо в отделението за новородени. Не искам да си спомням за престоя ми в болницата, ужасно беше.

В заключение, запушиха ми се каналите, беше много трудно да тръгне млякото. Бебето е на 2 месеца и кърма има около 30-40 мл и то не на 3 часа, въпреки всичко, което направих. Приех го, но отношението е като цяло преживяването беше все едно си боклук в затвора убил човек.

На всяка от вас, споделяща, че кърми и е имала добро отношение се радвам и се надявам да има по-добро отношение към хората в болниците.

# 6 016
  • Мнения: 4 585
Ужас, що за отношение, лигавела се била родилка! Тази злобила защо изобщо работи в болница, ако за нея пациентите се лигавят

# 6 017
  • Sofia
  • Мнения: 7 802
В БГ болниците има много такива индивиди.

# 6 018
  • Мнения: 7 137
Ох, за мен най-ужасното нещо след секциото беше невъзможността да стана. Направо ми се ревеше - опитаха да ме раздвижат 6-7 часа след операцията както е по препоръка - почти припаднах. След четири-пет часа опитах отново - същото. Сутринта, вече бяха минали 20-тина часа от секциото, пак същата работа. Направо се смазах психически, чувствах се аз самата не просто като страшна лигла, ами като недъгава едва ли не, че не мога да се изправя на крака. На четвъртия опит, близо 30 часа след операцията, успях да стана без да ми пищят ушите, да ми причернява и да почвам да падам. Персоналът беше много любезен, виждаха, че ми е безкрайно криво и не са наливали масло в огъня допълнително. Питах защо става така, отговориха, че при някои жени просто се случва. Не съм имала значителна кръвозагуба или усложнения по време на операцията и се възстанових бързо иначе. Контракциите на за свиване на матката много ме боляха първата нощ, но после нямах проблеми. Друга моя приятелка каза, че всяко кърмене е било съпроводени със страшни контракции и болка. При мен беше така след второто раждане - всеки път на гърда направо ми се доплакваше от болка.

# 6 019
  • Melmak
  • Мнения: 10 241
Здравейте, като бъдеща майка влизам тук да чета. Надявам се да няма лоши истории, а само позитивни. Предстои ми раждане през (надявам се) началото на април ако всичко е наред.

Общи условия

Активация на акаунт