Въпреки споделеното за сестра ми, не съм си променила мнението и продължавам да смятам, че за нас едно дете е достатъчно. За момента това е положението. Наистина не съм целяла да нараня някого, просто споделям. Кофти ми е, че не живеем по-близо.
- Публикувана: 23 ян. 2021, 18:05 ч.
- Последно мнение: 12 юли 2023, 12:31 ч.
Защо останахте с едно дете?
Не виждам как може да се нарани с подобни примери някой в тази тема. Сигурно 99% от споделилите тук не искат второ дете, защото така се решили, а не поради медицицински причини/ репродуктивни проблеми. Ако беше обратното, бих се съгласила с коментара за нараняването.
Не виждам как може да се нарани с подобни примери някой в тази тема. Сигурно 99% от споделилите тук не искат второ дете, защото така се решили, а не поради медицицински причини/ репродуктивни проблеми. Ако беше обратното, бих се съгласила с коментара за нараняването.
И аз тъй. И до утре да ми обеснява някой, че съм егоист и детео има нужда от другарче, моят капацитет е толкоз на този етап.
Доводът за раждане на две деца, за да си бъдат другарчета никога не съм го разбирала.
Моите наблюдения, особено при възрастни вече хора, показват, че в повечето случаи не само не си помагат, но се и изпокарват за имоти, кой да поема грижите за болни родители и подобни.
Щом се стигне до определена възраст, нещата често загрубяват, пък и всеки си създава семейство, има деца.
Аз съм само дете и се чувствам добре. Мъжът ми има сестра, ама какво толкова си помагат все още не знам.
Аз по стечение на обстоятелствата съм с две деца, но винаги съм смятала, че едно ми е достатъчно.
Но аз първоначално имах репродуктивни проблеми и изведнъж нещата се обърнаха.
За мен едно дете си е супер кой каквото и да твърди.
Моите наблюдения, особено при възрастни вече хора, показват, че в повечето случаи не само не си помагат, но се и изпокарват за имоти, кой да поема грижите за болни родители и подобни.
Щом се стигне до определена възраст, нещата често загрубяват, пък и всеки си създава семейство, има деца.
Аз съм само дете и се чувствам добре. Мъжът ми има сестра, ама какво толкова си помагат все още не знам.
Аз по стечение на обстоятелствата съм с две деца, но винаги съм смятала, че едно ми е достатъчно.
Но аз първоначално имах репродуктивни проблеми и изведнъж нещата се обърнаха.
За мен едно дете си е супер кой каквото и да твърди.
За мен, пък, този довод си е много сериозен. Но е важно децата да бъдат възпитавани в този дух и да не се насажда съревнование между тях. И дори и да не са толкова близки вбъдеще, да знаят че имат някой от семейството, на когото могат да разчитат в трудни ситуации.
На мен винаги ми се е искало да имам брат или сестра. Затова и ми се искаше да имам поне две деца.
И моите деца много си играят. Когато имам да свърша нещо у дома, те си се забавляват сами, измислят си игри и са си голяма компания. И отделянето им в друга стая беше по-лесно, защото ги отделихме заедно и те свикнаха много бързо. Като знаят, че другия е там и не ги е страх, а се чувстват добре, че вече си имат собствена стая. Особено малкия, който е много привързан към мен, свикна много бързо.
На мен винаги ми се е искало да имам брат или сестра. Затова и ми се искаше да имам поне две деца.
И моите деца много си играят. Когато имам да свърша нещо у дома, те си се забавляват сами, измислят си игри и са си голяма компания. И отделянето им в друга стая беше по-лесно, защото ги отделихме заедно и те свикнаха много бързо. Като знаят, че другия е там и не ги е страх, а се чувстват добре, че вече си имат собствена стая. Особено малкия, който е много привързан към мен, свикна много бързо.
Не бих казала, че това ми е довода. Довода ми е, че съм искала две(всъщност искам три:) и затова съм ги родила.
Аз и друг път съм казвала, за мен не става така - хубаво семейство, свестни хора и от никъде децта се изпокарват за имоти. То си е било възпитание, общуване в подобна среда, манталитет, интелект ако ще.
Абсурд да се изпокарам със сестра ми за имоти, живи са ни роителите срам ме е да мисля за наследство, гнус ме е.
Всичко бих и дала. Само на нея да е.
Като бяхме млади си купихме малък апартамент, двете с обши пари. И двете бяхме напълно ок да на името на само едната. И до днес така смятаме. Нямам и капччица страх, че ще вземе тя нещо повече. Искам да има и да е добре.
Нищо не сме чакали от нашите, така си учим и децата, да не чакат наследства и помощ, ами да действат.
Аз мисля, че темата е именно дискусионна, като не взето категорично решение. Тогава ако някой го жегва взетото решение, може би пък да преосмисли и да има двечки:) Деца се и осиновяват, не е само да родиш, ако е минала възрастта. Ние го обмисляме за тротото, да.
Аз и друг път съм казвала, за мен не става така - хубаво семейство, свестни хора и от никъде децта се изпокарват за имоти. То си е било възпитание, общуване в подобна среда, манталитет, интелект ако ще.
Абсурд да се изпокарам със сестра ми за имоти, живи са ни роителите срам ме е да мисля за наследство, гнус ме е.
Всичко бих и дала. Само на нея да е.
Като бяхме млади си купихме малък апартамент, двете с обши пари. И двете бяхме напълно ок да на името на само едната. И до днес така смятаме. Нямам и капччица страх, че ще вземе тя нещо повече. Искам да има и да е добре.
Нищо не сме чакали от нашите, така си учим и децата, да не чакат наследства и помощ, ами да действат.
Аз мисля, че темата е именно дискусионна, като не взето категорично решение. Тогава ако някой го жегва взетото решение, може би пък да преосмисли и да има двечки:) Деца се и осиновяват, не е само да родиш, ако е минала възрастта. Ние го обмисляме за тротото, да.
Ако някой иска 2 деца, то може да намери хиляди доводи за това. Ако някой иска едно дете, то и за това има много причини. Тези, които раждат второ, за да има първото другар, просто винаги са искали 2 деца. Мен не ме жегват коментарите, защото /за момента/ съм убедена, че искам само 1.
Моето решение няма да се промени, но съм била винаги застъпник да се внимава с думите и как се казва нещо. За съжаление все повече хора не мислят къде и какво пишат и ненапразно все напомням каква е темата.
Както аз не бих писала в темата за многодетни майки да ги убеждавам колко са сгрешили, така и някакси не върви такива изказвания да се спрягат и тук, но нейсе.
Както аз не бих писала в темата за многодетни майки да ги убеждавам колко са сгрешили, така и някакси не върви такива изказвания да се спрягат и тук, но нейсе.
Понеже тръгна от мен това за второто и да не е само детето да си кажа за последно.И двамата с мъжа ми не искахме до преди година и нещо,синът ми е доста трудно дете изискващо внимание и пълна отдаденост,не признаваше никой освен мен дори и баща си и беше доста обсебващо и тежко в предвид че не спеше нощно време.Но нещата се промениха и стана много по осъзнат и всичко доста по лесно,абе като се наспи човек си е друго 😁.И тогава взехме да говорим и обсъждаме искаме ли да е сам или да си има другарче и опора винаги.Аз лично винаги съм искала три,мъжа ми едно и стигнахме до компромис с броя.Не съдя никого за решението,споделих как от категорично не и от двама ни,решихме друго.
Първото ми дете е инвитро след 14 години чакане и опити - на 39 го родих.Искаме 2, правих пак инвитро и явно ще си останем с едно, защото ме е страх пак да правя инвитро, с неизвестен резултат ,което може да ми причини здравословни проблеми в бъдеще, а ЕДНОТО ми дете ще има нужда още дълги години от мен( не че има някаква гаранция, то и без инвитро пак се случват непредвидени неща). По естествен път така и не става. Та- затова аз реших да съм с едно дете, по скоро не е точно моето желание, а стечение на обстоятелствата. Пък и вече съм на 42😁. И с едно има предимства, както и с 2 и 3.Само да ми е живо и
здраво. Всички да са здрави желая.
здраво. Всички да са здрави желая.