Защо останахте с едно дете?

Ние сме 4 деца и аз също мечтая за голямо семейство. Ако всичко е наред, бих искала 3 деца.

Въпреки борбата за забременяване,борбата за задържане на бременността,борбата за подобряване на здравословното състояние на детето ,пак бих минала по същия път.Не знам дали бих работила целенасочено за 2ро детенце(в момента нямам мъж до себе си),но не го и изключвам като вариант.Имам още някоя година да ми се случи😀

Аз не мога да правя инсеминация от банка, защото имам 5-6% успеваемост.  Шансът е много по -голям при естествено зачеване Но ме крепи надеждата, че майката на една приятелка преди 60 години е родила на 47г. Все още съм на 42
За осиновяването - ще опитам, но просто е малък шансът.
Отивам да дочета

Майка ми е едно дете, аз също. Това е основната причина да имам три ))

Останах с едно,защото след раждането се разболях.
Базедова болест и улцерозен колит ме нападнаха веднага след раждането,влоши се много ендометриозата ми и се наложи тотална хистеректомия...
Имам едно дете и съм благодарна,че го има,но исках три...
Щях да съм много,много щастлива да успея да родя поне още едно.

Ние чакахме 4, но в крайна сметка се получи 😊

Не е малък шансът. Точно колкото и на всеки друг. Зависи какво ще посочиш като критерии за възраст, пол, произход и здравословно състояние. Но средно 18-24 месеца се чака за предложение.

Дъщерите ми са с 13 г. разлика, мислех,че ще остана с едно и няма да мога да обичам второ дете както първото, но не е така...Първата я родих млада, втората в по- зряла възраст, много са привързани двете, въпреки разликата, малката ще навърши 17 тази година, имаме и внук от голямата, децата се търсят постоянно, както каката се грижеше за малката, така сега тя е привързана към племенника си.
Добре е поне две деца,  мама си отиде преди почти 6 месеца,  татко преди 16 години, хубаво, че имам брат.

Аз имам двама по-малки братя, с единия ми е 5 г разликата, с другия 15 г. 😀 Първият имам чувството, че сама го отгледах, смятам, че нашите прекалиха с прехвърлянето на грижите, след толкова много години и баща ми наскоро ми призна, че е така.
 Аз се омъжих на 23 г и родих на 24 г. Много ме беше страх да нямаме проблеми и да ни отнеме години- стана от 1 месец, като цяло лека бременност, секцио по спешност и сравнително спокойно дете. После много време не исках и да чувам за второ, камо ли с малка разлика. Баби в града нямаме, гледали са я от време на време като пътуваме някъде. Не мога да кажа, че и не си живея живота( преди пандемията де) и с приятели излизах, и на кино и на театър, и където съм искала. Просто се разбирахме с ММ кой кога е свободен и когато единият излиза, другият гледа детето. Аз съм доста по-социална от него, той има по-малко активности. 😀. Той далеч не е идеал за мъж и баща, но не мога да си кривя душата, грижи се за нея, непрекъснато я учи на нови неща и т.н. Та бяхме си натъкмили ежедневието и хич не исках да го променям и така дойди пандемията и изолацията. Имах чувството, че всеки ден ми е пропилян, сякаш светът е спрял. Хубавото беше, че имах много време за дъщеря ми и изведнъж много ми се прииска да си имам още едно човече като нея, ММ малко се дърпаше, ама го убедих, стана на 4 месец. Сега съм в 6 месец, не мога да кажа, че е тежка бременност, но е свързана с доста по-големи притеснения от ппедишната. Живот и здраве като родя трябва да съм на 29 г, а малката тъкмо да е навършила 5 г. Ако след това имам сили и го пачувствам, както и с второто бих имала и трето, ама да поживеем и ще видим. 😀

Аз и едно не исках много, но мъжът ми настояваше. Лека, безпроблемна бременност, която ми се видя цяла вечност. Раждане при което ходих за малко на гости на Свети Петър. Твърдо казах никога повече. Сега може би малко съжалявам, че синът ми е един, но не много.

Който както иска да го разбира. Аз съм завършена откакто имам деца, а не е да нямам и професия, и успехи. Мисля, че жената разгръща цялата си женственост едва, когато роди. Но нали сега не е модерно да се говорят такива неща...

Човекът разгръща себе си когато се познае.
А модерно е жената да избира живота си, като това включва избор -  с едно, с пет, без, домакиня, кариеристка, космонавт...

Субективната причина - твърдо вярвам, че човек трябва да има толкова деца, колкото може да отгледа качествено. Затова, по моя стандарт на отглеждане, мога да си позволя едно дете.
Обективната причина - ако твърде много желая второ дете, трябва да съм готова да жертвам очите си. Това не мога да направя. 

Не съм съгласна. А и има майки, които не стават за такива.

Те самите майки тук, повечето, сами  си казват, че им е изчерпан майчиният капацитет. Кои сме ние, да решаваме коя става.