Паническо разстройство - 48

На мен пък ми е уморено
 и все ми се спи. И при вас ли е така или ще да е няква депресия?

Ами в годината сега е периода за навлизане в депресивни състояния, както са септември, октомври и ноември. И аз също усещам, че е време да се види дали не влизам в депресия,че спя, ама няма наспиване.

Нищо чудно да е депресия и при мен. Аз съм наобратно - когато се чувствам подтисната ми се разваля съня. И миналата година по това време пак бях зле.

Аз спа по 9 часа и не ми стига, сутрин много ми се спи...не знам хората как се оправят да спят по 6-7 и деца въртят...

Говоря за сън 12часа,ставам на обяд, следобед в 17ч пак съм заспала.Мързеливо ми е..

12 часа вече ми е много, пък и трябва да се работи. Но определено и аз не се наспивам, хем спа много. Според мен както неспането, така и прекаленота спане може да е признак за депресия, така че няма да се изненадам...то сега си му е и сезонът

Здравейте! Не съм сигурна, дали съм в правилната тема и дали ще можете да ми дадете съвет, но видях, че тук пишат доста хора и се надявам да успея да събера различни мнения. Не съм сигурна дали имам паническо разтройство, но определено не се чувствам добре и желая да направя нещо по въпроса.

Конкретният ми въпрос е - можете ли да ми дадете сигурни източници (било сайтове или книги) в които са описани техники на когнитивно поведенческата терапия? Намерих много сайтове на психолози в интернет, които обясняват в какви случаи се използва и обща информация, но не и конкретни стъпки какво да се прави. Единственото като техника, което намирам е бавното и дълбоко дишане и медитация. Но се съмнявам това да е всичко? Предполагам има конкретни физически неща, които се правят. Ако някой желае да знае от какво е провокиран въпроса ми може да види по-долу, но реално това ми е въпросът.


Общо взето в последната година съм в някаква ужасна дупка. Не бих го нарекла депресия май. Случиха ми се и продължават да ми се случват кофти неща, в застой съм, появи ми се един здравословен проблем, който ме подлудява всекидневно, в семейството ми все се случват неприятни неща, дразнят ме и разочароват приятели, семейство, работата ми и се оплетох в страшен омагьосан кръг и не мога да изляза. Най-лошото е, че почнаха да ми се появяват някакви физически симптоми (психосоматика е правилното май). Докато в минали години единствено усещах стягане в гърлото, когато съм имала трудни периоди, през последната година се докарах до там да почна в някои ситуации да получавам и сърцебиене, да ми се подкосяват краката, да се препотявам, причернява ми. От всичко изживяно някакви страхове и физически симптоми, от които не мога да се отърва. Аз като цяло от малка съм имала проблеми в семейството и от дете нервната ми система е обострена, но години наред се оправях супер, до миналата година (описах какво се случи). Свързах се с психолог, но за пътите, в които ходих честно казано има нула резултат. Разбирам, че е продължителен процес, но реално нито един съвет не ми е даден как да се справя с тази психосоматика. Тя направо ми пречи на нормалния начин на живот!!!!! Ако не се отърва от нея, не знам как мога да продължа напред нормално. Наясно съм, че за да изчезне тя, трябва да изчезне корена на проблема, но те са взаимосвързвани. И самата психосоматика ме плаши. Всеки път като се окажа в същата ситуация или на същото място се появява. Мисля, че трябва да работя не само върху корена на проблема, но и върху психосоматиката. В чудене съм дали все пак да продължа при същия или да пробвам може би друг психолог. Времето на сесията изобщо не ми стига да опиша ситуациите и емоциите си, но и самият психолог като че ли разчита да ми олекне само за това, че съм споделила с него. Това не ми помага. Не си води никакви записки и се чудя как се сеща какво сме си говорили предните пъти?! Може и моите представи да не са ясни по отношение на терапията, но усещам, че ми е нужно действие. Попитах за когнитивно-поведенческата терапия, но не ми казаха дали с това ще работим или изобщо каквото и да е по отношение на конкретни стъпки. Затова искам все пак да правя и сама вкъщи някакви опити за справяне и да не разчитам само на един час седмично, но не мога да намеря конкретна информация.

Здравейте, бих искала да споделя и моята история с вас и малко или много да ми вдъхнете малко кураж..
Моите психични разстройства започнаха преди 6 -7 години, когато бях 12 клас, трябваше да изляза с момче на среща, което момче майка ми не харесваше и ми забраняваше да се виждам с него, но тъй като тя беше малко по-властен и задушаващ родител и предвид, че не работеше, а си стоеше вкъщи, ми оказваше сериозен контрол, и така малко преди поредната ми среща  с въпросното  момче, повърнах  може би от стрес, уплаших се много, най-добрата ми приятелка тогава ми каза,че е възможно да имам анорексия предвид, че не се храних много и се уплаших, по същото  време семейството  ми се раздели, скандали, караници, дядо ми почина и аз изпаднах в нещо като тревожно разстройство, депресия... нямам идея не съм ходила тогава на лекар не знам точно какво беше плачех страхувах се от всичко не можех да спя, не се храних, отидох при баба ми легнах на леглото и по цял ден плачех  и казвах, луда съм, няма да се оправя,това  е край, четях разни диагнози в интернет, повръщах при вида на храна и от страх, че ще се разповръщам не исках да се храня. После малко  по-малко си стъпих на краката, но усещанията и страха не изчезна, започнах да повръщам, когато имам изпит, когято трябва.да отида на дискотека, изобщо започнах от всичко дя.повръщам. Преди две години посетих психиатър, който ми преписа серопрам или нещо производно беше и  деанксит, посещавах и психотерапевт. Почувствах се по-добре, но страха и умората ни изчезваха, гледах повече да се излежавам и винаги, когато трябваше да ходя на някакво важно събитие в.живота  ми, си припомних какво евентуално може да се случи, а то е повръщане, и нещо като паник атаки. Напоследък отново ми се случва и нямам идея какво се случва, кое го предизвиква, нямам надежда вече за пълно излекуване, за водене на пълноценен живот, преди кипях, няма спирачка, обичах да съм център на внимание, да танцувам, супер  енергичен,весел човек, а от 7 години, няма и помен от това....

Лекувайте се при психиатър. Като не идете, само ще задълбочите нещата. Това е! От самосебе си няма да мине.

Стeлияна, в сайта на морските разбойници има доста книги за когнитивно-поведенческа терапия. На английски са.

elizabet9119, страха се преодолява като си налагаш да излизаш от комфортната си зона. С бебешки стъпки, но трябва да правиш нещо. Защо не включиш някакъв спорт, дори да е само разходки навън?

Страхувам  се да не отслабна от спорта още повече

От ходене няма да отслабнеш. Но има невероятен ефект върху тонуса и настроението. Можеш и вкъщи да ходиш - потърси Indoor walking в youtube. Или просто си пускаш нещо интересно на тв и маршируваш на място. Без да вдигаш пулса, само за удоволствие. И се хранѝ, за да не отслабваш.

Благодаря, ще проверя. Става дума за piratebay, нали?

А иначе имате ли някакви съвети, които знаете или сте опитвали и е проработило за справяне с психосоматика? Напоследък дори до магазина като ходя ми се появява по улицата и ми идва да се обърна и да се прибера.

При липса на лечение, това се задълбочава, не минава самичко. С лечение вече се прилага терапия.

Здравейте,
Страдам от ПА от поне 10-тина години.  Ходих веднъж на психиатър , изписа ми хапчета, пих и малко и спрях. До този момент сама се боря с кризите. И си мислех , че успявам , ама не съм познала. Днес едва се удържам да не хукна към някоя болница за кардиограма. Цял ден ми  е висок пулса, а като дръпна и някоя цигара и направо става страшно. И естествено си мисля, че получавам сърдечна криза и умирам. Опитвам се държа фронта, но не е лесно с това сърцебиене, болки в гърдите и задух от време на време. Просто не мога да мисля за нищо друго, само инфаркт ми е в главата. Да вметна , че майка ми почина от инфаркт и оттогава , през месец два и аз от това умирам.  Цял ден съм със сърцебиене и не издържам вече. Наистина не знам как се удържам да не викна линейка.