Любители на кучета - 113

  • 30 620
  • 750
  •   1
Отговори
# 375
  • Мнения: 1 477
Масово се насажда страх и децата като видят кучето бягат с писъци. Не знам какво си мислят родителите като им го причиняват това. Само вредят, защото куче би нападнало страхуващ се човек, а не такъв, който знае как да се справи със ситуацията.

# 376
  • Мнения: 175
Нашият синковец се страхува от кучета. Малко,голямо все тая.Страх не насаждам,и не знам при него от къде идва.Постоянно обясняваме,че няма страшно, че животното ще го подуши,че нищо лошо няма да му направи.С кученцето, на майка ми си играе но отвисоко(сакън да не го изяде 😃) Ние и двамата с баща му, сме категорични че когато се отделим ще си вземем куче. Единствено един лабрадор отиде сам да помилва,всички други ги избягва.Когато сме на вън, и се разминаваме с куче синковеца го заобикаля.Така че, понякога страха не е от родителите 🙂 Именно поради тази причина, чета и ви следя за да се ориентирам към животинче подходящо за страхливкото 🙂

# 377
  • Мнения: 3 361
Моят племенник по едно време го беше страх от кучета, а никой никога не му е казвал нищо лошо за кучета. Дори е отраснал с кучета и то кучета като магарета. Единия хубавец даже беше руски черен териер, голямо магаре. Даже го яздеше. Баща му винаги е имал по повече от едно куче. При него мисля, че тръгна от съученици, които видеха ли кучета и почваха да пищят. Явно реши, че щом те реагират така трябва да се плаши и той. Като го видях как ми подскача при вида на пинчер и го ползвах за оправдание, че е време да си вземем куче 😁 Винаги съм искала, ама все котки отглеждахме докато навърша пълнолетие. В началото пак подскачаше с Макс и то защото бебешката игра е скачане и хапане, ама свикна. Дори към ден днешен спасява животинки заедно с нас, всякакви (щъркели, котки, кучета, таралежи). Спира и си говори с бездомните, гали ги, дава им да хапнат ако има нещо под ръка. Просто живота с куче у дома и майка и леля откачалки по отнишение на животните го научиха как да се отнася и как да подхожда към всяко живо същество.

# 378
  • Мнения: 3 183
Много хубаво Сиви. Браво, че сте успели да преобърнете нещата 😁

Ооох аз съм с проблем. Тайра онзи ден я обезпаразитих с Каниверм.. За първи път, просто това имаха в близката ветеринарна, а не ми се ходеше до другия край на града.. Втори ден е с такова разтройство, амаа водаааа направо. Представете си щом се изпуска вкъщи сутрин към 5ч.Иначе през деня няма проблем, игрива е, ГЛАДНА е 😁.. Затова съм сигурна, че е от хапчетата. Сега и сварих само ориз със малко зеленчуци и дано затегнем положението до довечера, иначе вече ще се обаждам на вет-а.

# 379
  • Варна
  • Мнения: 12 799
Сиви, Макс е прекрасен ❤
Като го гледам как хапва от виличката и как играе с бебето, ми прилича на Бизу. Същите физиономии, същите реакции, само дето размера и цвета са различни. 😁

А на тоя татко бих казала, че е дебил.

Последна редакция: чт, 04 фев 2021, 11:09 от esstela

# 380
  • Мнения: 292
Не го разбирам това насаждане на страх към кучета от страна на родителите. Такава лоша шега може да им изиграе за в бъдеще, че не истина... Най-вероятно нямаше да се въздържа от коментар, ако бях аз. Да не плаша детето сигурно нямаше да съм крайна, но поне "то това куче само лоши татковци яде" щях да отвърна.
Случвало ми се е много пъти да ни заобикалят баби/майки с деца, веднъж една баба с детенце 4-5год. чак на отсрещния тротоар пресече Close

Merryhristowa, има едни таблетки за диария, които на мен с предния ми булдог много са ми помагали. Като тръгнехме към морето примерно задължително взимах 5-6 в мен за всеки случай, че тя понякога едва ли не и от въздуха се разстройваше... Вече не помня как се даваха, но 2-3 таблетки и всичко беше нормално, взимах ги от ветеринарите. Гледам, че ги има и за свободна продажба в онлайн зоо магазините, ето един линк, за който иска да им хвърли едно око:
https://zoomagazin.eu/bg/kategorii/grija-za-hranosmilatelnata-si … -1-tabletka-44270

# 381
  • София
  • Мнения: 1 133
Радвам се за Саско, че преодолява ситуацията Simple Smile
По въпроса за страха от кучета - аз имам такъв, понеже ме е хапало улично куче, докато карах колело - дотогава нямах изявен страх ... Откак си имаме мошеника, леко се отпуснах, но леко - нямам проблем с големи кучета на повод, но имам проблем с улични такива. Притеснявам се, как ще се разминем, казвали са ми, че не се вдига кучето от земята, че тогава другия ще скочи ... та незнам.
Скрит текст:
Наскоро имахме случка - дворно куче, вълчак беше излязло незнайно как от двора и си седи кротко - ама се шашнах, тъй като като минаваме край него, винаги ни лае / пази явно/. И не можем да минем със сина ми тогава - та звъня на моя мъж и пристигат той и кума ни тежко въоръжени с моп и ръжен  Stuck Out Tongue Closed Eyes - естествено проблем никакъв, просто кучето стана и си тръгна по съседната уличка ...Та хем се засрамих, хем не ...

# 382
  • Пловдив
  • Мнения: 2 137
Не за страха от кучета..., насаждан и т.н. Повечето което имам да кажа е вече казано.
Ще пиша друго за коментарите на непознати.
Мадлен беше бебе и излизаме /не се е случвало често/ аз сама с количката с Мадлен и в другата ръка държа повода на Тера на разходка. Вижда ме една бабичка и коментара беше нещо, като "Оххх ама как може да гледате куче и бебе? Как може да му се има доверение на едно животно в близост до дете?" Аз не се сдържах в онзи случай и отговорих "Има хора, на които може да се има много по-малко доверие, отколкото на едно животно." Нито аз вложих злоба в отговора си, нито тя в коментара си. Беше искрено загрижена и аз поне изглеждах, че искрено се замислям върху мнението й. Тогава тя също се замисли и кимна "Да, наистина, че е така!".

# 383
  • Мнения: 441
Аз не го приемам лично, ако някой се дръпне, защото не харесва кучета, може пък и да е алергичен. Ама ми е много смешно вече когато на 5 метров тротоар вместо да се разминем нормално, човекът ще пресече чак на отсрещния. Вярно, че е по-скоро големичък мойто диване и като всички овчарки може би изглежда малко страшничък, ама чак пък толкова страх при положение, че с хора е страшно възпитан винаги. Още повече ми е странно обаче, че хората инстинктивно се дърпат себе си, децата си или малките си кучета когато сме с намордник, а не и когато сме без, хаха.

Иначе мен не ме е страх от кучета, нито от каквито и да е животни, въпреки че са ме хапали такива, но хората, които са живели на места с настървени глутници от улични кучета ги разбирам защо са недоверчиви. Където живея такива няма, но ако имаше може би и аз щях да съм доста по-предпазлива, защото моят смелчага често, ако му скочат няма да се даде без бой.

Едно детенце преди няколко седмици ме попита "Госпожо, кучето ви защо е с маска, за да не се разболее ли?" и ми стана много смешно и отговорих, че понякога и кучетата трябва да са с маска за тяхната безопасност.

# 384
  • Бургас
  • Мнения: 9 509
mtz, виж - Нъки сниман в реклама:)
https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=1799616890195785& … d=133286223495535
И една реклама на кучешка храна ми излиза постоянно с две австралийки.

# 385
  • Мнения: 3 361
Аз пък нито се меся, нито отговарям на коментари, които дори не са насочени към мен. Да седна да обяснявам на някой, каква грешка е да си плаши детето с кучета и как именно от този страх някой ден наистина може да си изпати, защото ще реагира бурно при вида на куче, а има такива които ще се стреснат инще захапят.
Е, веднъж не се стърпях и смъмрих едно дете, видимо 13-14 годишно. Стоим с Макс на тротоара и чакаме зелен светофар да пресечем. През това време от страничната улица пресякло въпросното дете и стои на ръба на тротоара. Чувам аз някакви странни звукове, обръщам се, а лапето подскача от крак на крак, разпврило ръце във въздуха и ръкомаха. А от устата му излизат едни странни звуци "ааоооъъъааауууооо". В първия момент си помислих, че иде реч за дете с някъв проблем в развитието, но после му проследих погледа и видях, че гледа Макс, който даже не се беше обърнал към него а продължаваше да си седи с гръб към детето и да си чака да пресечем. Попитах го от кучето ли го е страх и то ми отговори да. Поскарах му се малко на това дете, че реакцията му тотално неадекватна и когато следващия път попадне в такава ситуация нека да извика още докато е по-далеч от кучето, че го е страх и да може човека с кучето да се отдалечи. А и после се чудех, за чий по дяволите вървиш в посока да се озовеш до куче, когато те е страх 🙄 Та ето до това води насадения страх. Вместо да се обади и каже, че го е страх то ще ми ръкомаха като пернато и издава звуци като бавноразвиващо се.
Иначе аз винаги, когато се разминавам с хора и съм с Макс правя място или изчаквам някъде встрани. Наскоро едни бабки в парка даже ми викнаха, ама няма нужда, ние не се страхуваме. Ама аз от де да знам кой го е страх и кой не 😁

# 386
  • Bарна, морето, сините вълни
  • Мнения: 6 050
Заради такива родители има деца с неистов страх от животни.
Веднъж една баба ни заобикаля и нещо мърмори на внука си, а детето спокойно ѝ каза да не се страхува, кучето е с намордник. Някои хора повече се страхуват от кучета с намордник. И с Ерос са плашили деца, което за мен е направо безумно. А той милия, колкото и да не обича чужди хора, разрешава на непознати деца да го мачкат. Лятото в парка се скупчват по 4-5, аз само му говоря спокойно, защото все пак са деца и често резките им движения стряскат животните. Монка много обича и котки и все иска да ги гали, но те бягат от нея, а не от мен, точно заради резките ѝ движения. Обяснявам ѝ постоянно как да се държи с животинките, но толкова много иска да ги стисне силно, че ги плаши. Ето, дори сега обядваме, а тя събира остатъците от обяда си и казва МЯУ, за котките. Grinning

Сиви, мен ме разкостиха, че Моника черпи кучето, а какво остава за ядене от вилица?! На клада! Joy И Ерос яде от вилица, много е внимателен.
А кое е това бебе? Май съм изтървала.

Боряна, радвам се, че показа този прекрасен рошльо. Миналата седмица пред един магазин имаше един рошльо, със същото израцение и муцуна на Оскар, само дето беше кафяв и много дебел. Grinning

# 387
  • Мнения: 3 361
Деспи не на клада, ами където щЪт да ма прАщат. 😂 Моето си куче, моите вилици 😁 Аз даже го ползвам вместо накисване и понякога му давам и чинията да ми оближе 🤣🤣
А бебешока е от последното кучило на село. Една девойка в града го взе и докато се чуем с нея откара няколко дни гостенче на Макс и Вива. Интересното е, че Макс се закача и търпи всичко от бебешоците, а Вивата само като го подушеше, че е там и побягваше в другия апартамент. А за игра хич да не говорим. Викам й Вива ти беше същата досадница, ама Макс те търпя ти сега що бягаш. 😁

# 388
  • София
  • Мнения: 464
Ооо, и аз давам и от вилица, че и от чинията, хич не се съобразявам, както казва Сиви, това си е моята къща и моите животни. Че то аз и непрекъснато го целувам, и котката целувам.
Дес, той и Оскар бая дебеличък стана, ама нищо, важното е да е здрав Smile

# 389
  • Мнения: 13 806
Аз лично никога не съм си плашила децата с каквито и да е животни,камо ли с куче.На село ,като деца, винаги сме имали поне едно-Джина, Караман,Лиска,Боби,Мурджо....
   Разказвах ви ,че една булонка изплаши щеката като малка и тя имаше огромен страх от куче.Като видеше по тв куче и почваше да трепери и да изпада в паника.Преодоляхме го като си взехме куче от бебе и тя се грижеше за него.
    Когато съм с някое от кучетата и на тротоара до мен трябва да минат хора,още повече с малки деца,винаги скъсявам повода.Също и когато се разминаваме с колоездачи или с тротинетки.Много се радвам на деца,които са научени да питат може ли да погалят кучето.
   И като стана дума за деца и кучето,как ли е Дух?От доста време не се вясва.
  Обожавам двойка-дете и куче.

Общи условия

Активация на акаунт