Леко раждане! Да се похвалиш после, а иначе на всичко му се намира колая. А и майките забравяме бързо, виж колко са се "излъгали" за второ, че и повече дечица.
- Публикувана: 27 ян. 2021, 22:12 ч.
- Последно мнение: 31 май 2021, 14:18 ч.
Гледане на бебе/малко дете
Моето мнение, като човек отгледал напълно сам детето си (предимно липсващ татко, едната баба веднъж на няколко месеца да дойде за по ден с триста зора и молби) е, че самото гледане на детето изобщо не е трудно. Дори и когато не спиш, това е до време, няма цял живот да не спиш я! Въобще не е чак толкова зле, колкото всички около мен го описват.
Аз самото гледане си го минах лесно - кърмене, игри, песнички, готвене, пране, нищо особено. Дори прохождането според мен би било трудно само за хора с проблемен кръст, но не и за здрави хора.
Това, което е трудното са неща, които нямат общо със самото дете - трудно е да осъзнаеш, че на целия свят никой тотално не му пука за твоето дете, всеки слага собствените си интереси и от теб зависи, когато те са в разрез с интересите на детето ти да го защитиш. Трудно е да осъзнаеш, че майките, по начина по който е организирано днешното общество, се третират сякаш са някакви прокажени, болни, и е добре да ги избягваме. Всички те зарязват, забравят, нямат време за теб и милион глупави неща са им по-важни. Подкрепа намираш единствено у други майки, които са толкова заети, че нямат особено време да ти окажат каквато и да е подкрепа. Имам усещането, че когато жената роди вече я считат за второ качество човек. Включително голяма част от приятелките ми (вече е силно казано приятелки) предусещат, че ги грози такова понижаване на статуса в обществото и не искат изобщо да имат деца.
Такова поведение е очаквано от хора тип кариеристи, но аз не го очаквах да дойде от всички посоки, дори от най-близките ми.
При всички случаи мога да кажа, че хората, които не желаеха да прекарат време с детето ми доста са загубили и сега ги виждам, че съжаляват, но децата растат бързо и времето не се връща.
На въпроса на авторката - имах не точно депресия, а паник атаки, но потърсих професионална помощ и се излекувах.
Пожелавам на авторката, като една бъдеща майка, да има около себе си любящи и подкрепящи хора!
Аз самото гледане си го минах лесно - кърмене, игри, песнички, готвене, пране, нищо особено. Дори прохождането според мен би било трудно само за хора с проблемен кръст, но не и за здрави хора.
Това, което е трудното са неща, които нямат общо със самото дете - трудно е да осъзнаеш, че на целия свят никой тотално не му пука за твоето дете, всеки слага собствените си интереси и от теб зависи, когато те са в разрез с интересите на детето ти да го защитиш. Трудно е да осъзнаеш, че майките, по начина по който е организирано днешното общество, се третират сякаш са някакви прокажени, болни, и е добре да ги избягваме. Всички те зарязват, забравят, нямат време за теб и милион глупави неща са им по-важни. Подкрепа намираш единствено у други майки, които са толкова заети, че нямат особено време да ти окажат каквато и да е подкрепа. Имам усещането, че когато жената роди вече я считат за второ качество човек. Включително голяма част от приятелките ми (вече е силно казано приятелки) предусещат, че ги грози такова понижаване на статуса в обществото и не искат изобщо да имат деца.
Такова поведение е очаквано от хора тип кариеристи, но аз не го очаквах да дойде от всички посоки, дори от най-близките ми.
При всички случаи мога да кажа, че хората, които не желаеха да прекарат време с детето ми доста са загубили и сега ги виждам, че съжаляват, но децата растат бързо и времето не се връща.
На въпроса на авторката - имах не точно депресия, а паник атаки, но потърсих професионална помощ и се излекувах.
Пожелавам на авторката, като една бъдеща майка, да има около себе си любящи и подкрепящи хора!
... Имам усещането, че когато жената роди вече я считат за второ качество човек.
Това беше основната причина за моята следродилна. От обещаващ кадър, след като се върнах от първата бременност вече беше: Еее, ама ти не можеш да идеш в командировка, ама ти сега...
След втората бременност тотално в ъгъла. Като сложиш, че говоря за времето на току-що цъфналата демокрация, когато всички се пренастройвахме и не знаехме на кой свят сме, стана забавно.
Понеже скоро ще ставам майка и провокирана от доста коментари тук за отглеждането на бебе/малко дете реших да пусна отделна тема.
Та кой период в отглеждането на бебе/дете ви беше най тежък? Моето е на шест, кърменето беше тегаво, докато се получи
Включваше ли се таткото в отглеждането и как? Друга помощ имали ли сте? Таткото се включваше, до колкото може, първата нощ вкъщи се редувахме да "пазим бебето", втората припаднахме за сън
Страдали ли сте от депресия? Не, ама пострадах от Хашимото година след като се роди детето
Ще се радвам да споделите колкото се може повече, може и татковци да се включват и дори жени, гледали деца на роднини. Не слагам ограничения.
Благодаря на споделилите.
Та кой период в отглеждането на бебе/дете ви беше най тежък? Моето е на шест, кърменето беше тегаво, докато се получи
Включваше ли се таткото в отглеждането и как? Друга помощ имали ли сте? Таткото се включваше, до колкото може, първата нощ вкъщи се редувахме да "пазим бебето", втората припаднахме за сън
Страдали ли сте от депресия? Не, ама пострадах от Хашимото година след като се роди детето
Ще се радвам да споделите колкото се може повече, може и татковци да се включват и дори жени, гледали деца на роднини. Не слагам ограничения.
Благодаря на споделилите.
Иначе всяко дете е различно, няма как да предвидиш кое ще е трудното при теб...
Късмет и успех!
Моето мнение, като човек отгледал напълно сам детето си (предимно липсващ татко, едната баба веднъж на няколко месеца да дойде за по ден с триста зора и молби) е, че самото гледане на детето изобщо не е трудно. Дори и когато не спиш, това е до време, няма цял живот да не спиш я! Въобще не е чак толкова зле, колкото всички около мен го описват.
...
Това, което е трудното са неща, които нямат общо със самото дете - трудно е да осъзнаеш, че на целия свят никой тотално не му пука за твоето дете, всеки слага собствените си интереси и от теб зависи, когато те са в разрез с интересите на детето ти да го защитиш. Трудно е да осъзнаеш, че майките, по начина по който е организирано днешното общество, се третират сякаш са някакви прокажени, болни, и е добре да ги избягваме. Всички те зарязват, забравят, нямат време за теб и милион глупави неща са им по-важни. Подкрепа намираш единствено у други майки, които са толкова заети, че нямат особено време да ти окажат каквато и да е подкрепа. Имам усещането, че когато жената роди вече я считат за второ качество човек. Включително голяма част от приятелките ми (вече е силно казано приятелки) предусещат, че ги грози такова понижаване на статуса в обществото и не искат изобщо да имат деца.
Такова поведение е очаквано от хора тип кариеристи, но аз не го очаквах да дойде от всички посоки, дори от най-близките ми.
При всички случаи мога да кажа, че хората, които не желаеха да прекарат време с детето ми доста са загубили и сега ги виждам, че съжаляват, но децата растат бързо и времето не се връща.
На въпроса на авторката - имах не точно депресия, а паник атаки, но потърсих професионална помощ и се излекувах.
Пожелавам на авторката, като една бъдеща майка, да има около себе си любящи и подкрепящи хора!
...
Това, което е трудното са неща, които нямат общо със самото дете - трудно е да осъзнаеш, че на целия свят никой тотално не му пука за твоето дете, всеки слага собствените си интереси и от теб зависи, когато те са в разрез с интересите на детето ти да го защитиш. Трудно е да осъзнаеш, че майките, по начина по който е организирано днешното общество, се третират сякаш са някакви прокажени, болни, и е добре да ги избягваме. Всички те зарязват, забравят, нямат време за теб и милион глупави неща са им по-важни. Подкрепа намираш единствено у други майки, които са толкова заети, че нямат особено време да ти окажат каквато и да е подкрепа. Имам усещането, че когато жената роди вече я считат за второ качество човек. Включително голяма част от приятелките ми (вече е силно казано приятелки) предусещат, че ги грози такова понижаване на статуса в обществото и не искат изобщо да имат деца.
Такова поведение е очаквано от хора тип кариеристи, но аз не го очаквах да дойде от всички посоки, дори от най-близките ми.
При всички случаи мога да кажа, че хората, които не желаеха да прекарат време с детето ми доста са загубили и сега ги виждам, че съжаляват, но децата растат бързо и времето не се връща.
На въпроса на авторката - имах не точно депресия, а паник атаки, но потърсих професионална помощ и се излекувах.
Пожелавам на авторката, като една бъдеща майка, да има около себе си любящи и подкрепящи хора!
Аз пък си имах ( имам) депресия и то много сериозна и то точно от липсата на приятели и хора, с които да общувам. Като хлебарки се разбягаха като се роди голямото дете. А ние никога не сме обсебвали вниманието на другите с детето ни. Т.е ако кажат: хайде да излезем. Ние никога не сме казвали: ама то детето така, то онака. Оставяли сме го на моите родители и сме излизали. Но всеки си мисли " те сега имат дете, не км е до излизане, пиене, пицария '". И просто не се обаждат. Сега сме с 2 деца и никого не виждам, с никого не говоря. Стоя по цял ден с детето и съм като в изолатор. Вечер с мъжът ми разменям няколко приказки и това е. Еднообразно ежедневие. Но в както си го направиш. Много социален тип съм ( бях) , но майчинството ме откъсна от приятели и близки. Не по моя вина.
И мен спряха да ме търсят 
Но пък си намерих нова приятелка с дете колкото моето, и тя и мъжът й са страхотни хора. И не е от тези майки, които говорят само за децата. Засичали сме се докато бяхме бременни при гинеколога, но не сме си говорили. И един ден я видях като децата бяха вече на 6 месеца и я заприказвах. Сега децата са в една градина и се виждаме често.
Това че старите ви приятели живеят различен живот от вас, не трябва да ви притеснява. Пълно е с нови такива, които подобно на вас
Но пък си намерих нова приятелка с дете колкото моето, и тя и мъжът й са страхотни хора. И не е от тези майки, които говорят само за децата. Засичали сме се докато бяхме бременни при гинеколога, но не сме си говорили. И един ден я видях като децата бяха вече на 6 месеца и я заприказвах. Сега децата са в една градина и се виждаме често.
Това че старите ви приятели живеят различен живот от вас, не трябва да ви притеснява. Пълно е с нови такива, които подобно на вас
Пийк,много кофти ми стана за теб. 
Явно хората си мислят,че като си с малко дете и говориш и се вълнуваш само за ако,повърнато,захранване и детето си.Не знам.Моите приятелки не са се разбягали,имам и с големи и с малки деца и две бременни.Може би,трябва да срещаш други майки с деца.Не се обиждай,но приятели които те забравят,щом родиш,не са ти приятели.
Аз се запознах с една бременна на лекциите за бременни,тя пък в родилното се запознала с друга и сме излизали с децата,в група сме във вайбър и си пишем постоянно.
Но моите приятелки не са спирали да ме търсят,излизаме и сега с кафета по пейките.
Явно хората си мислят,че като си с малко дете и говориш и се вълнуваш само за ако,повърнато,захранване и детето си.Не знам.Моите приятелки не са се разбягали,имам и с големи и с малки деца и две бременни.Може би,трябва да срещаш други майки с деца.Не се обиждай,но приятели които те забравят,щом родиш,не са ти приятели.
Аз се запознах с една бременна на лекциите за бременни,тя пък в родилното се запознала с друга и сме излизали с децата,в група сме във вайбър и си пишем постоянно.
Но моите приятелки не са спирали да ме търсят,излизаме и сега с кафета по пейките.
И аз се включвам. Приятелките, които имах преди раждането, не са ме търсили от деня, в който им казах, че съм бременна. Предполагам че се оправдават, че не ми е до излизане и съм заета, но винаги мога да си оставя детето и да изляза да пия кафе. Но те нямат деца и не могат да го разберат, а бяхме приятелки от детска градина. Е, в началото много ме болеше, тъжно ми беше, но свикнах с това. Покрай децата си намерих нови приятелки, с които се събираме, излизаме и през деня, и вечер. Не говорим само за деца, но много се разбираме. Отделно имаме и семейни приятели, с които се виждаме всеки ден задължително на площадката, хем децата играят, хем ние си приказваме. С тях се събираме по празници и поводи. Та, така разбрах, че животът ми се промени и не е като този на приятелките ми от детството и спрях да го мисля, ако държаха на мен щяха поне да се обаждат.
Има логика в поведението им. Все пак, тях ги интересуват съвсем други неща. Не са като мас- оф, трябва да яде в 11, трябва да го приспя, да го изпера, са му купя памперси, да го изкъпя в Еди колко си часът. Моите приятели без деца всяка вечер бяха или на гости или в заведение . На моменти съм си мислила, че ми писна това ежедневие и искам пак да съм шапка на тояга. Но когато виждаш как детето ти расте, говори, пее, играе разбираш, че жертвата си е струвала
И ние бяхме така. Излизахме всяка вечер, без пропуск или си ходихме на гости. Обаче като го гледам как расте, каква обич ми дава.. ами, не съжалявам и за момент, че изпускам купони, всичко си струва. Друго си е да стана рано, да му приготвя закуска и да видя колко е щастлив, да ме гушне и да каже "Мамооо". Не знам моите "приятелки" кога ще изпитат това щастие от тези простички, детски неща.