Гледане на бебе/малко дете

Те си знаят. Има такива, на които това не км в приоритет и дори ги дразнят децата.

Не съм се чувствала второ качество, когато родих. Приятелките ми също не са се отдръпнали, макар и повечето да са били все още без деца. Оставяла съм бебето на бабата (таткото) и съм излизала с тях на кафе.

Ами то и аз оставям децата на баща им и излизам ама това не ми помага особено, когато няма на кого да се обадя. Уж близки приятели , уж нам какво, детето че стане на 7 месеца, веднъж не са се обадили, а преди децата всяка вечер бяхме заедно. Сега все едно ги е страх от децата.

Не съм се разделила с нито един приятел заради децата. Още имам приятели без деца, които дори са гледали децата ми. Синът ми е супер близък с един мой приятел от детските години, а дъщеря ми с кръстницата си, която няма деца. Не го плашете момичето. Индивидуално е. Имам и "нови" приятелства точно покрай децата. Вече навъртяхме 20+ години и се събираме все още. Децата са приятели, макар че вече имат други компании.

Изненадвам се неприятно като ви чета. Никой не се е отдръпвал от мен, откакто имам дете. По принцип най-добрите ми приятели са в Пловдив и винаги като съм там и мога им звъня и се събираме. 2,3 пъти в годината, колкото толкова. Даже аз като че ли съм свързващото звено, защото без мен не се събират, не знам защо ( уж една компания се водим) Действа ми чудесно. Никой от тях няма деца, аз не говоря за моето, ако някой не ме пита нещо( нямам такава потребност). Тук в София пък излизам с колеги главно. Също съм изключително социален човек и за това сега заради вируса ми е доста неприятно, дано отминава по-бързо.

Коронавирус страх?
 И ние не сме наглеждали свекървата цяла година, не,че не ни липсва, обаче е на 71, с куп заболявания и не искам да ми тежи на съвестта

Не е от вируса. Няма желание.

Това не са приятели, това са хора, с които сте излизали често, но явно не са ви свързвали други неща, съжалявам. Не мога да си предствя, че някой от приятелите ми ще ме избягва, защото имам дете, това е повърхностно и глупаво поведение. Аз забременях, веднага след като се бяхме върнали от чужбина и имах само 2 приятелки останали в България. С едната вече не сме близки, а другата също вече има деца и не спираме да се търсим. Истински нови приятели завързах покрай сина ми, като почнах да го водя на една площдка. Имах и една частна ученичка, която идваше вкъщи детето като беше на няколко месеца и с нея също се сближихме. На никой не му е пречело, че имам малко дете, даже му се радват повечето. Поуката - отписвай ги тези “ приятели”, дето са те търсили само за маса и търси нови, все ще има някой с общи интереси. За такива не бих страдала изобщо, че не ме търсят.
Мис Чичи, успех и ще чакаме да се включиш.

Леко раждане, Чичи.

По въпросите на авторката: Най-трудно ми е било през първата година заради недоспиването, храненето, избиването на зъбчета и като цяло това, че на тази възраст са изцяло бебета и нямат кой знае какви самостоятелни умения, нито могат да комуникират по някакъв по-разбираем начин. В този период от майката се очаква да разбира какво му е на бебето. През втората година пак има трудности, но определено става по-лесно, защото от бебе става малко човече, което развива много умения и успява да каже или покаже по някакъв начин какво иска. И след втората годинка вече нещата стават много приятни (поне за мен), защото в тази възраст се развива най-много речта и вече успяваш да говориш с детето си, което е страхотно. Разбира се, някои дечица проговарят малко по-къснл, но в масовия случай между 2 и 3 годинки децата вече говорят с изречения, макар и елементарни или с по-бебешки изказ.

Аз имам две малки деца и от тази гледна точка да се грижиш само за едно, ми се вижда лесна работа. Малкото ми дете пролетта ще стане на 2г. и нямам търпение да се очовечи още малко и да общуваме. На мен като цяло не ми тежи да се грижа за дете, да се занимавам с него и т.н., а по-скоро ми тежат точно бебешките неволи, ревовете и мрънкането. Затова и аз смятам, че с времето става по-лесно и тези приказки за малки деца, малки ядове и т.н., не ги считам за верни. Но всеки има различно светоусещане. И да уточня, че с бебе има много положителни емоции, които никога повече не се връщат, но просто понякога умората надделява.

Относно депресията, ще родиш в прекрасен период от годината, което е предпоставка за по-спокойни и щастливи месеци с новородено. Малко смешно звучи, но особено когато раждаш за първи път, е хубаво да е в такъв период от годината, в който времето е подходящо за разходки с новородено и когато има повече слънчеви часове. Тепърва предстоят топлите месеци и ще си разхождаш бебето насам натам. Това много помага да избегнеш депресията. Първото ми дете го родих есента и докато дойде време да мога да го извеждам, застудя и малко сме излизали. После дойде зимата, дойдоха и едни ужасни студове и стоях затворена вкъщи с бебето. Беше ужасно докато не омекна времето и не започнахме с разходките. Второто ми дете го родих пролетта и много бързо започнахме с разходките, времето беше топло и зареждащо. Този път дори нямах наченки на депресия. Цяла пролет и цяло лято не се спирах с двете деца. В един момент дори се уморих от много занимания и разходки.

Miss_chichi, предстоят ти страхотни моменти. Наслаждавай се на всеки миг, защото повече няма да се върне. На мен ми се иска още веднъж да изпитам емоциите покрай раждането на нов живот, но съм доста уморена от грижите покрай двете ми деца.

Много полезна и интересна тема!
Благодаря на авторката ѝ, и на потребителите пишещи коментари.
Както има един израз: "Have a baby they said it'll be fun they said"
Заедно с мъжът ми от известно време работим за бебе и с всеки изминал ден се убедавам все повече, че имането на дете и майчинството не е толкова "прекрасно", колкото се изкарва и май ще отложим бебето за известно време .
Да, със сигурност има и своите хубави моменти и усмивки.. но по дяволите, много обичам да спя, а едно новородено със сигурност няма да ми влияе добре за хубавия и пълноценен сън
Да не говорим, че от 2 седмици над нас в блока имаме квартиранти, които имат момченце, някъде със сигурност до 5г. (не съм го виждала) и аз вече му викам "малкия кон" Това дете като иска да се предвижи от стая в стая, бяга! И такова трополене се чува, че не е истина. Вашите деца така ли търчат постоянно и кога започват да ходят нормално? Да знам нали, кога ще спре евентуално Да не говорим, че всяка вечер намира за какво да се разреве и майка му го овиква естествено.
Имаме куче - та тя е по-кротка и тиха от детето! Добре че поне до 22ч. всичко приключва и лягат да спят съседите

Имах една по-близка приятелка, с която се виждахме, когато съм в България. След това тя роди, аз й звънях/писах, но тя или изобщо спря да отговаря, или казваше, че може само за час, от 2 до 3, докато бебето спи (например). ОК, разбрах я, виждахме се по удобно за нея време, но през цялото време на нея мислите й бяха в детето, вълнуваха я съвсем различни неща. Накрая вече съвсем спря да отговаря и не сме се виждали от година и нещо.

Имахме и приятел от следването, който сега има около 5 годишно дете. Виждахме се 2 пъти на гости, когато детето беше на около 4 - ами всичко се въртеше около това дете - не е яло, не може да седне да седи, докато вечеряме, иска да рисува, иска да тича, от салатата трябва да му се махнат чушките (не помня кой точно зеленчук), иска нонстоп някой да се занимава с него, пие само газирана вода (не държим попринцип такова нещо вкъщи, купих на втория ден, не е проблем)... 1 милион неща, с които трябва да се съобразяваш, отделно шума.
На 2 феста (не са само за върастни, фолксфестове) бяхме ходили, и в двата случая изкарахме часове пред/покрай въртележките, а хранене и пиене трябваше да приключи за 30-40 минути за всички, отново заради детето.
Иначе детето е симпатично, послушно, възпитано, но... диво, дете е, тича, вика, скача, разхвърля, пипа навсякъде... За нас това е натоварващо, не е почивка и възможност да се видим с тях.

Родителите са симпатични хора, канят ни и ние да им погостуваме, имаме какво да си говорим, но вече никой от нас няма желание да ходи, докато това дете не стане поне на 6...

Просто ежедневията ни вече до такава степен нямат нищо общо, че няма как да ги съберем. Примерно: детето става в 8-8:30, храни се по 5 пъти на ден, което изисква някаква подготовка, вечер докъм 10 си ляга... В почивните дни ние ставаме в 11, слагаме си спокойно брънч, вечер лягаме в 2-3, с гости и по-късно, не се храним толкова пъти на ден, а през почивните дни не ходим на въртележки...

Ще се радвам когато децата станат по-самостоятелни, за да се видя с родителите им.
Но тези с децата са изключение, останалите хора са без деца, вкл. и тези над 30.

Ох, като видя ново мнение в тази тема и все си мисля, че може пък Мис чичи да е родила и да ни се похвали... Знам, че ще й е само до нас , ама си го мисля.
С времето все по-малко ще искате да се лишите от пълноценен сън и да търпите тропащи крака да развалят установения ред. Така че, не се предавайте...

Първа ръка, втора ръка. Дайте по-ведро, тоест - реалистично. След раждане на дете всеки си реди живота приоритетно. За тази, която се чувства отхвърлена от приятелки, съществуват варианти за контакти с други майки с деца. Не мисля, че приятелството е обвързано с честотата на контактите. Аз също имам приятелки, тогава без деца, които поставяха условия - ама без децата. Аз - никога, който кскто иска и може, съответно не съм се и съобразявала с подобни ултиматуми. Ако се случи да ревне нечие бебе, по-скоро се опитвам да вляза в ситуацията, за да помогна с ксквото мога, отколкото да се дразня, че детето ми пречи. Преди година и нещо гостувах за 4-5 дни на приятелка с 2 годишно за няколко дни, с ясното съзнание кскво е положението. Не съм и очаквала да   го даде на майка си, за да сме само двете. Хората сме различни, но чак такива драми кой как се отнасял - това само вреди.

Ама аз не искам приятелки с деца. Искам приятелки, с които да се виждам БЕЗ деца. Ако искам деца- отивамна площадката.  Ей така като ми кажат- вземи бебето и излез. Ми,не искам! Искам без бебето. Искам да имам приятелки, с които да излизам без деца. Но тези без децата си мислят, че тия с децата търсят себеподобни.
Покрай големия ми син и ходенето по площадки имам познати с деца на неговата възраст, чешем си езиците като си говорим за хранене, ясла, градина ала бала. Но освен, че съм майка съм и човек с други интереси и искам да си общувам и с други хора.