ОСМИ клас 2020/2021 - Осмокласникът се връща в клас, ех че радост е за всички нас 😊

  • 24 012
  • 722
  •   1
Отговори
# 90
  • sofia
  • Мнения: 1 600
Аз явно от тази изолация съвсем съм разместила чакрите...Като излезе навън младежа, все ми е едно тревожно, ами ако стане това, ако стане онова...не мога да се успокоя и да си върша нещо друго, докато не се прибере.Осъзнавам, че преувеличавам, но въпреки това се тормозя. Не се научих да съм свестен родител🤔

# 91
  • София
  • Мнения: 3 909
100 са точките.НО си мисля че те си имат критерий за изготвяне на тестовете.И няма как при зададен материал, който да бъде включен, да има чак   такива съмнителни  различия в трудността.

# 92
  • софия
  • Мнения: 30 374
Гуглиш, аз от преди изолацията съм си така. Не само за детето, за всички любими хора все от най-лошото се притеснявам. Тая си го.

# 93
  • София
  • Мнения: 7 670
По принцип когато излизането навън е ежедневие за децата, свикваме и тревожността ни със сигурност е по-малка.
Аз гледам да изключвам плашещите мисли и да кажем съзнателно се спирам да си представям подробности, друг е въпросът, че сигурно някак се терзая на подсъзнателно ниво.
Ето, на ски-почивката всяка вечер въздъхвах с облекчение че се е прибрала здрава. Червените и черните писти, по които ги пуснахме да карат сами даже отказах да си ги представя, че сигурно бих припаднала.

# 94
  • Мнения: 7 674
Ми понякога си проличава на втори кръг как някои са минали с лесни тестове. На други места пък дават много трудни задачи на първи кръг, за да на втори стигнат наистина много добри и подготвени деца и да сведат до минимум вероятността от ниски резултати на втори кръг, които да "изложат" училището. Справедливост на първи кръг не може да се търси. Не е и анонимно, но пък от един първи кръг нищо не зависи. Едва ли някой би си спрял най-добрите ученици като съзнателно им намали точките. Също както не би пуснал и сериозно незаслужили да минат. Всъщност нищо съществено не се случва от факта дали си минал или не на първи кръг. Някакви малки радости или разочарования, както и някаква много относителна сверка на часовника. Просто има тръпка да се пробваш докъде можеш да стигнеш.

# 95
  • Между гори и планини
  • Мнения: 11 853
Те старите хора са казали - да не ти се случва това което майка ти мисли. И аз изтръпвам когато детето за 5мин с колелото взима разстояние, което пеша е 40 минути, до града. Винаги го карам като слезе, да ми се обади. По баира надолу явно кара със скорост на автомобил (засичала съм) .
Днес си научи по всичко, освен философия. В понеделник контролно на целия раздел, това ще е първата оценка за втори срок. Утре ще философства.

# 96
  • Sofia
  • Мнения: 2 110
"Да не случва това, което мисли майка ти"🤗

# 97
  • София
  • Мнения: 7 670
А, не знам - момчешките майки как оцелявате с това мега екстремно каране на колела, при това ежедневно ... Ужас.

# 98
  • Велико Търново
  • Мнения: 9 202
Изчетох всичките 220 нови отговори от предната тема и тази до тук.
Аманда, прегръщам те!
Скрит текст:
Това го изживях преди 14 години, когато живеехме в апартамента.Обраха ни хората, които правиха изолация на съседите.Бях им позволила достъп до нашата тераса, аз излязох с новородената Божка на разходка, но не затворих вратата на тересата.Сетих се на половината път, но реших, че параноясвам излишно и не се върнах.Здраве да е, но неприятното усещане още го помня.

Наборката завърши срока с една петица по български език.Тя е много доволна от резултати, не получи очакваните похвали от нас, но на нея това и е единственото задължение.
След всичките драми с презентациите по английски/тя е направила 10 за срока, а нейния приятел е направил 2-3/ на последната за Мартин Лутър Кинг госпожата е казала, че е била толкова увлечена, че е забравила да я снима. Тогава беше безкрайно щастлива.
За преписването и подсказването-никога не ми е минавало през ум да подсказвам, за баща й пък  е абсурд.Ние и двамата ходим на работа, но и да не беше така, това не е нашето нещо.Научили сме ги, че радостта и гордостта идват, когато сам си си направил нещата.
За преписването, вероятно се намира начин, но при тях във всеки час по всички предмети са с включени камери.Контролните/класната се правят като камерата се сложи на монитора, наведе се, слага се лист и химикал и ръцете не мърдат.Писала съм, че са малко деца в класа и наблюдението може би е по-лесно.
Ходи на 4 олимпиади в училище, но класната им е казала, че е добре да се съсредоточат върху един предмет.Не могат да са добри навсякъде.Тя и приятеля залягат над биологията и химията, тя от другата година ще тръгне и на частни уроци, ако все още не се е отказала от медицината.За мен тя е за по-други науки, но там баща й не дава дума да се каже.Днес той ни  беше на гости-прави му лазаня и след това си правиха маски на лицата.Той като си тръгва и понечи да облече нейния сиутчер, толкова се обичат и подкрепят, че вече забелязвам, че и дрехите са им в един стил.Днес му казах, че докато не се омъжи тя, искам да е до нея.Страхотен е!

Последна редакция: сб, 30 яну 2021, 20:40 от siska79

# 99
  • София
  • Мнения: 3 909
Скрит текст:
Днес той ни ебеше на гости
Laughing Не можах да се въздържа,извинявай....
Аз не съм толкова широко скроена.Да не кажа че  направо съм консерва по тая тема...

# 100
  • Между гори и планини
  • Мнения: 11 853
Скрит текст:
Днес той ни ебеше на гости
Laughing Не можах да се въздържа,извинявай....
Аз не съм толкова широко скроена.Да не кажа че  направо съм консерва по тая тема...
Ох, не, хиля се и детето до мен се разхили, а дори не знае защо 🤣

# 101
  • София
  • Мнения: 12 884
По принцип когато излизането навън е ежедневие за децата, свикваме и тревожността ни със сигурност е по-малка.
Ето, на ски-почивката всяка вечер въздъхвах с облекчение че се е прибрала здрава. Червените и черните писти, по които ги пуснахме да карат сами даже отказах да си ги представя, че сигурно бих припаднала.
Аз явно съм по-голям непукист, дори и от мъжът ми. Като бяхме на Пампорово първият ден им купихме лифт карти и се качиха в дъжд, вятър и суграшица само трите деца да карат. Звъннаха като стигнаха горе и после на обяд се чухме, а ние с мъжът ми си се прибрахме в стаята. Аз си гледах филм, по едно време мъжът ми ме попита дали не съм притеснена. Дори не разбрах за какво ме пита в първият момент. Когато са на лагер не е много по-различно, три са, пускаха се заедно. На следващият ден и аз се качих с тях да карам, но аз съм начинаеща, така че след като ми показаха една-две лесни писти, отново се разделихме. Те си караха по по-трудните писти, аз по лесните и само на обяд се засякохме за да хапнем заедно.
Аманда много неприятно. От две седмици не сме ходили до село, нито се заключва като хората, нито има някаква аларма. Засега за една година нищо не е изчезнало, а от едната стаичка има какво да вземат. Но не мога да го мисля. Наскоро изчислих, че вкъщи в апартамента сме платили за десет години за сота, който никога не пускаме толкова пари, колкото биха ни стигнали за нов телевизор и лаптопи. Опитвам се да убедя мъжът ми направо да го спрем, то така или иначе не го пускаме, наследихме си го от старият собственик и не сме прекратявали договора.

Последна редакция: сб, 30 яну 2021, 23:17 от Aila

# 102
  • София
  • Мнения: 7 670
Aila, дано все така да си останеш. 😊 Аз от повече от десет години се мъча с тези ски, през което време съм ставала свидетел на някой и друг инцидент. Има ги едни - обичайно младежи, неможещи да карат, летят неконтролирано като гюлета из пистите и събарят хора.
Имам подозрения, че този спорт можеше и да ми хареса - в някоя по-алпийска държава с курорти с по няколкостотин км непретъпкани писти. Абе май е същото като с бг морето, дето също не става.

# 103
  • Велико Търново
  • Мнения: 9 202
Знам, че без очила не трябва да пиша.
Да уточня, че са най-добри приятели от доста години.

# 104
  • София
  • Мнения: 3 909
Да уточня, че са най-добри приятели от доста години.
Да уточня че и съпругът ми  ми беше такъв приятел от доста години.... Simple Smile
Шегата настрана- хубави емоции са това.Нека си ги изживеят

Общи условия

Активация на акаунт