Отделяне от вкъщи?

Измисляш си, никой не е споменавал манастир и да стои у дома си до 40.
Всички написаха, че е добре да се поопознаят поне 6 месеца още, да си завърши тя уч. година.
Ама... отдавна е казано: Ум царува, ум робува, ум патки пасе

Пък и всеки човек, усеща нещата различно.
Моя приятелка още на 20,като се залюби с един младеж, събра багажа и се изнесе.
 Естесвено се вкара в битовизми, но не ми е правило впечетление това да и пречи или да е нещастна. Тя искаше просто да се изнесе от тях и да се съобразява единствено със себе си.
Докато мен винаги ме е спирала тази привързаност на родителите ми, които по подобен начин ме манипулираха.
Първо бях твърде малка, после да завърша университет, после да си намеря работа с определен доход. Някак не ме пускаха да порасна, въпреки че от 19 годишна работя.

Аз моята дъщеря на 20 си я представям в друг град да следва и ще съм късметлийка ако изобщо имам идея къде се събужда. Голяма част от 20-годишните всъщност са така. В моя случай аз на 20 работех на кораб, често не знаеха дори в коя държава се намирам.

Абсолютно нищо такова не съм написала.
Толкова за четенето с разбиране.

Ти си избрала да не те пускат и да ги послушаш, не е станало насила. Но то изнасянето без "определен доход" не се получава.

Интересно ми е част от потребителките тук как биха го преживяли ако трябваше да изпращат син в казармата. За дъщеря (каквато задължителна служба има в някои държави) пък да не говорим.

Все пак момичето така или иначе си ляга с въпросния, прекарва сигурно повечето си свободно време с него, може би и преспиват заедно. Едва ли би имало някаква драстична промяна да се изнесат заедно на квартира с това той да е на квартира и тя да стои при него в 4-5 дни от седмицата.

Малки са ми още децата, (2010 и 2014), но пък са точно момиче и момче. И са много различни. Точно, защото са различни не само по пол, знам, че за дъщеря ми ще съм по-предпазлива. Ще й дам съвет първо да завърши и да започне работа по специалността, защото докато учи и работи това е нещо временно най-вероятно, повече за самочувствие, че има свои пари. После вече като иска самостоятелност нека, ще й помогна дори да намери подходяща квартира, но изнесе ли се ще трябва да може да си плаща всички сметки. Също така не бих я посъветвала да се хвърля на врата на първия, който я покани. Не е нужно да сменя мъже като носни кърпички, за да трупа опит. Ама за това първо трябва да е наясно със себе си.
Горе-долу същото важи и за сина. Ама той най-вероятно ще замине да учи извън нашия град, може и в друга държава да е, та ще стане самостоятелен на 19 години. Ако има казарма тогава и има избор ще преценим дали първо да служи и после да учи или обратното. Но пък той е друга бира и за него съм спокойна, че ще справи и няма да натвори някоя глупост. А ако иска да съжителства с гадже на 20, пак ще му кажа да внимава да не си провали бъдещето. Гаджетата и съвместното съжителство не са заек да избягат. На два месеца познанство и за двамата няма да ми е ок такова съжителство. И ако е студент извън България особено съм наясно, че съвсем пък няма да имам думата и ми остава само за се надявам, че съм отгледала разумно и отговорно момче, което осъзнава кои са му приоритетите.
А гаджета могат да имат, що не?

Като жена ти казвам, че има голяма разлика. По много различен начин се усеща.

Когато отгледаш дъщеря, тогава ще разбереш, че разликата е като между небето и земята. Не разбирам защо подкрепяте това недорасло момиченце да се забива в битовизми вместо да си изживее романтичната любов. Битовизми цял живот ще има, но романтична любов не.

Защото си малка да се обвързваш толкова сериозно и може би защото се страхуват да не забременееш нежелано или защото не сте женени официално. А или защото искат първо да завършиш висше.
Сега са ти най-хубавите години за свобода. А ако той е толкова сериозен, къде е предложението?

Взимам отношение, като майка на девойка, скоро навършила 20. Учи в колеж в друг щат, все още живее в дорм.
Ако хипотетично ми севрира, че има намерение да заживее с някой, след два месеца "познанство" бих реагирала изключително остро. Не, че в нейната ситуация е възможно, но в случая изразявам мнение в подкрепа на изчакването и по-добро опознаване на реалността.
Ако авторката, толкова държи на самостоятелност, нека се изнесе в жилище под наем, да поживее сама и чак тогава да се обвързва със съжителство и неминуемите съпътстващи елементи.

Daylily, Кой всъщност знае какво може да му поднесе дъщеря му или сина му? Хубаво е, че си убедена, че твоята не би заживяла с никого прибързано, но знае ли човек Изненади всякакви. Може дори да не е в насока гадже и общ дом.

Здравейте, включвам се да съобщя какво решение съм взела след всички изчетени коментари,мисля, че поне е редно да кажа крайното ми решение, след като толкова хора се включиха в темата.
След дълго мислене реших,че за момента ще е по-добре да си наема квартира сама,а приятелят ми да идва от време на време, да остава колко си поиска. Явно ще е най-добре първо да свикна сама със себе си, а към есента(ако все още сме заедно) да дойде да заживее при мен. (Към есента ще е, понеже ще ходи да работи в чужбина за няколко месеца(3/4) ).
Благодаря на всички за съветите, помогнахте ми доста и ми беше приятно да чуя различни гледни точки!

Браво, много разумно решение си взела. Поздравления от мен.

Мисля, че си поела нещичко и решението е за добро. Тъкмо ще си изясниш и позицията на вашите. Вземи заключи темата, че ще четеш съвети до есента