Дистанционно обучение за учениците - Тема 15 /Февруари 2021/

Не знам как ще прозвучи това, но човек трабва да е много смел и мечтател, за да има три деца и да си мисли, че дори без пандемия няма да си стои с поне едно от тях в къщи. Моя близка е с три деца. Започна работа чак когато най-малкото стана в четвърти клас. Преди това беше непосилно.

Какви условия?

сега един учител трябва да преподава 5 и 6 кл. ДО и 7 ПО
и стават по-дълги междучасията на ДО
например
1 час
5 клас 08:00 – 08.30
6 кл. 08:00 – 08.30
7 кл. 08:00 – 08.45
2 час
5 кл. 08:55 – 09.25
6 кл. 08:55 – 09.25
7 кл. 08:55 – 09.40
3 час
5 кл. 09.50 – 10.20
6 кл. 09.50 – 10.20
7 кл. 09.50 – 10.35
и т.н.

При нас поне всички часове са по 40 минути. Но пък първите две седмици имам 8 и 12 клас ПО и 9, 10 и 11 - ДО. Ще опитам с бягане до вкъщи там, където са последователни от единия вид. Там, където са смесени, ще трябва да съм в училище и изобщо не ме интересува дали ще успея да си проведа ДО, колкото толкова. Пращам им лист с урока и да си го учат.

И аз съм с три деца, имам общо три години майчинство. Но явно съм мечтател...

По въпроса с дългите почивки - при нас има учители които водят и в начален курс и от 4 януари сме така - 30 минути час, 25 минути междучасие.

Безспорно е кошмар съвместяването на ПО и ДО, но училището е длъжно да осигури ресурс и да не е за сметка на децата. Аз съм в университет. Нямам неприсъствени дни - ние водим занятия от работното място, студентите са в къщи. Вече втора седмица имаме ш двата типа занятия

Аз пък не мога да разбера защо радетелите на завръщането в клас въпреки всичко гледат към нещата само както им е удобно - цитират, че Франция не си е затваряла училищата, но удобно забравят, че това се случва на фона на пълен локдаун, вечерен час и хоум офис. Колко тук ще се съгласят да си счупят хатъра и да преглътнат тези мерки? А, забравих, във Франция хората нямат по три деца и не изплащат ипотеки.

Само върхът на айсберга виждаме и по отношение на образованието, даже според мен там и толкова не виждаме. Ролята на училището е много повече от образование и с ДО са премахнати всички останали функции - няма социално учене, няма формиране на поведение и трупане на социален и емоционален опит, за една година (а кой всъщност казва за колко още) безброй деца загубиха навици от ключово значение за живота им, по-малките изобщо нямат шанса да ги формират. Кой изобщо се замисля, че ДО в големите градове и малките населени места е различно, че има деца без достъп до интернет, деца, чиито родители дори не говорят български, деца и младежи, които трайно ще отпаднат от образователната система. Пораженията върху личността и обществото са като след война, но възстановяването няма да е със следвоенен устрем и еуфория, защото ежедневно и методично се ликвидира чувството за общностност.
Няма друга европейска държава, която да е посегнала толкова много на училището, но ние толкова си можем - елементарно мислене и нежелание да ни е трудно - има училище, има проблем, няма училище - няма проблем. Да, ама не - има и то голям.
 И не, нямам против вечерен час и други ограничения, стига най- после на някой да му светне, че училището е от първа необходимост и ДОто не го замества. Но тогава родителите на ДО пък ще питат, щом може от къщи, защо трябва да търпим други ограничения заради някакво присъствено обучение.

magi_sveta, а къде е ролята на семейството според теб във формирането на тези умения? Ролята на родителя е далеч повече от това да го роди това дете, да го храни и обслужва физическите му нужди. За формирането на социален и емоциален опит са отговорни преди всичко родителите и в много по-ранна възраст, отколкото се очаква детето да тръгне на училище. Въвеждайки го в определена среда, предоставяйки му определени занимания, четейки и обсъждайки заедно определени книги, играейки определени игри - нищо от тези неща не се случва в началното училище, което е нормално - възпитателната функция е в семейството, обучителната - до голяма степен в училище. Проблемът е, че много родители по принцип са абдикирали от общуването с децата си, донякъде по инерцията на опита, че все някой друг се грижи за тези деца -
яслата, градината, училището, понякога бабите през уикенда... и някакси тези хора в пандемията осъзнаха, че всъщност ролята им на родители не се изчерпва с прането и готвенето на вечеря  и се оказаха неподготвени. А колкото до отпадането от училище - хайде моля ви се, всеки в основното училище може да помогне и запълни пропуските на детето си ако се налага. Все пак средното образование е задължително и се предполага, че след като са го завършили (с качествено ПО) значи са покрили минималните изисквания.

Мисля, че прекалено много се преувеличава социалната роля на училището в БГ. Не отричам, че то има социална роля, но това е в страни с развита образователна система, не и в нашата. Ролята на БГ училището е да се наизусти един марериал и децата да повтарят като папагали. Казвам го най-отговорно като минала през всечки сфери на образованието ни. Щеше да има социална роля, ако децата се учеха на социални умения, например как да общуват помежду си (без да се бият и обиждат), как да реагират в различни житейски ситуации. Как да разрешат някакъв конфликт всички заедно при наличие на проблемни деца. Вие такова нещо учили ли сте, аз не съм. (Не говоря да се учи на теория, а да се общува с тези деца под формата на занимания) Така, че за ролята си, каквата е в момента, ДО си върши много добра работа.
Относно децата в отдалечени райони без интернет. Мисля, че всеки отговорен родител преди да си помисли за дете трябва да обмисли преди това къде и как ще го гледа и къде ще ходи на училище.

Manzhelka, предполагането и реалността обаче са други. В случая с отпадането от училищна среда не предполагам, а говоря от опит. Много села в Родопите, в региона Кърджали - Бургас - в много семейства изобщо не се говори на български. ДО е разнасяне на листове по къщите на децата ежедневно и на следващия ден се събират готовите листове и се дават нови. Децата работят с родителите си, ако има такива в къщи и ако могат да обяснят българската граматика, ако не - както така, колкото толкова.
Що се отнася за процесите възпитание, обучение, социализация, няма как да се съглася с това, че родителите и учителите са единствените в процеса.
Всъщност децата учат базови модели чрез игра и присъствие в група.
Няма обяснение, разговор, форма на възпитание или ДО обучение, които да покажат на детето ролеви конфликти в групата, да се отиграят модели на лидерско поведение, да усети що е то да си аутсайдер, да се бориш за позиция, да си наранен, да осъзнаеш, че нараняваш и колко. Проблемите с агресията в училище неправилно се приписват на електронните игри, това да проблеми от липса на връзки между децата от липса на емоционална компетентност, от комуникация с емотикони, от липса на емпатия. Това няма как да го дадат само родителите дори да са най-отдадените на децата си.
Големите ученици страдат от липсата на групата, при малките има свикване и приспособяване с липсата на група. При първите има ръст в отключените автоимунни заболявания, хранителни разстройства и депресивни състояния с различна изразеност, при вторите има затваряне, отказ от включване в група, липса на необходимост отношенията да излязат от семейството.
За период от почти пет месеца за една година беше забранен организираният спорт за деца. Занимания по танци, балет и други не спортни групи и за по-дълго. На децата е отказано присъствието в група и това е огромен проблем.
Това, че във вашето семейство няма или още ни са видими определени проблеми, не означава, че не съществуват.

И кой е виновен тези деца да не говорят български? Държавата или родителите им? Тези родители са родени в България, техните родители и баби и дядовци са родени в България. Амнайсе поколения назад са родени в България. И въпреки всичко упорито отказват да се интегрират. Говорят на децата си само на турски и после като те тръгнат на училище се жалват, че децата им се справят трудно. Държавата им е предоставила всички условия това да стане, ама те упорито отказват. Айде да кажем, че сега са обезлюдени, а по време на соца във всяко село е имало училище. Но те открай време си живеят капсуловани. Така, че не е като да са нямали условия, ама човек като не иска никой не може да му помогне. Жалкото е, че децата страдат заради безхаберието на родителите си.

magi_sveta, изкушавам се за още един коментар, именно защото почти всяко лято съм из родопските села - там и преди пандемията децата не тренираха балет и трудно говориха български. Много от тези деца пътуват с автобуси до съседни села, за да отидат на училище и срещат трудности, които нашите градски деца не са си и представяли, включително и това да имат ежедневен достъп до нормални здравни грижи. Но същите тези деца никак не са за подценяване, защото са научени на труд и дисциплина, в повечето случаи имат в пъти повече развита ценностна система и съм сигурна, че ДО и пандемията им се отразяват в пъти по-леко, защото по принцип живеят в по-трудна среда и не са свикнали да хленчат като градските им набори. А и също така съм виждала училища по тези места, спретнати и поддържани, за разлика от нашите в града. Така че съм сигурна, че и отношението на тези деца към учебния материал е много по-сериозно отколкото си мислим и повечето от общите аргументи против ДО не са валидни за тях.

Напълно съгласна съм, че много родители са абдикирали, виждам го постоянно поради естеството на работата ми. Но това е проблем на само в БГ. И във Франция, Германия и пр. нали не мислите, че всички семейства са супер отговорни и по цели вечери играят с децата, за да ги възпитават. Няма такова нещо. Разликата е, че там властите го знаят и не си заравят главата в пясъка, гледат малко по-далеч от носа си, мислят по-напред от утрешния ден. Защото една страна не се движи само от шепа хора, произлезли от добрите семейства и съвестни родители.
Аз съм ОК да изтърпя и лишения, и локдауни, и противния за мен (поради липса на социални контакти) хоум офис, ОК съм да затворя и майка ми и свекърва ми, за да ги опазим, ОК съм да не празнувам Коледа и НГ с 20 души и фойерверки, НО детето ми да има възможността да се развива адекватно. И което е по-важно - не само той, а всички остана ли деца да имат тази възможност. Защото колкото и прекрасно да сме ги възпитали нашите чавета, каквито и прекрасни навици да сме им създали, утре те няма да живеят сами, а ще са част новото общество, което ще е плод на днешните решения.
Но както много пъти е казвано, всичко е въпрос на приоритети. В крайна сметка, НГ е само един ден, Великден и той така. Защо пък да не ги отпразнуваме подобаващо, после ще държим затворени децата, за да не сеят зараза, да спасим следващите седмици, месец. Какво да го мислим за след 5-10-15 години. Я сме живи дотогава, я не

Не бях чувала досега, че липсата на група отключва автоимунни заболявания. Може ли да се запознаем със съответния източник на тази информация?

Ако всичко е затворено и се спазват мерки и аз съм съгласна детето ми да е присъствено. Ама като гледам какви снимки се качват в социалните мрежи на пищни домашни многолюдни празненства (не само по празниците, ами по всяко време), тогава какъв е смисъла наистина.


Много повече автуимунни заболявания се отключват след прекарани тежки инфекции и лечение със силни лекарства. За отключване заради страдане от липса на група и аз не съм чувала.