Смесени бракове

Езиковите, културните и дори религиозните разлики може да не са в тежест, а напротив, ако хората се обичат и имат отворено съзнание.

Да кажеш, че българите са с не знам какви си общи дефекти, е все едно да говориш за някой отделен човек. Те не са правени на ксерокс все пак. Както и чужденците да са все джентълмен до джентълмена.
Като гледам сина миииии, е няма начин някой да е по-свестен! 

Абе не са правени на ксерокс, ама има някаква характерна нишка, която различава нациите. И като че ли не е в кръвта, но в културата, с която е израстнал човек, тази нишка.
Не мога да се съглася, че един жител на Гамбия може да е същия като един чистокръвен германец, дори при повърхностно познанство. Имала съм връзка с холандец, италианец и българин, за справка.

Аз ще се върна към въпросите от темата. Във връзка съм с датчанин.  Аз не съм от най- експанзивните българки, той една идея по- шегаджия като за датчанин. Яде българска кухня, харесва я, приятелите му и те мусака,баница, пълнени чушки. Всъщност бозата и айряна са му се опрели до сега. За празниците никакви проблеми, но аз не съм религиозна,той също, та на Бъдни вечер покрай боба и сърмите има и тяхното свинско. Великден празнуваме два пъти,хареса му да боядисва яйца. Мартеница носи докато не стане първа пролет, че тук щъркел не е лесно да се види. Като цяло в Дания нямат толкова традиции като нас,което на мен ми липсва честно казано, еуфорията около всичките ни празници,но това не зависи от него. Масово по мои наблюдения не са ревниви, което мен лично много ме радва, защото имам неприятен опит с българи на тая тема. Дали бих била отново с българин,ако в някакъв момент се разделя с датчанина, да, не смятам, че българските мъже са по- ниско ниво от западните. Дори напротив,масово са доста по- сръчни и по- инициативни, включително и на тема свалка и флирт.

За мартеницата- определено да и от мен. Моят приятел с нетърпение чака да дойде март и да сложи. Това ще му е трета година 😄 Даже спомена наскоро, че е видял мартеница закачена на едно дърво, явно изостанала от миналата година някъде 😃 явно го е впечатлила тая традиция.
И аз не мисля, че българите са по-зле от чужденците и бих дала шанс на такъв, да. Просто не мисля, че някой целенасочено тръгва с идеяа за връзка с чужденец- просто се случва.

Аз пък целенасочено спрях да търся българи след последното ми разочарование с такъв се зарекох никога повече да нямам връзка с такъв. Парен каша духа. Сега смея да твърдя, че съм щастлива и това беше правилното решение за мен. Не слагам всички българи под общ знаменател има и свестни, които вероятно имат вещици за съпруги, които ги правят на луди.

Омъжена за американо-ирландец, който е живял 80% от живота си във Великобритания. Да, зяпането по улиците и мен ме дразни. На външен вид сме коренно различни - той е висок, светъл, рус със сини очи, аз ниска, чернокоса, черноока и с лек тен. Винаги ги оглеждат, понякога си личи, че им е интересно, друг път де да знам. В Англия не съм срещала такова отношение. В България в работата му негови колеги са му казвали без да ме познават да не се жени, защото нямало да е щастлив. Един път докато ме чакаше на улицата някаква баба го заговорила и той казал, че е сгоден. Тя отвърнала да внимава, че българките били се женили за пари за чужденци и после ги изоставяли. Жалко, че докато дойдох бабката си беше тръгнала.

Колкото до живота с него - разбираме се перфектно. Нямам никакви оплаквания. Да, имаме различия, но си паднахме като характери от ден едно. Различията не са много и всеки уважава културата на другия. Като цяло мислим за семейството ни като мултинационално един вид. Нямаме силна връзка с родните си държави, а бихме искали да живеем където ни отвее вятъра. За нас това, че сме от различни места ни е плюс, обогатява ни и въпреки странностите никой не се сърди на другия.

Дам, парите са често коментирани от българите. Винаги асоциацията им е че си се омъжила за пари.
Но има коментари, които са си чист разисъм. Говори се сега че страната ни ще се промени в по-добра посока, да видим. Едно е да те зяпат, друго е да подвикват след теб обидни думи. Толкова неща съм спестила на ММ да му преведа...
Най-пресният случай, който щеше да ми е забавен, ако не ми се беше насъбрало достатъчно. Вървим си семейство, аз обаче със слънчеви очила, и една жена реши че не може да ни подмине без да разбере дали и аз съм азиатка, и както си вървим тази госпожа нахлу в личното ми пространство изведнъж, просто се заби на сантиметри пред лицето ми в опит да види очите ми през очилата.
Има някои неща, които звучат толкова абсурдно, че ако не ги бях изпитала на мой гръб щях да реша че разказващия си измисля.
Пак казвам че ми липсва София, от софианци само положителни и весели спомени имам.

И аз съм спестила доста коментари, но той понякога си ги усеща или разбира сам. Ние сме в София и точно тук се е случвало негативното. Не знам колко са "софиянци", градът се превръща като всяка друга столица, където отиват да живеят хора от цялата страна, но все още но нашите съграждани имат бая път да извървят до това да са широко скроени.
Аз преди се смущавах, сега по-скоро даже им го натривам в носа, когато имам възможност. Общо взето си ги слагам знаете къде.

Иначе по темата за самото съжителство това, което ми направи най-голямо впечатление първо в него и после като опознах братята му, баща му и други 'баш англичани е как не очакват от жената тя да готви, да чисти и т.н. Дори и самият да не е чистник и да няма нищо в хладилника никога няма да каже на жена си "Марийо, що не си сготвИла една мусака, ма?". Също ми харесва, че там мъжете оценяват жената повече, особено българките смятам, че ги харесват доста, защото първо сме красиви, второ научени сме на доста неща, за разлика от техните. Аз не успях да срещна такъв българин и след доста неуспешни връзки реших, че искам да е чужденец.
Ето ви ситуация примерно с една приятелка си говорим за готвене и сваляне на килограми. Тя ми се оплаква, че нямало как да свали, защото приятелят ѝ обичал много да яде и тя покрай него не може да си направи различен режим.
Аз ѝ казвам, че вкъщи често ядем аз едно, мъжът ми друго, той готви за себе си, аз си правя салата и си ядем заедно. Затова ѝ предложих нашия вариант, при което тя възмутена ми отговаря "Ма, каааак? Ами, аз като ям салата той какво ще яде?!" Мамин златен не може сам.
Или пък съм си говорила с майка му, че трябва да му изгладя ризите за работа, при което тя ми отвръща "Няма нужда да го правиш, той сам може да си ги изглади".

Феминизмът във Великобритания е доста застъпен. Аз не съм му фен и смятам, че всяка крайност е излишна. Обаче пък за жени като нас това отношение на мъжа, начинът, по който ги възпитават там от деца да няма разлика в половете и при нас както момичетата се възпитават като цяло смятам, че е предпоставка за успешни отношения. Познавам и други такива смесени двойки и всичките до сега са успешни, защото се получава някакъв баланс, стига и двете страни да са отворени да приемат културата на другия.

Тук искам да отбележа, че не визирам футболните привърженици, които е ясно, че се наливат с бира нон стоп, но то и в България е така. При нас се пие ракия, при тях - бира. Но така да се напиват и да си бият жените не мисля, че е толкова често срещано, колкото у нас. Те като цяло пият, за да се напиват, но това го правят и двата пола. Приема се за нормално, вид забавление. Бащата става на сутринта и почва с грижите за бебето примерно - това пак от приятели англичани.

И последно да добавя, че стана много дълго защо смятам, че комбинацията се получава - защото по принцип англичаните са студени хора. Българката може да внесе топлина и уют, а това е нещо, което англичанките не могат. Затова и мъжете ни оценяват повече, защото не са свикнали на жени като нас да можем да правим 100 неща. Ние пък се радваме на това, че не се очаква от нас да бъдем такива и така получаваме своята свобода. Съответно каквото и да правим като жени, майки, съпруги винаги е с желание, а не "защото трябва".

Съпругът ми е българин, но и нашата организация е подобна на вашата. Права си, обаче, има си го заложен този модел у нас на прислугване, от страна на жената. Разпространен е при по-примитивните кръгове или сред по-старото поколение. Мисля, обаче, че малко по малко нещата се променят. На много голяма част от приятелките ми (жени на 30+) и през ум не би им минало да се забият в кухнята, камо ли да мислят и да се вайкат какво щял да яде мъжът им.

И моят сегашният е българин и моделът е същият. Аз си ям салати, защото съм на диета, а той манджи. Не ме кара да прислугвам. Това зависи от възпитанието вкъщи. Все повече млади мъже много добре знаят как се пуска пералнята и даже въртят засукани манджи. Че и пенсионери такива познавам. Е, вярно е, че още го има моделът ракията и салатата, но като че ли все по-рядко. А бившият ми мъж швейцарец го мързеше да гледа, камо ли да хване парцала и черпака. Толкова за стереотипите.

С изключение на една-две срещи с един (хмм... от някаква скандинавска държава беше), с други чужденци не съм имала нищо. Разбира се, нормално е да има културни различия между различните нации. Но опитът ми показва, че от българин до българин разликите са огромни, и с чужденците няма как да е друго. Забелязала съм, че типажите са едни и същи навсякъде, но културната рамка променя начина, по който се проявяват.

Иначе, ако зависи от мен, и за връзка и за семейство, бих предпочела българин. Празниците и традициите не ме смущават особено, но рискът един ден да делим кариери, роднини и деца между две държави, никак не ми се нрави. За някой от друга религия не може и да става дума, или дори за някой прекалено религиозен християнин.

Ма що бе, аз обичам да готвя на мъжът ми. Обичам да го обгрижвам, да чистя, да пера, това ме прави щастлива. Готино ми е някак. С ръка на сърцето си признавам, че той властва над мен, особено в леглото и на мен ми е много готино от цялата тая работа.

Че то няма лошо в това buttercake, но не всички жени обичаме това. Някои предпочитат пък само втората част.
За това светът е шарен, избор има.

buttercake на някои жени не им харесва да са слугини.