Месецът на любовта дойде, а ЮНЧЕТО в нас расте (Тема 5 - 2021)

  • 46 309
  • 743
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 864
Може ли по-подробно обяснение на това "стягане" защото аз имам разни болки, опъва ме от ляво, от дясно и понякога долу ниско в корема. Не мога да разбера как ще позная контракциите и се притеснявам да не би да имам без да го разбера. На преглед съм чак края на месеца и се замислям дали да не си организирам още един по-ранен УЗ за всеки случай - да ми погледнат шийката

# 556
  • Мнения: 1 815
bl00dflowerz, аз също съм с астигматизъм и малко късогледство. Не беше проблем при мен нормално да родя. То е важно освен диоптър ако е по-голям очното налягане да се измери. Ако си с ниски диоптри не би трябвало да е проблем.
А в коя седмица ще правите късните фетални?
Знам, че е между 30 и 32, на мен ми препоръчаха да 32 да ида.
Стягания и аз си имам, когато са от едната страна (обикновено от дясно) знам, че нещо малката се намесва. Когато целият стане твърд и неприятено на допир, знам че е контракция. Когато е бебето я галя и след известно време се мести и спира да е така, като е контракция отшумява по-скоро (под минута).

# 557
  • Варна
  • Мнения: 379
Не съм сигурна дали са контракции, аз болки нямам, а само стягане в горната част на корема, а снощи например ми опъваше в дясно и в ляво, като разтежение  някакво..

# 558
  • Мнения: 2 475
Ще видя очната какво ще каже. Не са ми малки диоптрите - 3,5 и 4,5. Но имам проблем с ретините по принцип, затова нося лещи, за да не вдигам диоптъра. Та не тая много големи надежди.. Важното е бебчето да е здраво, пък аз ще се възстановя по единия или другия начин.
Радева, и на теб няма да ти е лесно щом имаш проблем с конците..
Аз за късната фетална ще съм точно в 31г.с.
А за стяганията, при мен по-скоро е нещо като схващане от дясната страна. Ако се изпъна повече в легнало положение и ме схваща. И като повървя повечко ме наболява пак там вдясно. И гледам умерено да се движа и без много резки движения.

# 559
  • Мнения: 496
За късната фетална морфология ми казаха да отида от 30 до 32 г.с.
И аз пак съм със стягания от една седмица. През деня се чувствам добре, леко ми е, но вечерта се почва едно подуване, коремът ми става твърд и минава някъде през нощта. Понякога имам от онези резки придърпвания отстрани, които минават за секунди.

# 560
  • Мнения: 743
Здравейте момичета, аз напоследък няма с какво да се похваля и не съм се включвала. Следващата седмица съм на преглед, надявам се на хубави новини, а междувременно гледам да не мисля по темата Simple Smile

Болки имам в чатала и се движа като пингвин, а и визията ми е такава. Баткото /на 1,4м/ ме раздвижва твърде често и съм доста изморена постоянно.

bl00dflowerz, аз съм с няколко пирона и разни други елементи в гръбнака и предния път родих секцио със спинална упойка - най-добре си направи консултация с невролог, за вида на раждането /естественото може би е по-проблемно за нерва/.

# 561
  • Мнения: 84
И аз ще съм на феталната 30-32. Чакам си следващия преглед да разбера. При мен почват запис на тоновете от 29 седмица.

# 562
  • Мнения: 768
Тези дни покрай рд на малкия,за което искам,да благодаря на всички за хубавите пожелания,и аз се замислих за раждането този път.Та си мислех да ви споделя за да видя вие какво бихте направили на мое място.Ще се опитам да бъда кратка.

Скрит текст:
Първо ще започна с това,че от всичко което се страхувах и силно се надявах да не ми се случи,се случи...

Две седмици след термин,все още ме убеждаваха да изчакам естествено раждане без да предизвикаме такова,и ако след първата се оставих да ме убедят,то след втората бях категорична,че повече няма да чакам.И така в деня на предизвикването ми спуката водите,тъй като разкритие си имах и от там започна всичко.След като започнаха адските болки си поисках спинална въпреки,че и мен ме беше страх от тази игла в гръбнака,след като си отдъхнах,че най после я сложиха,ме информираха,че не е поставена правилно и ще трябва пак да повторят всичко.След втори успешен опит ме сложиха полуседнала на едно легло закичиха ме с всевъзможни неща и трябваше да стоя така без да мърдам понеже на бебето така му било най удобно.След повече от 24 часа най накрая имах достатъчно разкритие и започнах да раждам,обаче дали защото бебето беше голямо или мама не знае как да напъва,бебето не излизаше.И така при мен дойде доктор и ми каза,че имам два варианта,форцепс и ако не стане секцио,или направо секцио.Вече бях толкова емоционално изтощена и уплашена,че дори не можех да мисля трезво.Ибрах форцепс,но след като се замислих реших да го сменя на секцио,след като така или иначе ако не стане с форцепс щяха да направят секцио.Докторката ме убеди,че ще изкарат бебето с форцепс и няма да има проблеми и аз и се доверих.И така вече емоционално срината ме откараха към операционната.Всичко мина по план изкраха бебето и всичко беше наред.По късно разбрах,че съм изгубила повече кръв от нормалното,но не се стигна до по сериозни интервенции.Повече от две седмица не можех да се движа нормално и ако не беше майка ми не знам как щях да се справя.И сега идва дилемата дали този път да не поискам направо секцио,въпреки,че съм наясно,че всяко раждане е различно,или да рискувам и да се моля този път да не се налага да преминавам отново през това.Моят,мъж е на мнение,че след моето раждане му е побеляла косата и не иска  да преминава през това отново(той беше през цялото време с мен)Чесно казано повече съм за естественото раждане,но наистина не се чувствам психически готова за повторно такова раждане.
Вие сте герой,че прочетохте това до край GrinningFlowers Bouquet
И сега който желае нека да сподели какво би избрал,ако беше на мое място?

Последна редакция: пт, 05 мар 2021, 13:19 от narcissus

# 563
  • Мнения: 1 815
narcissus, то е много трудно да се дават тавика съвети, както ти го усещаш... Имаш време да си помислиш. Раждане с раждане не си приличат, така че няма как да знаеш какво ще бъде този път, дали по-леко или по-тежко.  Дори да започне като нормално раждане, понякога пак се стига до секцио.
Лично мен толкова ме е страх от операции, че се ужасявам от секциото. Вече няколко пъти вечер не мога да заспя, защото ме е страх да не ме срежат. Миналия път раждах без упойка и сега пак ще искам така, болката не ме плаши толкова, колкото операцията.
А дори и да мине леко и да се раздвижи бързо, раздялата за по-дълго с бебето пак не ми допада. То е ясно, че най-важно са живи и здрави бебе и майка, но за себе си, ако трябва да избирам никога не бих избрала операция. Ама аз вече 3 години отлага да ми оперират рамото, а трябва, така че... Направо както го чувстваш!

# 564
  • Мнения: 9
аз съм от юлските мами,но си мисля че раждането ще е юни.Имам 1 естествено раждане но сега съм решила да е секцио.Родих преди 15 години но още си спомням с ужас това раждане.Един месец не можах да си седна на дупето.Детето го вадиха с вакуум и до една годинка имаше хематоми на клепачите.Не бих си го причинила втори път

# 565
  • Мнения: 743
narcissus, мисля, че е редно да предупредиш, че историята ти не е от най-приятните и да я сложиш в спойлер. А който има нерви и желание да я чете. Има доста хора, бъдещи майки, които са доста емоционални и подобно наплашване не е ок.
Радвам се, че раждането ти е приключило успешно! Успех на следващото!

# 566
  • Мнения: 67
Здравейте момичета, днес бях на преглед и малко се притесних. От последният път доктора каза че, имало някакви празни пространства, които служели за придвижване на течност, но каза че са нарастнало спрямо последния път. Все още били в норма но го притеснявало факта, че са се уголемили. Сега му пусна някакви вирусологични изследвания. Каза, че може да няма проблем и всичко друго изглежда добре, но много се притесних. Ако някоя от вас е по-запозната ще съм и много благодарна. АГ спомена и за прена тест за Даун макар че риска от скрининга ми е 20000, каза че ако не открием друга причина и не спрат да растат може да се пусне тест за да видим какво е положението.

# 567
  • Мнения: 768
tido не се бях замисляла,че някой би се уплашил от това.Все пак това са нормални процеси на раждането с които всеки най вероятно е запознат.Но благодаря за съвета.

# 568
  • Мнения: 72
аз съм от юлските мами,но си мисля че раждането ще е юни.Имам 1 естествено раждане но сега съм решила да е секцио.Родих преди 15 години но още си спомням с ужас това раждане.Един месец не можах да си седна на дупето.Детето го вадиха с вакуум и до една годинка имаше хематоми на клепачите.Не бих си го причинила втори път
Моля да редактирате или изтриете поста...Не е удачно за тук такива изказвания

# 569
  • Мнения: 724
Мими, аз не ти отспъпвам по паника Smile Ходя всяка седмица на прегледи за мое психическо спокойствие, като редувам АГ по ЗК, Вецев, при коготно съм се насочила да раждам, Чучумишев и Сигридов... Една идея по- спокойна съм откакто го усещам, вчера и мъжът ми го усети за пръв път Simple Smile Но страхът ще си ме съпътства докато се роди жив и здрав и се приберем в къщи дай Боже. Че и след това продължава, ама това е друг въпрос...
Относно раждането и упойките: преди 15 години родих нормално с епидурална упойка- беше много добре, без никакви шевове или болка, след 2 часа бях на крака. Сега обаче заради плацентата се налага да е секцио, определено предпочитам да съм будна, така че ако зависи от мен, избирам спиналната. Иначе покрай пункциите няколко пъти съм била с пълна упойка, но тя е краткоторайна венозна анестезия-пропофол, не знам дали е същата като при секцио. От нея се събуждах като от нощен сън, нямаше странични ефекти при мен. Иначе задължително се провежда консултация с анестезиолог, че аз съм и с алергии. Да стигнем само до раждането и бебчета да са живи и здрави, пък каквото такова- ще го изтърпя стига бебчо да е добре Simple Smile
Иначе и аз всяка вечер си имам стягания на корема, кожата се опъва все едно съм глътнала топка... и тована фона на алеракт и диаспорал...но явно не съм само аз, та това малко ме успокоява.

Общи условия

Активация на акаунт