Добро утро! Епизодът ми хареса. Имаше от всичко по малко. Замислих се и се опитах да се поставя на мястото на Серкан. На всяка от нас се случвало да забрави дума или име, да прекарва азбуката по няколко пъти и - нищо.Трудно му е много .Една година от живота му е изтрита, стоножката Селин му трови душата и съзнанието. Еда е представена като по- черна от дявола. Връща се в Истанбул и какво намира-една красива жена, която с треперещ глас произнася неговото име, треперещи ръце, които галят лицето му, искрената и неподправена радост ,че го вижда жив пред себе си, че двумесечният ѝ ужас е свършил;снимка с тази жена на работната му маса; разказът на Енгин за голямата им любов , обичта и уважението на колеги и партньори към Еда.Трябва да е абсолютно обезумял ,за да не си каже" Тука има нещо друго,но какво".Стоножката е непрекъснато около него и му пречи да си събере мислите. Промяната в поведението на Еда, непрекъснато ѝ присъствие около него, сигналите на подсъзнанието естествено доведоха до сцената пред камината.Сега той иска да си спомни, търси помощта на тази прекрасна жена, усеща необяснимо влечение към нея. Повторното влюбване и връщането на паметта ще вървят едновременно според мен.Еда посреща всеки негов поглед, всяка дума с надежда ,че ще си я спомни.Феноменална игра на Керем и Ханде!
Препоръчани теми
