Махур: Нищо ли няма да кажеш?
Мараш: Какво например?
Махур: Няма ли да попиташ защо промених показанията си?
Мараш: Не.
Махур: Правилно. Ти и без това знаеш защо, нали?
Мараш: Предполагам.
Махур: Предположенията ти винаги са правилни.
Мараш: Обикновено да.
Махур: Не мога да повярвам, че позволих убиец да излезе на свобода.
Спри колата, искам да подишам свеж въздух.
Мараш: Саваш не е нито първият, нито последният убиец на свобода. Не го преживявай толкова.
Махур: Нали щеше да ме подкрепяш каквото и да реша? Така ли го правиш?
Мараш: Казах да направиш това, което смяташ за редно.
Не казах да се съюзяваш с врага.
Искате да успокоявам съвестта ви, г-це.
А моята работа е да ви пазя.
За съвестта- говорете с Господ.
Махур: Нищо не искам от теб. Просто очаквах да ме разбереш.
Мислех, че дори никой друг да не го направи, ти ще ме разбереш.
Мараш: Защо е толкова важно аз да ви разбера?
Махур: Защото в момента си единственият човек, на когото имам доверие.
Никой освен теб не ми казва истината.
Не чу ли думите на мама?
Каза, че живея в голяма лъжа. Какво значи това?
На теб говоря.
Мараш: Слушам.
Махур: Само това ли ще кажеш?
Мараш: Разбирам защо го направи. Но ти казвам, че беше грешка.
Ако искаш да научиш повече за миналото, не трябва да питаш Саваш, а г-н Азиз.
Махур: Ако искаше, щеше да ми разкаже.
Не виждаш ли, че се опитва да ме държи далеч?
Мараш: И добре прави. Може да излезе някоя мръсотия.
Махур: Не беше ли ти, който ми каза, че някой от семейството ми иска да ме убие?
Може би мама знае кой е този човек.
Може би моят враг е бил и неин враг.
Тя искаше да ми каже нещо, Марашлъ. И аз искам да разбера какво.
Не бях до нея, когато умираше.
Може би ако открия истината, ще намери покой.
Мараш: Г-жо Махур, вие сте тази, която яхна коня на врага, за да стигне първа.
Сега не обвинявайте никого.
Махур: Ще те попитам нещо. Как го постигаш?
Мараш: Кое?
Махур: Как в един момент си разбиращ и чувствителен, а после изведнъж започваш да се държиш като грубиян?
Извинявай, забравих. Ти си до мен, за да ме защитаваш, а не да ме поучаваш, нали?

Еми, няма как да не се съглася. Понякога даже връщам, за да чуя отново казаното, и да го осмисля по-добре. 






