С много пари, но селяндури, заграбили чужди имоти и ценности. Това е класата
- Публикувана: 7 фев. 2021, 18:12 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2021, 23:04 ч.
Мислите ли, че двамата човека могат да бъдат заедно, ако имат различен стандарт?
Ама тя любовта свършва рано или късно... И тогава ги вадят.
Накратко, хората като се влюбват не си вадят калкулаторите.
Може , зависи от " умствения багаж " . Имам прекрасен пример пред себе си с две семейства . В първото нещата приключиха грозно след 10години . Мъжът влезе в критическата и реши , че " таа селянка " жена му , вече не му трябва . Имаше любовница , която забременя и го доведе до " просешка тояга " . В същото време " таа селянка " отгледа детето му от брака им , стъпи си на краката, изучи си детето , започна собствен бизнес и сега от време на време гледа и детето на любовницата му .
Второто семейство нещата са си супер - и двете страни са интелигентни хора , живеят спокойно , без изцепки . Естествено като във всяко семейство и там има разногласия понякога , не вярвам в утопията , че нещата са мир и любов до гроб, но пък никога не съм ги чула да се обиждат на тема пари . С две думи парите не правят манталитета и възпитанието.
Второто семейство нещата са си супер - и двете страни са интелигентни хора , живеят спокойно , без изцепки . Естествено като във всяко семейство и там има разногласия понякога , не вярвам в утопията , че нещата са мир и любов до гроб, но пък никога не съм ги чула да се обиждат на тема пари . С две думи парите не правят манталитета и възпитанието.
Парите показват манталитета и възпитанието, не го правят 
С годините човек става все по-ригиден и по-придирчив.
Като млад е само любов. С годините, образование, кариера, успехи, имоти, финанси, минало.
Хората имат различни приоритети и търсят спрямо тях.
Някой/я иска партньорът да е финансово осигурен и търси именно това, игнорирайки другите изисквания.
Съответно купува подходящи дрехи, ходи по такива места, голф игрища и тн.
Други, ходят да търсят "бъдещия партньор" в библиотеката. Трети, в дискотеката.
Работата е едно относително добро място, за намиране на хора от сходен тип ценности, образование, интелект, интереси. Но не е гаранция. А и на много от работните места, разпределението не е балансирано. Има повече мъже, или жени, обвързани са и тн.
Училище и университет, по принцип, са едни от най-добрите места. Хем хората са от подобен интелект, интереси, бъдеще, хем и са млади и необвързани.
Най-вече, зависи колко и как се разбират хората. Харесване, секс, интереси.
А и зависи от възпитанието. Ако някой е възпитан да е сноб, ще гледа само външното, независимо от всичко.
С годините човек става все по-ригиден и по-придирчив.
Като млад е само любов. С годините, образование, кариера, успехи, имоти, финанси, минало.
Хората имат различни приоритети и търсят спрямо тях.
Някой/я иска партньорът да е финансово осигурен и търси именно това, игнорирайки другите изисквания.
Съответно купува подходящи дрехи, ходи по такива места, голф игрища и тн.
Други, ходят да търсят "бъдещия партньор" в библиотеката. Трети, в дискотеката.
Работата е едно относително добро място, за намиране на хора от сходен тип ценности, образование, интелект, интереси. Но не е гаранция. А и на много от работните места, разпределението не е балансирано. Има повече мъже, или жени, обвързани са и тн.
Училище и университет, по принцип, са едни от най-добрите места. Хем хората са от подобен интелект, интереси, бъдеще, хем и са млади и необвързани.
Най-вече, зависи колко и как се разбират хората. Харесване, секс, интереси.
А и зависи от възпитанието. Ако някой е възпитан да е сноб, ще гледа само външното, независимо от всичко.
За мен е възможно, но само ако се познават от много млади-примерно от 17-20-22 години.
Тогава е възможно да бъдат заедно и то не за малко. Наблюденията сами на лична база и познавам такива хора. Ако са изживели различни проблеми и са се доказали един на друг по един или друг начин, това може да доведе до трайна връзка, без значение дали единия е супер богат, а другия да е много беден.
Вече при по-възрастните е все по-малко вероятно да стане това, отиващо към невъзможно или в най-добрия случай ще е за кратко време.
Отделно, че колко повече минават годините, претенциите растат на всеки, а в повечето случаи това което могат да предложат спада след едни определени години, но те някак си не го осъзнават.
Познавам доста хора - мъже и жени на 38-40-45+, които искат на теория да имат постоянна връзка и семейство, но претенциите са толкова много и разнообразни, че няма как да стане никога и така си остават сами. В същото време, те имат вече не един и два кусура и е почти невъзможно да намерят някой с който да живеят заедно, защото не могат да понасят никой освен себе си.
Но, ако ги питаш, те имали много избор, можели всичко и т.н., някак си не се виждат отстрани.
Тогава е възможно да бъдат заедно и то не за малко. Наблюденията сами на лична база и познавам такива хора. Ако са изживели различни проблеми и са се доказали един на друг по един или друг начин, това може да доведе до трайна връзка, без значение дали единия е супер богат, а другия да е много беден.
Вече при по-възрастните е все по-малко вероятно да стане това, отиващо към невъзможно или в най-добрия случай ще е за кратко време.
Отделно, че колко повече минават годините, претенциите растат на всеки, а в повечето случаи това което могат да предложат спада след едни определени години, но те някак си не го осъзнават.
Познавам доста хора - мъже и жени на 38-40-45+, които искат на теория да имат постоянна връзка и семейство, но претенциите са толкова много и разнообразни, че няма как да стане никога и така си остават сами. В същото време, те имат вече не един и два кусура и е почти невъзможно да намерят някой с който да живеят заедно, защото не могат да понасят никой освен себе си.
Но, ако ги питаш, те имали много избор, можели всичко и т.н., някак си не се виждат отстрани.
Отделно, че колко повече минават годините, претенциите растат на всеки, а в повечето случаи това което могат да предложат спада след едни определени години, но те някак си не го осъзнават.
Познавам доста хора - мъже и жени на 38-40-45+, които искат на теория да имат постоянна връзка и семейство, но претенциите са толкова много и разнообразни, че няма как да стане никога и така си остават сами. В същото време, те имат вече не един и два кусура и е почти невъзможно да намерят някой с който да живеят заедно, защото не могат да понасят никой освен себе си.
Но, ако ги питаш, те имали много избор, можели всичко и т.н., някак си не се виждат отстрани.
Познавам доста хора - мъже и жени на 38-40-45+, които искат на теория да имат постоянна връзка и семейство, но претенциите са толкова много и разнообразни, че няма как да стане никога и така си остават сами. В същото време, те имат вече не един и два кусура и е почти невъзможно да намерят някой с който да живеят заедно, защото не могат да понасят никой освен себе си.
Но, ако ги питаш, те имали много избор, можели всичко и т.н., някак си не се виждат отстрани.
Всички над 40, които познавам и са без семейство, си живеят живота и то нелошо.
Примери всякакви.
Темата е с друга насоченост, но ще напиша и за приятелствата. Понякога е пречка, при мен с този с който бяхме най-гъсти през младежките ни години се разсъхнаха нещата по тази причина. Израснали в един квартал, в едно училище, движихме заедно много време. Той обаче си беше обикновен бачкатор, редовно оставаше без пари, беше на нивото на работниците ми по онова време. Като се ожени се появи някаква завист в него, започна да се държи дръпнато, в крайна сметка се разтури приятелството ни, което продължи повече от 10 години. Предполагам за това имаше основна заслуга жена му, която си беше доста долно същество още от едно време. За това от тогава съм на принципа да се събираш с хора от твоята черга или поне интелектуално ниво. Защото иначе в даден момент се намесват различията и отношенията отиват по дяволите. Предполагам пак е до хората, защото някои приятелства оцеляват и се затвърждават въпреки такива различния, но при мен не се случи.
Рф, така е.
Аз съм разказвала. Имах една приятелка, събрахме се докато бях в майчинство. Като ми свърши м, пак не можех да работя, че малкия имаше проблеми. Обаче в един момент той се закрепи в предучилищна, аз на работа, даже на университет и моята "приятелка" взе да става много нервна и една хубава вечер изпадна в истерия и се скарахме тотално.
Тя все още не работи.
Сега имам друга приятелка, като образование и професии сме сходни и нещата вървят повече.
Аз съм разказвала. Имах една приятелка, събрахме се докато бях в майчинство. Като ми свърши м, пак не можех да работя, че малкия имаше проблеми. Обаче в един момент той се закрепи в предучилищна, аз на работа, даже на университет и моята "приятелка" взе да става много нервна и една хубава вечер изпадна в истерия и се скарахме тотално.
Тя все още не работи.
Сега имам друга приятелка, като образование и професии сме сходни и нещата вървят повече.
Така е за приятелствата. Някои оцеляват, други не.
Един от аспектите е, че гледащият отстрани не оценява лишенията, рисковете, трудът, амбицията, дисциплината и последователността, които си минал, за да си там, където си.
Повечето хора само гледат успехите. И щом си постигнал нещо, значи си го постигнал и точка. Паднало е от небето. На теб ти било дадено, на него не.
А че целият ти житейски път е висял на карта през последните 20г, че той си е стоял на топло и уютно в леката, но неплатена службица, а ти си се лишил от всичко възможно, за да си там, където си. Отделно, загуби, рискове, по пътя.
И май наистина мрънкаща жена има решаващо значение. Защото дори и мъжът, ако е скромен, не се сравнява и не се сеща да ти мисли материалното положение, ако жена му му пили всеки ден "а виж, Генчо какви пари вади, какъв ремонт е направил, апартамент купил". След Х години такова пилене накрая ще му причернее на твоя приятел и ще се издразни на всичкото, което ти си направил с труд, а той не.
И наистина, последните години най-леко, а и надълго и широко върви приказката с колеги. Те са и на сходно материално положение, а и интелектуално, амбициозно, образователно.
Но пък не се оформят трайни приятелства, поне при мен. Най-често е докато не смениш компанията/офиса. Много рядко след това. Разбира се, има го и момента различни интереси, семейни задачи и тн.
Един от аспектите е, че гледащият отстрани не оценява лишенията, рисковете, трудът, амбицията, дисциплината и последователността, които си минал, за да си там, където си.
Повечето хора само гледат успехите. И щом си постигнал нещо, значи си го постигнал и точка. Паднало е от небето. На теб ти било дадено, на него не.
А че целият ти житейски път е висял на карта през последните 20г, че той си е стоял на топло и уютно в леката, но неплатена службица, а ти си се лишил от всичко възможно, за да си там, където си. Отделно, загуби, рискове, по пътя.
И май наистина мрънкаща жена има решаващо значение. Защото дори и мъжът, ако е скромен, не се сравнява и не се сеща да ти мисли материалното положение, ако жена му му пили всеки ден "а виж, Генчо какви пари вади, какъв ремонт е направил, апартамент купил". След Х години такова пилене накрая ще му причернее на твоя приятел и ще се издразни на всичкото, което ти си направил с труд, а той не.
И наистина, последните години най-леко, а и надълго и широко върви приказката с колеги. Те са и на сходно материално положение, а и интелектуално, амбициозно, образователно.
Но пък не се оформят трайни приятелства, поне при мен. Най-често е докато не смениш компанията/офиса. Много рядко след това. Разбира се, има го и момента различни интереси, семейни задачи и тн.