Склонност към изневяра

Не сме съвършени, но и първосигналните ни изпълнения (на база чувства) не могат да служат за оправдание на лошите житейски решения, които вземаме. Несериозно е.
Единственото по-несериозно от това е да тръгнеш да обясняваш решения, взети на база чувства, с логика.

Иначе става като за добро оправдание за хора със слаби ангели.

Кой говори за съвършенство, но като се замисля, не че е много важно - кому ли е нужно подобно откровение и какво значение има целувам ли се или повече, след като се намира добре информиран да му каже.

Трудно ми е, същевременно е най-лесното нещо, да напиша да изпиша всички редове по-долу.
Стоя и се гледам в огледалото – не изглеждам никак зле. На 40 години съм, а все още 30 годишни момчета се заглеждат по мен и ме канят на среща. Чисто физически съм нещо средно между „категория комар“ и леко преяла с шоколад, но мога да ви уверя, че имам извивки на точните места и те са истинско удоволствие за погледа ... и за ръката. За да бъда честна – плочките на корема ми отдавна са „скрити“ под нежна тапицеря, но тя е само това и нищо повече. Този факт не ми е сред ТОП 3 неща, които са ми особено любими, но често се хващам, че напоследък фитнеса не ми е от любимите места. По една или друга причина нямам деца, но това не е и важно за никого, особено в този момент. Нека не звучи нескромно или комплексарско, но имам страхотна усмивка /за нея съм благодарна на стоматолозите/ и наситено синьо-зелени очи – тук родителите ми са се погрижили 
Откровено казано, доста съм далеч от идеята за феминизъм. Изобщо не искам да съм радетел в тази посока, но и не мисля, че стереотипите са хубаво нещо.
Не мога да се оплача – изкарвам прилична заплата, заемам сравнително висок мениджърски пост, понякога си позволявам глезотии, но за всяко нещо си плащам сама.  Никой не ме издържа и не вися на ничии врат, като обесник или паразит. Посрещам си разходите, дори и това да е доста болезнено - когато видя как заплатата ми пътууууува към други сметки  Постигнала съм всичко сама – не, защото така ми се е искало или съм се пробвала да се доказвам на себе си или друг, а просто защото не съм имала избор. Вариантите винаги са били два – или се справяш със ситуацията и се бориш, за да си добре или навеждаш глава и чакаш какво ще ти поднесе неволята.
Тук няма правилен или грешен отговор. Въпрос е на личен избор. Възхищавам се на хората, които са се отдали изцяло на отглеждане на семейството, на тези с кариера, на тези, който могат и имат куража да променят света и на тези, които се носят по течението. Всеки определя какво е добре за него и къде са силните му страни. Това си е мое мнение и не го прави валидно за всички.
В крайна сметка, след няколко, да ги наречем „по-сериозни“, опита за връзка, най-накрая го открих. Оказа се, че любовта на живота ми е някого, когото познавам от 20 години.
Заедно сме от 9 месеца, а от вторият месец живеем заедно. Безброй пъти си казваме онази хубава дучимка с „О“ и физически я въплатяваме в удоволствие. За първи път през живота си допуснах до себе си, в света си, до семейството си и в дома си, някого по този начин. Винаги съм имала някакви задръжки и не съм позволявала на никой да се доближи до мен така. Въпреки отдадеността ми към предните партньори, не съм изпитала потребност някой да е такава огромна част от живота ми.
Разбира се, че връзката ни не е само цветя и рози. Аз съм човек, който обича да излиза с приятели, на театър, кино, по магазините, от време на време и в някой пиано бар, но ...
За цялото време, през което сме заедно той не ме е завел никъде. От работа директно вкъщи и по обратният ред. Той има дете от предишната си връзка – приела съм факта и не му се меся. Заради детето или заради бившата си /само той си знае истината/, прекарва време с тях абсолютно всеки ден, без изключение. Това са едни 2-3 часа, в които яз не го притеснявам. Но в случая не това е важното или по-точно, това откровение е за друго мое откровение.
Не харесвам домакинската работа, особено готвенето, но някак си започнах да я върша. Никога не го оставям гладен, с мръсни дрехи или без сутрин да съм му приготвила такива и всякакви неща от този род, които мъжът очаква от жената. Всичко това правя преди или след работа, без значение, че вечер съм изтощена, често до състояние, в което изпитвам перманентно главоболие в продължение на дни.
В леглото нещата са приятни. Правя всичко, което харесва, опитвам се да направя и себе си доволна, доколкото това е възможно. Както винаги съм твърдяла, за мен сексът е първо в главата, а тялото го следва. Обичам го и това винаги помага. Не съм си позволила да имам мигрена, да не ми е Сатурн на център, да не ми харесва начина, по който му шумят миглите, когато си затваря очите – аз винаги съм готова. Винаги се грижа да е усмихнат .  Дори в „онези“ дни от месеца, в които не съм оперативно активна, съм достатъчно находчива, за да не усети той дискомфорт. Все пак цикълът ми е 7 дни, което не е най-приятното нещо и се стремя  да спестя лимоненото си настроение, особено в първите 3 дни, на останалия свят.
По този начин си вървят нещата – един си затваря очите за едно, друг за друго, но някак си живеем някак си сносно и май всеки е приел другият или поне аз съм решила така.
Поради някаква причина имаше период от седмица, в който ние нямахме интимни отношения. Слид това на мен ми „дойде“ и седмиците на „сухият период“, въпреки моите опити, станаха 2. Мислех си: „Ние сме в началото на връзката си. Ако сега не правим секс, то кога? Когато си омръзнем и той /дано да не съм права/, се превърне в рутина и/или задължение“. В момента, в който деликатно повдигнах въпроса дали всичко е наред получих отговор, че просто не иска да прави секс. Не просто с мен, а с никоя. Сподели ми, че се чувства неуверен и аз реших, че трябва да съм много подкрепяща и в никакъв случай да не засилвам страховете му. Той е само няколко години по-голям от мен и не бих искала да го карам да се съмнява в мъжествеността си. Така минаха 2 месеца – чаках търпеливо, опитах с еротично бельо, танци, масажи, да бъда нежна, по-агресивна, правих се на невинна, на мръсница ... изобщо всичко, което имам в арсенала си и е по възможностите ми. Резултатът клонеше към 0. Като изключим една вечер, в която той очевидно получи своето удовлетворение, пожела ми лека нощ и заспа, а аз останах да зяпам в тавана.
Реших още веднъж да игнорирам ситуацията и още мъничко да продължа да го подкрепям и да му покажа, че той е важен, че той е можещ, че той е мъж, който аз ценя във всеки смисъл на думата
Важно е да уточня, че сме заедно от началото на август, миналата година.
Съвсем скоро половинката ми имаше рожден ден. За щастие той съвпадна с концерт на един от любимите му български изпълнители и беше повече от ясно – отивяме на концерт. Свързах се с екипа на организаторите и помолих да ми помогнат да направим специален рожденият му ден по някакъв символичен начин. Знаех, че дори едно „Честит рожден ден“, от изпълнителят , ще го накара да е на седмото небе. Всичко бе готово – билетите /той знаеше къде ще ходим и много се радваше/, допълнителната изненада, за която споменах и специалната магия на празника между двама ни.
Още в 00:0 часа го изненадах с торта в леглото и песен. Аз не мога да пея, но се напънах като пред заколение, но пък беше с любов. Дано не съм увредиля я слуха му, я част от мозъка.
Постарах се да изглеждам наистина добре – черна рокля, виоки токове, нежен грим, огромна усмивка и тонове добро настроение. Естествено, чаках го до последният момент, защото той си беше на редовното 2-3 часово посещение. Нищо не казах. Просто нямах търпение да го видя доволен.
Пристигайки на мястото на събитието си взехме по питие и вдигнахме наздравица. Той днес е специален – както беше вчера, както ще е утре и както всеки ден. Моят специален!
Повярвайте ми, всичко, което пиша не е шега, а това, което се случва с личният ми живот.
Всичко това се разиграва 20 минути преди началото на концерта, тъй като ние отидохме почти час по-рано, за да можем да се настаним на хубави места пред сцената .
Не зная поради какви причини поисках телефона му и да ми отвори месинджъра /той използва моя телефон когато поиска, знае ми паролата, но аз не зная паролата за неговият/. Просто прекарах пръст по дисплея и попаднах ня някакво странно име. Всичко се случва пред погледа на приятелят ми. Няма нищо скришно от моя страна. Отваряйки чата, който ми е направил впечатление, аз виждам следното /цитатите са по памет/:
Той: Необвързан съм, на 45 години.
Преминавам на съобщения по-надолу, след няколко дни чатене между половинката ми и една дама от друга страна:
Тя: аз се влюбвам в теб
Той: ела в България, аз ще ти покажа всички красиви места
Мисля, че не е необходимо да пресъздавам „идилията“ на разговорите им. Това по-горе е „есенцията им“
Те са започнали да си контактуват в социалната мрежа през октомври и са приключили малко преди нова година. Поне смятам, че са приключили.
Излишно е да обяснявам, че ми идваше да крещя, да бия, да блъскам и т.н. Целият хаос в главата ми беше и все още безобразен!
Понечих да си ходя, той ме спря и ми заобяснава, че нищо не бил направил. Че и бил писал, защото ние сме били скарани. Да, ние сме се карали и то не веднъж, но караницата и последващото сдобряване е било в рамките на максимум няколко часа. Както всяка друга двойка, нищо по-различно.
Кога, по дяволите, е било почти три месеца това наше скарване?!?
Кога точно е бил необвързан – докато е спал в дома ми или аз в неговия? Докато е споделял масата ми, с моето семейство и близките ми?
Докато ме е целувал, докато е бил в мен, докто е казвал, че ме обича? Кога?
И до този момент нямам отговор.
Може би в някакъв момент ще напиша и какво се случи след това – сега просто не мога. Не поради друга причина, а поради тази, че нещата са от преди няколко дни и аз все още не зная какво, къде и как ще се случи.
Аз съм, или поне смятах, че съм, разумен човек. Здравомислещата ми страна казва, че незабавно трябва да си тръгна, а сърцето ме държи там – при него.
Не твърдя, че аз съм идеалната половинка или съм по-специална от всички други.
Всеки, който има търпение да изчете всичко до тук, ще си състави някакво мнение. Едни ще ме съжалят, други ще ми кажат да си „обирам крушите и да изчезна от него с 200км/час“, трети ще ме нарекат с някакви обидни квалификации и т.н. Нищо от това не е от значчение. Единствената цел да си „изложа“ кирливите ризи и личният живот на показ е да покажа моя личен опит , просто някъде да споделя и може би да ми олекне и фактът, че животът сервира неочаквани обрати. Това не е тайна, на всеки се случва. Лошото е, че в повечето случи тези обрати са една съшита с бели конци трагикомедия, с елемнти на мазохизъм и безумие в очите на участващите.
Съжалявам, ако не съм улучила правилното място за публикация, но регистрацията си направих днес и още не съм съвсем ориентирана.

Е, събрала си се с прасе.
Съжалявам.
Това от колко години го познаваш, няма значение.
Много пъти уж познаваме някого години и всъщност се оказва, че въобще не го познаваме.
Ако не си послушаш здравомислещата страна и останеш, ще изтърпиш още много простотия и унижения.
Но ти сама ще се подложиш на нея.

И за какво го търпиш точно? Да му готвиш и да му переш чорапите? Както казваш, сексът в началото на връзката трябва да е супер, при вас явно не е. И това е само след 9 месеца, а след 9 години?!?
Това с прекарването на 2-3 часа всеки ден при бившата си, също не е ок според мен. Ходи ли на работа? ...щото, ако е на работа от 8 до 17 ч. и после до 20 при бившата, вие се виждате да ядете и да спите.

Знам, че всеки човек иска и трябва да си има половинка, а след едни години е доста трудно да се намери, но този не те заслужава. Да си чати с друга?!? Защо го търпиш? Нито си зависима от него, само ти си тази с компромисите. Помисли първо за себе си и дали сама няма да ти е по-добре....

На прима виста- щом един мъж в първата година на връзката ви не иска да правите секс - 💯 се разтоварва по друг начин. И ставам на секундата скептична към този човек. 🥳
Как пък няма да му изнасям представления и да се въртя на ток. Много сте чакала.

Той няма желание за секс с нея.
Ама си чати с други.
Използва я.

Между вас няма нито химия, нито заедност.
Ти се скапваш да се правиш на домакиня, изкусителна и идеална половинка.
Той се чуди как да върти по няколко накуп.

Сега малко се получава, че ти си вложила толкова много усилия за тоя дето духа, че дори не искаш да го пуснеш, защото ще се окаже, че всичкото това напрежение и труд е било залудо.

Ако един мъж те иска, ще се бори за теб и без да готвиш и да правиш чудеса от храброст за единият секс.
Мъжете са ловци и имат нужда да гонят нещо.

Ти си го лишила от това щато му поднасяш всичко лесно на тепсия. Ми той е заспал от скука и предвидимост.

Ако го зарежеш днес ....след година ще си оправена ....не е лесно , боли , безсънни нощи , чудене защо по дяволите, безброй монолози в главата, но минава....всеки ден оттук нататък те праща още повече в бездната

Това ми е съвета.......преживяно

Мили дами, благодаря Ви за откровените отговори! Всяка от вас ми казва неща, които зная, но наистина имах нужда просто да споделя. Надявам се, че в празната ми глава рязко ще нахлуе поне малко адекватност и ще постъпя правилно!

Хубаво е, че се опитваш да приемаш ситуацията с чувство за хумор.
Но си наясно, че наистина трябва да го изриташ този мизерник от живота си.
От девет месеца сте заедно, а той два месеца няма желание за секс с теб, чати си с други, всяка вечер е при бившата, по няколко часа,при теб се прибира колкото да се наяде, наспи и преоблече, че даже чака ти да му приготвяш дрехите, че и на челна стойка да му стоиш...
Мъж, на 45 години ...
Използва те, че и грам нито те уважава, нито те харесва.
Ама предпочита безплатна квартира,манджа и прислужница, пред това да се върне при мама и татко.

Завидно чувство за хумор, направо нямам думи, но прочетох всичко, въпреки всичко. Не си са изхвърляне, ясно, обаче да се правиш на маймуна, за да впечатлиш мъж - това има обратен ефект, не разбираш ли?
Мизерник бил - и що? Тя такъв си го е прибрала, за да се прави на подкрепяща.
Имаше една дама тук, с любовник ли, постоянен партньор ли, не стана ясно, защото години наред си висеше сама по празниците, докато той е със семейството си. То бива мазохизъм, защо го правите, бе?

Не прочетох, но одобрявам ! Майтап бе, Уили
Лично на мен излиянието по-горе ми изглежда писано от мъж. Доста признаци има за това.
Възможно е да допускам грешка, което обаче ме навежда на мисълта, че авторката има малко повече тестостерон в характера . Това би могло да е възможно обяснение за проблема ѝ.
------------
Все пак версията за мъж прохождащ в графоманството ми се струва достоверна. От опит от първа ръка

 Bowerick Wowbagger, благодаря за споделената гледна точка от мъжка страна! Относно тестостеронът - приемам го като комплимент. Хубав и успешен ден

Аз първата година на връзката за нищо не подкрепям и нищо не прощавам, нито правя чудеса от храброст все едно спасявам десетгодишен брак. Твърде много усилия за връзка на половин година, в която 1. Никъде не те е водил. 2. Връзката не е цветя и рози и се карате често. 3. Пише си с други жени. 4. Не правите секс с месеци, защото... Не разбрах защо. Първо сте правили секс, пък после изведнъж станал неуверен... хм...
"Реших още веднъж да игнорирам ситуацията и още мъничко да продължа да го подкрепям и да му покажа, че той е важен, че той е можещ, че той е мъж, който аз ценя във всеки смисъл на думата" - за това се изисква първо той да се докаже като важен, можещ и ценен мъж. Даваш му го на тепсия без да го е заслужил, а мъжете не уважават и не оценяват незаслужените неща. Особено когато си дават ясна сметка, че не са такива.