Разочарована от себе си

  • 14 408
  • 346
  •   1
Отговори
# 255
  • Мнения: 61 860
Не разбирам защо се драчите?
Какво лошо каза Анди?
Да си роди дете.
Ами и аз съм на мнение, че все пак, децата са най-стойностната задача на една жена. Колкото и да са трудни и неблагодарни децата, добре е да си имаш.
Мъже се намират, но децата са незаменими.
Да действа по подходящ начин момичето, за дете.
За осиновяване съм леко скептична, но то и собственото дете може да ти погоди гадни номера.
Късмет е с децата, не е само възпитание.
За ресурсите - намират се, особено силна мотивация е майчинството за добри резултати във всяка сфера.

# 256
  • SF
  • Мнения: 25 127
Ама, Дева,... в учебниците не пише, че деца се правят с пари. Трябва един друг човек да направи едно друго нещо.

# 257
  • София
  • Мнения: 37 657
В случая точно с пари се правят.

# 258
  • София
  • Мнения: 62 595
И аз не знам какво толкова казах. Дори, ако нещо не е прозвучало добре, то би трябвало мъжете в темата да са недоволни, защото  написах, че мъжът може да си тръгне като му скимне или да направи дете дори без да знае. За жените не знам какво не им хареса на някои.
Жена, която не иска деца - нейна си воля. Но при автократа нещата не са по нейна воля - тя иска деца, но забременяването е проблемно. И съвсем практически насочено - по-добре да побърза и да роди без да чака подходящия евентуален мъж. Хората дори емпирично са го знаели от древни времена и има всякакви ритуали, ако жена е имала проблем със забременяването, разни росни поляни и какво ли не. А преди десетилетия често лекарите са съветвали млади момичета, при които са се установявали проблеми, да родят възможно най-бързо, отколкото да чакат години да минават. И то именно за яйчников резерв е ставало въпрос. Животът си иска своето.

# 259
  • Мнения: 61 860
В случая точно с пари се правят.

Да, даже и с мъж, тук пак с пари ще стават нещата.
Но важното е, че е възможно.

# 260
  • Мнения: 2 560
Вяско, онова със свободната воля в същността си е фабрична настройка. Всеки си кара на фабричните настройки.
Да, което е вярно, вярно е. В дългата верига причини-следствия, която на макро ниво е поведението ни, няма място за понятия като свобода. Съгласен съм, че всеки си кара според настройките, в контекста на темата натиск от социума е очакването и другите да карат по твоите.

Последна редакция: пт, 12 фев 2021, 23:37 от Не се сърди, човече

# 261
  • Мнения: 5 121
Ако съм усетила правилно Тери, тя иска онова, което повечето жени искаме.
Любов, мъж който е с нея и дете.
Но не винаги всичко е в рамка и в една последователност..
И не винаги имаме всичко.
Затова казах, че тя трябва да си реши кое и е важно.. Имаш ли решение имаш път.

# 262
  • Мнения: 1 189
Тери, а ти правила ли си реални опити за забременяване или само по изследванията съдиш, че има проблем ? Защото и аз бях пускала изследвания за яйчников резерв и резултатите не бяха хич цветущи. Обмислях и замръзяване на яйцеклетки. И мислех, че няма да мога да забременея, а забременях на третия месец.

# 263
  • Мнения: X
При такъв проблем бих наистина имала дете или осиновила сама. Да чакаш да се съберете с мъж тепърва, че и да стане детето ще е трудна мисия, но ако си вече си имаш дете, ще си спокойна от тази гледна точка и няма да се хвърляш във връзка с неподходящ мъж, само и само да имаш дете.

# 264
  • Мнения: 61 860
Това беше и на Анди идеята, която и аз подкрепям.

# 265
  • Мнения: 784
При такъв проблем бих наистина имала дете или осиновила сама. Да чакаш да се съберете с мъж тепърва, че и да стане детето ще е трудна мисия, но ако си вече си имаш дете, ще си спокойна от тази гледна точка и няма да се хвърляш във връзка с неподходящ мъж, само и само да имаш дете.

Подкрепям.
Отделно, мъж с негово дете от предишна връзка, като този на авторката, според мен много трудно би се ангажирал да отделя време, нерви и финанси за лечение и инвитро процедури за общо дете. Това си е изпитание на връзката. Ако е искал дете. за година и половина е можело и сам да повдигне въпроса. Мисля, че този си е живял неангажиращо с авторката, докато е можел, и затова бързо си е тръгнал.

# 266
  • София
  • Мнения: 62 595
Така си е, на мъж, който вече има дете за какво му е да се вкарва в разправии за клиники и харчене на пари? Той вече се е възпроизвел, а със сигурност майката на детето му няма да го остави да харчи пари по някаква чужда жена, вместо по вече роденото му дете. Такива връзки са обречени почти по подразбиране. Един мъж ще се вложи емоционално, финансово и времево само при положение, че няма свое дете.

# 267
  • Мнения: 5 121
Тери, сигурно те жегват много от коментарите.
Дай си време. Освободи се от едното.  Сигурна съм, че в момента ти е болно. Излекувай се и не мисли негативно.
 

# 268
  • По света и у нас
  • Мнения: 3 290
Здравейте, исках да си излея душата и да прочета странични мнения за това което направих. Аз съм на 36 год. нямам деца.
Скоро направих нещо за което се чудя на себе си чак, защо го направих. Бях във връзка с един мъж, година и половина, първоначално всичко беше добре, усещах че е странник, по затворен в себе си, мълчалив, но добряк. Много ми помагаше за много неща, имахме хубави моменти, нежен и спокоен (даже прекалено спокоен),но винаги нещо куцаше, не споделяше чувствата си, нещо да имахме спор и се сърдеше с дни, не оценяше жестовете които правих за него, трябваше все да му напомням, че е възпитано да каже поне едно благодаря.
Все по често се натоварвах от това, постоянно търсих доказателства, че държи на мен и ме уважава, а той все ме изкарваше че съм се вкарвала във филми и не било вярно, все съм мрънкала. Но така исках вече на тези години да си намеря мъжа за мен и да създам семейство, че правих доста компромиси. И от всичко нагоре съм с репродуктивен проблем, и да си имаме бебе щеше да отнеме много време, опити, разочарования. И исках да му дам шанс, и да не се разделяме не ми се хвърляше пак в нова връзка, опознаване и т.н. Просто исках семейство вече.
Но това ми тежеше, несигурноста че ме обича, игнорирането когато изпадне в някаква дупка, не иска да споделя, все едно говорих на стената. Един ден беше на командировка и пак ме игнорираше и като му звънах ме обиди нещо, но на мен така ми повлия, изпаднах в ярост и му събрах багажа и му казах да си ходи, но просто исках да го сплаша, да видя дали държи на мен, да ми се извини, да поговорим да се разберем като големи хора. Но не той не пожела да говорим, било му писнало, нямало да ми доказва нищо. Аз му се извиних 100 пъти, знам че сгреших беше глупаво, защото все пак го обичам и със странностите му. Знам че е загубена калза, несходство в характерите, аз съм емоционална, той опериран от чувства, но свикнах с него и си го представях като баща на децата ми.
Може би сгреших, че заради едното доказване на чувствата му, пропилях една връзка на вятъра. И сега ми е тежко, но не мога да върна времето назад. Вие какво мислите?
Благодаря за отговорите! Flowers Hibiscus
Поздрави себе си, че си се отървала на време. Деца с такъв темерутин не трябва да се правят, защото ще ти отрови живота. Ти представяш ли си да тръгнете да се развеждате, ми той може да не иска да поддържа никакви контакти с децата. Не се опитвай да се връщаш там моля те продължи напред. Освободи се за да дойде щастието при теб и горе главата.

# 269
  • Мнения: X
ОФ, добре.

Към авторката.
Вече писах, че за мен е било важно да имам дете и мъжа не е бил задължителна величина. Дерзай и по двата варианта.

В Подфорума за самотни родители и осиновители има страхотни потребителки, които са минали по тези пътища и с радост ще помогнат по казуса.

Общи условия

Активация на акаунт