Второ дете - тема табу.

Имам приятели, които се сдобиха с второ 18 г след първото. Наистина е голям шок дете на 16-19.

Благодаря ви за мнението. Ще изчакам още, дано сам поиска.

Аз също не разбирам за къде си се разбързала за второ на 24г.? Като прочетох първия пост помислих, че си на 37-39г. и нямаш още много време за "мотане". Не знам как се е навил първия път на 19г., но явно си е мислел, че бебенцата са винаги сладки и усмихнати, а реалността го е зашлевила. На доста момчета на неговата възраст 27г. им е рано за първо дори. Хубаво е децата да са с малка разлика, за да са по-близки, но така или иначе сте излезли от тоя момент, дори и сега да забременееш, докато малкото се очовечи, каката ще е тийн и ще мисли за приятелки, гримове и кафенца, а не за ревливото си братче/сестриче и детския му пубертет. Та щом мъжа не иска сега, нямаш полезен ход, освен да си чакаш да му се прииска, ако изобщо му се. Не разбирам тоя твоя напън от 15 годишна да си бременна и до печката по цял де. Не си ли мислила да се развиваш по някакъв начин? Да учиш, да работиш?

Моят мъж също беше против.
Причини- работата му ангажира много от времето, вече ни е порасло детето и не му се занимава с памперси и неспане..........
Ами, казах му, че от него  искам само да го направи, а после да си гледа работата и да носи пари.
Аз като имам майчинство, ще си го гледам.

И разбира се, най- много наблягах на това, че утре като гушнем букета, детето ни няма да има близък човек, с когото да се подкрепят в живота.
Вярно, че "брат брата не храни, но тежко му който го няма"!

С ММ сме малко по-големи от твоя мъж, все още нямаме деца, сега наскоро взехме да се замисляме и да ни се иска. След като си родила толкова малка имала ли си възможност да завършиш поне средно? Вярно е, че всеки е с различни приоритети, но все пак се подсигури, имаш едно дете, искаш още едно, няма да можеш дълги години да работиш всеки ден по близо 12 часа.

Къде е писала, авторката, че е родила малка и че работи по 12 часа?

Писа, че е била на 16, а съпругът на 19 и детето е било планирано, за да заживеят заедно. Също, че работи от 8,30 до 19 часа. Което не изключва и да е учила междувременно.

Работя от момента в който дъщеря ни тръгна на ясла. Завърших средното си образование с набора си, не съм прекъсвала, учих задочно. В момента съм студентка. Не съм спирала да се развивам и да забия на едно място.


И аз съм го казвала това, че от него искам само да го направи, но естествено всеки знае, че не е така.


Да. Завърших. Не съм прекъсвала. В момента съм студентка.

Леле, как така планирана бременност на 15 години?! То вярно, че всеки си знае и после последствията са си за него, ама това не значи, че е било окей. Училище успя ли да завършиш и кога? На мен ми се струва, че криво сте си направили сметките тогава и сега си на път да повториш същата грешка. Най-вероятно са ви помагали бабите и са дондуркали бебчо, както и финансово "барем" да си завършиш образованието и сега сигурно пак възлагаш надежди да стане така, ама ще бъде много кофти, ако действително стане така. Никакви авбиции ли нямаш? Не виждам и как бихте могли да сте в цветущо финансово състояние предвид обстоятелствата в живота ви. Най-вероятно и двамата сте без висше и работите според възможностите си, тоест някакъв не особено добре платен труд особено ако сте от по-малък град. Смятам, че мъжО ти мисли по-трезво от двама ви. Аз съм ти наборка, станах майка през лятото и съм на мнение, че детенцето ни, да ни е жива и здрава, трябваше да дойде малко по-късно, но поне и двамата сме успели да завършим висше и той има сериозна добре платена работа. Баби не ни помагат,въпреки че към момента живеем у нас. Но майка ми не ми я гледа, нито ни издържат родителите ни. Ако беше станало по-нататък можехме да си имаме собствено жилище и по-уреден живот, а сега заради мъничето трябва да изчакаме докато започна работа, за да можем да се изнесем, за което ме е малко яд. Та не виждам на вашата възраст и предвид обстоятелствата около детето шанс да сте до толкова цъфнали и вързали, та да си позволите лукса да планирате второ дете.

Мисля, че на мъжа ти му се е наложило бързо да порасне. Повечето 19 годишни не знаят още къде се намират, а твоя е трябвало за семейство да се грижи. Някакси човек лесно се навива на първо дете, защото не знае какво е. Всеки има розова представа малко или много. Като вече минал по този път мъжът ти може да прецени дали иска пак или не.
А ти по добре първо завърши образованието си. Имаш поне още 10 фертилни години.

Защо първо не прочете поста на авторката- над твоя ?
Бързаш да пишеш, само за да я нахокаш.

Не. Бабите не са ми помагали за гледането, освен през първата седмица след изписването ни. Мъжа ми няма висше, но работи нещо, което е с изкаран курс и заплатата му е добра. Както и моята. Събираме си пари, не караме от дата до дата със заплатите си. Наистина финансите не са причината.


Да. Наистина имам време, но мисля, че ще изглеждам като майка на едното ми дете и баба на другото. Разликата ще е прекалено голяма.


Всеки има право на мнение. Благодарна съм ви за всяко изразено такова. Все пак колкото повече гледни точки има, толкова ще ми е по-лесно да помисля и над други мнения. Благодаря на всички за отделеното време по моя въпрос.

Значи остава причината, че все още сте прекалено млади. Дори да не ходи по дискотеки и тн може просто да иска почивка от бебета.

Авторке, говори спокойно с човека си. Предложи среща с психолог, ако трябва да се борят някакви страхове.
Нетрадиционният подход би бил да му предложиш осиновяване на голямо дете след като има страх от бебета. И без това има големи деца в системата и при проявено желание за такова съм сигурна, че бързо и лесно ще се случат нещата. Провокирай някаква реакция, не обичайното млъкване или "страх ме е" или избягването на темата отдалеч. Почвай да подработваш свекърите, подхвърли им, че се надяваш второто да е момче и да продължи фамилното име. Ако трябва бегло сподели, че харесваш името/буквата на свекъра/свекървата... Те ще свършат останалото.
Да не би пък мъжът ти като е близнак да се страхува следващата бременност да е многоплодна и вместо с две деца да не се окажете с три или повече?
В рода на ММ има близнаци и свекървата все ме плашеше, че е наш ред да се отчетем с такива, ама не ...
Сега се бъзикаме, че докарахме само до зодия близнаци.

Ако на мен, както не искам второ дете, дойде половинката и ми каже да ходя на психолог по повода, ще го изхвърля. Негово право е да иска или да не иска, още повече, че е станал родител на невръстна възраст.