Да рискувам ли

Здрасти Петя,

Ще ти отговоря от моята лична гледна точка, на човек, на когото работата и хобитата му се припокриват. Няма нищо по-хубаво от това да се събудиш сутрин и да очакваш деня с нетърпение.. Живеем в общество, което ти налага рамки от рождения ти ден до последния ти ден - кога трябва да проходиш, кога да проговориш, колко да учиш, какво да работиш, на колко да се омъжиш, кога да забременееш, на колко да се държиш като възрастен, какво да те прави щастлив, кога трябва да си тъжен - за да влезнеш в рамката на нормалния човек. В общество, в което е прието по-голяма част от времето, в което си будна да е нормално да ти е гадно, тежко, неприятно - за сметка на заплатата ти. Рядко някой ще те пита какво искаш да правиш без да включи какво трябва да правиш.

Да речем, че прецениш да не опитваш. Ще си работиш работата, ако си отдадена и отговорна - ще те повишат, или можеш да си намериш по-добре платена работа, че след това и трета - още по-добре платена. Плана за Петя на 24, 27, 32, 36 години е ясен.
Кво прави обаче Петя на 60, 70? Когато голяма част от живота ти е минал и разбираш, че е един, решенията ти за безвъзвратни - няма повторение, няма втора част, няма преиграване на избрани моменти. Когато в главата ти има повече спомени, отколкото амбиции. Когато се обърнеш назад и се запиташ "Защо не опитах?".

Мисълта ми е, че всеки, който живее злочест и скучен живот, щото е слушал мама, татко, съседа, някой по телевизията - който казва какво се очаква човек да направи - си го е заслужил.

Повечето хора не знаят какво точно искат, пускат се по течението и квото стане.
Щом знаеш какво искаш - бори се за него. Ще трябва да направиш жертви, ще ти е трудно,  ще излезнеш от зоната си на комфорт, което като гледам ти е проблема в момента.  Дали ще учиш и работиш едновременно, или ще си намериш друга работа на 4 часа (съответно стандарта ти на живот ще падне), или ще изтеглиш кредит и ще се фокусираш върху ученето, или ще започнеш неплатен стаж.. изреждам идеи на първо четене, вероятно има и по-добри. Но - варианти има. Има ли желание, има и начин.
Още си малка и може би не си даваш напълно сметка - но голяма част от оставащия ти живот ще мине в някаква работа - доколко ще ти носи удовлетворение си зависи само от теб. Може да е само финансово, може израстването ти в дадена сфера, а може и работата ти да ти харесва. Имай предвид, че първите два са временни инструменти..

Ами тва е. Ако аз бях ти, изобщо не бих се поколебал. Ти какво ще направиш вече си е твоя работа, твоя живот, твоите последствия.

ПП: Петенцето се надявам да идва от Петя, ако не, прощавай

barrywhite, доста изчерпателен и обосновано отговор, за което благодаря. В крайна сметка реших, че ще опитам. Не мога да си позволя след години да съжалявам и да знам, че е можело да бъде по-добре. Единствено остана да се види дали ще е тази година или следващата, но това вече не зависи от части от мен. Важното е, че взех решение. благодаря ви, мили хора, вярвате или не вашите мнения ми помогнаха и да осъзная, че наистина е важно и не бива да се отказвам.

Браво, успех ти желая.

Щом има желание,има и начин.Тази година и мен ме чака същото,но аз съм сервитьор и при мен ще е доста уморително.

Здравей. Ако това, което ще напиша ще ти вдъхне кураж...
Аз съм на 34. Миналата година записах второ образование в Германия, защото първото ми висше от България не беше признато тук. Най-голямата съм в класа и всички ми се подиграват плюс, че съм и единствената чужденка там. Ама дерзая защото не искам цял живот да бъда на най-ниското стъпало. Дерзай и успех.

Подиграват се? Сериозно ли? Уж не са деца вече.
Това говори лошо за тях, не за Вас!
Пожелавам Ви много успехи!!

И ние в университета имахме една жена на 30 и нещо, и мъж на 29, това при всички останали току-що завършили по на 18-19. Бяха си изолирани самички, нямахме никакви общи теми. Нормално е, както на мен сега на 32 ми е тъпо с ученици, така и на тях им е тъпо с мен. Така беше и в университета, за жалост не вярвам някъде децата да са много по-добри и да нямат никакъв коментар по въпроса с възрастта.

Аз пък докато учих и в бакалавъра и при магистратурата имахме няколко жени на по 40+. Никога не сме се подигравали, нито сме ги деляли от нас.

Едно е да не си приказвате с тях поради липса на общи теми, съвсем друго подигравки.
Аз лично винаги съм се радвала на по-възрастните студенти. Смятам, че трябва да се приема за напълно нормално човек да учи на всяка възраст.

Боже, какви са тия комплексирани тъпанари.
На 33 влязох в университета, на 37 се дипломирах. Повечето бяха току що завършили гимназия.
Аз бях най-голямата. Имаше още 3 жени на 30. Не сме имали никакви проблеми с по-младите, никакви подигравки или подобни глупости.
Даже с едната на моите години нямахме общи теми. С някои от младите доста се сближихме.

Браво!
Да се изкажа и аз. 2017 реших да си доучвам в НБУ. Успях да се акредитирам и да скоча направо в пролетния семестър. И ходех на работа. И стаж имахме. И децата се стараех да поглеждам. Ох, тъй като отново е пролет, ми е толкова мъчно за този период! Толкова жива се чувствах!!
Два пъти седмично се друсах с маршрутката от НБУ до УНСС, ама пак не ми пречеше.

Естествено че ще учиш, само на 24 си. Аз мислех, че пише някой на 40+.

Какво означава "естествено, че ще учиш"? Може да нямам възможност Пак казвам, много неща не зависят от мен. Аз без работа не мога и няма да остана. За мое огромно съжаление, ако изпадна в ситуация да избирам на този етап от живота си, ще избера работата. Няма как да тръгна по кофите, не знам как ме разбирате.

Ако има желание има и начин. Моят мъж също учи редовно и работи 5 дни в седмицата от 8 до 5, защото без неговата работа ние сме загинали. Прави си почивните дни така че да може да ходи на най-важните лекции, а вечер учи това, което е пропуснал независимо дали е уморен или не. Той се справя и аз се гордея с него, и мисля, че и те ще успееш, особено щом работиш следобяд или вечер.

И да е на 40 + какво от това?
Аз на 33 някъде влязох.
Имах в друга специалност позната на 42.
Познавам лекар, който на 45 реши, че иска да бъде адвокат и стана адвокат и сега работа като адвокат.