питане към осиновителите

има истина в думите ти, а истината понякога много боли

А тези, които не могат да имат деца и са осиновили 1,2,3 деца и ги обичат безрезервно, те какви са според теб? Държа да подчертая, не те нападам, просто искам да разбера.

A ти знаеш ли как се чувства една жена, когато разбере, че не може да има свои собствени деца? Какво изпитва, когато си осинови дете, даде му цялата си лубов(нямам йу), но цял живот оттук нататък трябва да живее с мисълта, че тя и детето и не са като другите, а осиновителка и осиновено? И това и се напомня непрекъснато.
Все говорим за горките изоставени дечица, но какво изпитва една жена, която не може да роди, никой не се замисля. Единствено могат да я разберат тези, които са в същото положение. Но не го пожелавам това на никого. И да използвам твоите думи "нека взаимно уважаваме причините и болките си"

Да ти имаш право да търсиш истината за себе си, на твое място сигурно и аз щях да я търся защото аз не съм осиновена а съм точно от тези на които ти не сваляш шапка.В никакъв случай не се мисля за героиня и още повече не съм осиновила дете защото искам някой да ми сваля шапка. Осинових детето си защото и двамата имаме нужда един от друг и вместо да пръскам пари за поредния инвитро опит, предпочетох да отгледам едно дете, а защо не и повече. Но може би когато превъзмогнеш собствената си болка, ще отвориш сърцето си и ще видиш че не само ти страдаш. Пожелавам ти скоро да откриеш това което търсиш.

Не мога да разбера от къде идва това озлобление спрямо осиновителите и защо си мислиш,че тези които имат собствени деца и са осиновили са герой а другите не?Ще ми бъде интересно да се обосновеш по подробно.

Ако четеш темите тук във форума ще откриеш че повечето осиновители неотричат възможността детето им да знае за биологичните родите НО когато стане достатъчно голямо и зряло за да ръзбира какво означава това . Незная каква е твоята възраст но явно трябва да почакаш още малко да имаш свои деца и докато осъзнаеш какво е да си родител. Да ние сме осиновители но и родители и нашите деца са ни дълго очакван дар от бога.

Мисля,че в акта на осиновяването няма място за геройство  има хори с големи сърца,хора искащи да дадат любовта и дома си някого!Има толкова много бездетни родители,които просто в никакъв случай небиха осиновили има и такива хора!Не е важно само да родиш едно дете-по-важното е да го отгледаш и да направиш свестен и разумен човек от него,да си до него когато реве по цели нощи,да го нахраниш,да го приласкаеш,когато е паднало и плаче или изгаря от температура...а ти си безсилна,да си до него когато проговаря,прохожда,идва първата менстурация,идват първите трепети на любовта,първото внуче....Родител не се става с това че си направил някому бебе и то после се е родило....има майки родили по няколко деца но така и не успели да станат добри родители уви познавам и такива!Незная дали написаното се отнасяше за мен Свалям шапка на майката и бащата осиновили дете при наличието на две свои, тя е герой безспорно. ако е за мен  определено не се чувствам герой,просто искахме да изведем едно дете от тая среда на домовете!Нищо невероятно и специално!незнам gost 22 дали имаш вече дете,но когато разбереш какво е майчинството ,може би тогава ще можеш да разбереш какво чувстват майките-осиновителки!Те се притесняват цял живот един ден да не се появи онази-биологичната,изоставила рожбата си и след години осъзнала какво е загубила тръгва да си издирва детето и обърква толкова съдби  защо никъде не се чува за деца...пораснали в мизерията и нищетата на домовете,които са тръгнали да си търсят корените,ами все се говори и пише за деца,осиновени,отгледани,пораснали и започнали да предявяват претенци и търсещи нея,биологичната ,поставяйки я на пиедестал.Разбира се,че няма нищо лошо в това едно дете да знае за наследствените си болести,за това дали пък няма някъде братя и сестри,но това търсене трябва да стане след разговор с родителите,след осмисляне и изясняване на всички въпросителни първо в семейството!Никога през главата на родителите,пренебрегвайки тяхното мнение и техните чувства!От както свят светува жената има потребност и предназначение да отгледа дете,по една или друга причина някои жени немогат да раждат,по една или друга причина домовете за изоставени деца са препълнени в нашата страна ....и съвсем естествено е тези които немогат да родят да отгледат тези ,които са изоставени немили-недраги!
Явно не си изчела всичко написано тук във този форум,много от осиновителките даже са благодарни на жените ,изоставили по една или друга причина рожбите си ,като по този начин са дали шанс именно те да усетят щастието от майчинството
Мила gost 22 желая ти спокоен живот и много деца,много щастие и обич!Бъди щастлива,вече веднъж щастието е кацнало на рамото ти като те е извело от омагьосаният кръг на домовете за сираци  и нека щастието и късметът не те напускат никога 

Току що пуснах ПЛАНЕТА -тв - има македонски песни и пуснаха една нова песен спечелила наградата на същата телевизия "Трудно се рожба отглежда" в изпълнение на Поли Паскова и Борис Дали-имате ли възможност-слушайте я-има защо-просто е потвърждение на това ,което бях написала по-горе

Мило момиче, gost 22,
има известна доза истина в думите ти. Аз като майка осиновителка, и в последствие майка на собствено дете - мога да кажа -  ДА -  Герои са хората които имат свои деца и след това осиновят, при това голямо дете; Герои са и тези които осиновяват повече от едно дете. Прекланям се пред Вас. А всички останали ние осиновили по едно детенце, имаме своето място под слънцето. Ние нищо не ви отнемаме, ние, както всички нормални родители на света, се стремим само да ви даваме. Уверена съм, че са единици тези, които търсят похвалата от осиновените си деца.
 
Постинга на   Дидка, изчерпва всичко, което една жена майка, може да ти каже.
Бъди много щастлива и нека всичко което решиш да предприемеш ти донесе само удовлетворение.

gost 22,
Нека ти разкажа една история.
Майка ми е родена от по-малката сестра в семейството. По-голямата, на която са казали, че не може да има деца, осиновява бебето, в последствие ражда свое.
До тук- нищо необичайно, наследствени болести-едни и същи, роднините мълчат, всичко е цветя и рози. Почти.
След раждането на брат и, който всъщност и се пада първи братовчед , отношението към майка ми се променя. Изведнъж не е желана...никъде. Майка и, на която тя казва "лельо", има 2 дъщери и не се и сеща за първородната си. Леля и , на която тя казва "майко", вече живее само за своето си дете, пък другото  да се оправя.
И така вече повече от 45 години. Майка ми даже не може да каже "Вие не сте мои кръвни роднини."  и да живее с надеждата, че някой някъде може да я обича като родно дете.
Хайде сега да поговорим за по-малко героите ако желаеш. За тези, които от чист егоизъм осиновяват напълно непознато дете, и му даряват цялата си любов по неведоми причини. За тези, които плачат всеки път, когато някой ги кара да избират кое дете от няколко да живее нормален живот в нормално семейство.
За тези, които никога не дават да се разбере, колко ги е наранило решение взето от детето, родено в сърцето им, за действие, което може да го нарани. За тези, които отново, за кой ли път, ще избършат сълзите му, и ще му кажат колко много го обичат, ако експериментът се провали.
Да поговорим...Искаш ли?

Да, аз също не получих отговор какви са тези, които не могат да имат деца, пък осиновяват и им дават цялата си любов.  Държа да подчертая, че не желая да бъда наричана героиня от когото и да било, защото ще осиновя дете.

Нищо геройско няма в това да осиновиш едно дете, геройството може да се появи по-късно - при отглеждането на детето (но то важи и за "биологично своите" деца). Както виждаш, много от нас казват, че не искат да бъдат смятани за героини. Това, че други хора гледат на нас така, поради това, че те самите не могат да се решат на такава стъпка, е друг въпрос. Разбира се, че имаш право дъ търсиш родителите си - зависи кога си пожелала това, може твоите родители да са сметнали, че сега не е подходящият момент, че трябва да се изчака. Но тези подробности ти си знаеш какви са. Опитвай се да не нараняваш тези хора, които са ти дали цялата си любов (не става дума за благодарност до гроб) - търсенето на произхода винаги ще е болезнено за родителите. Познавам човек, който не търси произхода си, не защото е благодарен до гроб, а защото не изпитва такака необходимост (решението да не търсиш и благодарността са две отделни неща). Можеш да търсиш произхода си, но да бъдеш внимателна и мила с тях, не е достатъчно само на нас тук да казваш, че те са твоите родители. В такъв момент те имат нужда да чуват това от теб. Чувствителни са, защото се страхуват, че могат да те изгубят. Че може да те срещне нещо лошо, че може някой да те нарани. Може би са се страхували да ти кажат истината, може би са искали да те предпазят от болката (а знаеш ли колко болка изпитват и те?  На своята болка се опитай да погледнеш чрез тяхната - тогава много неща ще можеш да си обясниш - защо постъпват така, а не иначе, защо в даден момен реагират еди как си и т.н.). Повярвай ми осиновяването е дотолкова егоистично, доколкото е егоистично самото желание да имаш дете. Т.е. не са егоистки тези жени, които не могат да имат свои деца, а осиновяват. Тук става въпрос за любов, на която трябва всеки ден да се отваряме. Сигурно на този етап доста неща са ти трудни да разбереш или приемеш, но повярвай емоционалното решение не винаги е най-доброто, понякога стъпки, предприети под влияние на емоциите, могат да бъдат пагубни - т.е. не прави нищо спрямо себе си и спрямо своите родители прибързано, защото може да се случат най-различни неща, за които после да съжаляваш. на любовта им се опитай да отговориш с любов. И Бог да пази вашето семейство.

Това е последното ми мнение по темата, след което просто няма да я чета повече. От краткото време, през което съм в този подфорум, съм изчела абсолютно всички теми и впечатлението ми е, че ТУК родителите са казали или смятат да кажат на децата си рано, че не са техни биологични деца. Нападки срещу биологичните родители не съм срещала и дори и да е имало, са били 1-2 и дори не съм ги запомнила. Не съм прочела мнения, в които да се казва, че децата дължат благодарност, заради това, което е направено за тях. Мнението ти беше нападателно, дори и да не си имала такива намерения. Беше дори обидно. Още повече, че не можеш да обвиняваш нас тук, в този форум за грешките на болшинството от родителите, осиновили децата си.

Според мен gost 22 Иска да каже,че както да родиш дете не е геройство така не е и да осиновиш когато нямаш свои деца без значение дали можеш или не да родиш.Това е една наша необходимост.Повече от достойно е да го направиш за да дадеш дом и семейство защото една съдба те е трогнала.Това мисля че иска да каже.И ако днес се вслушаме в думите на осиновените деца утре в същото положение няма да е толкова трудно.

Четейки темата, за пореден път се убеждавам, че осиновителите и осиновените сме от две разлеични страни. Убеждавам се и че този форум е за осиновители, но не и чак толкова гостоприемен за осиновените! Наистина ли не разбирате какво е искал да каже гост22? Жалко! Какаяка, защо толкова лично примаш въпроса, не прочетох никъде и  не разбирам според теб кой говори за нападки към биологичните родители. Но както и да е, като че ли за мнението  и чувствата на осиновените няма много място тук.

Аз мисля,че започналата темата още в първият си постинг недвусмислено тръгна с думи ,които много ясно че ще предизвикат различни мнения!Аз пък си мисля,че до сега въпреки някои спорове в общи линии всеки си изказва мнението и сме толерантни една към друга,осиновени и осиновители пищещи тук!Много от осиновителките с готовност ще подкрепят решението на детето си да потърси биологичната майка,която не е заплаха или както там беше изразено в първият постинг,аз също както неведнъж съм заявявала ще подкрепя дъщеря си в едно такова решение макар и с нежелание,защото заради въпросната "майка" дъщеря ми е веднъж разсиновявана като едва не е умряла и от тогава и е напикаването и малки психични проблеми,аз си знам през какво съм минала и какво ми е в момента,ето сега момичето ми е болно ,аз седя и следя температурата...нещо съвсем нормално за всяка една майка...и докато си изпълнявам майчиният дълг ,си мисля-ами ако беше останала по домовете кой щеше да я приласкае,кой щеше да я завива.....и като чета тук в темата си викам--пък нямаше да има проблеми с търсенето на БМ,даже и нямаше да се сети..щото не е живяла в лъжа..нали така беше изказването.Не бързайте с упреците коя защо неиска да се стига до евентуална среща с БМ,коя иска ,коя какво чувства  Всяка сама си знае какво и е и защо и е така.Ако първият постинг на gost 22 беше по друг начин написан,ако беше обяснила тя своите виждания и чувства защо иска среща и какво мисли по въпроса и последващите отговори щяха да са по-други....".Става ми и тъжно и смешно, как реагирахте на един толкова простичък призив, да бъдем толерантни един към друг"  явно призива не беше поднесен както трябва,щом предизвика дебати,за геройство и размахване на плашилото на БМ...няма защо въобще да се говори  също и затова........осиновителките със и без собствено родени деца са си все МАЙКИ  ни по-малко  ни по-вече
Хубаво е да чуем какво са преживели порасналите вече осиновени някога деца,какво ги е вълнувало,от какво са обидени.Нали е форум...трябва да споделяме и да се учим от споделеното!Радвам се,че болшинството майки даже вече са казали на малките си рожби,че една друга мама ги е родила но сега я няма и затова те си имат тази майка сегашната..и от този род... 
С най-добри чувства    към всички  нали в спора се ражда истината  желая ви щастие ....на всички...а аз отивам вече да поспя

Дидка,ти наистина ми прочете мислите и си ги изложила.Бързо оздравяване на Ваня   :bouquet

gost 22,аз съм на твоята възраст също и тя си е доста зряла за да преценяме думите и ситуациите смятам.Вярвам ти,че не си искала да обидиш никой от осиновителите,но както и ти така и ние пишем това което мислим.Ти си имаш своята болка от лъжата с която си се сблъскала,а ние си имаме нашата от истината която ни я навират в очите непрестанно.Едва ли някой тук във форума е осиновил дете за да получи етикета "Герой",поради това мислене на много хора аз лично освен на децата си и на много близки хора не съм казвала,че те са осиновени.Не съм по-различна от никоя друга майка в градината и не искам да ме гледат все едно съм открила топлата вода    Друг е въпроса ако сина ми реши да се похвали,но...тогава ще му мисля.

Желая ти много късмет и се надявам скоро да не си гост във форума,а редовен потребител.
Колкото и да не ти се вярва ние имаме нужда от вас.От мнението и дори и от критиките ви,та нали в спора се ражда истината 
Много здраве на теб и цялото ти семейство   

Докато стоиш затворен в себе си, докато виждаш единствено своята болка и не искаш да видиш позицията на другите, е трудно да бъдеш толерантен. Това го казвам по принцип - не само за конкретния случай. Много точно го е написала Дидка. Аз бих добавила само, че в този форум пишат много отзивчиви хора и ако постингът ти беше формулиран без нападки, щеше да получиш съвсем други коментари. Разбирам болката ти, но не може да тръгваш с рогата напред, а после да пледираш за толерантност.

Дидка е написала  мисля достатъчно,и е именно това което мисля и аз.

Гост 22, и аз заставам зад теб!

Много пъти съм казвала, че в този форум преобладават осиновителите и в повечето случаи, когато осиновен сподели преживявнията си, или някой го пита "Защо искаш да търсиш биологичните си родители? Не си ли благодарен? Не мислиш ли, че така ще нараниш родителите си", или както имаше цяла тема, се стига до много нелепи, бих казала дори брутални нападки между осиновители-осиновени. Поне до преди известно време беше така.

Не бих могла да го кажа по-точно от Ross_bul:

Аз пък немисля,че има война между осиновените и осиновителите пишещи тук Това,че някой излага по-директно своите мисли и понякога засяга нечии чувства ...не води до война ,а до размисли и излагане на гледните точки на останалите.Вече писах по-горе ,но пак ще си кажа мноето мнение,че темата беше започната по такъв начин,че неможеше да не предизвика размисли и дебати,пък и нали затова е започната в крайна сметка.Даже и да се запитат осиновените....защо искат да си търсят биологичните родители...какво лошо че ги питат..ами необходимо е да се изясни и това,какво и как чувстват порасналите осиновени деца,какво ги е притеснявало през годините,защо така се чувстват и т.н.Даже,е чудесно,че тук пишат осиновени защото даже и излагайки болките си...помагат на сега прохождащите осиновители да размислят и да решат как да процедират занапред....да пазят мъчителната тайна от рожбата си или данамерят начин да я кажат
Виртуална прегръдка за всички

Абсолютно си права, Дидка!

О, Гост 22,
Не съм сама.

Благодаря

Знаете ли, прочетох много внимателно всичко написано тук. На няколко пъти понечвах да натисна блутона за отговор, после реших, че първо ще дочета всички мнения и тогава...
Честно казано, съм раздвоена. Може би защото самата аз мога да застана и от двете страни на условната линия. Аз съм майка на две осиновени деца - най-прекрасните деца на земята. Моите деца знаят,че са осиновени, много пъти сме си говорили за жените, които са ги родили, но които поради една или друга причина не са могли да се грижат за тях, но са ги обичали достатъчно, за да позволят на някой друг - в случай на мен - да се грижа за тях, да ги обичам, да се гордея с тях. И по този начин, съзнателно или не, тези две жени, които аз не познавам, са ми направили най-чудесния подарък - две прекрасни дечица, две слънчица да ме наричат "мамо", да обвиват ръчички около врата ми, да ми нашепват "ти си най-добрата", да ми махат с ръчички когато тръгват на училище, и да ме чакат да се прибера от работа. Тези, другите жени доброволно са се лишили от щастието да видят първите им стъпки, да чуят първите им думи, да ги гледат как растат... И са предоставили това щастие на мен...

От друга страна, аз самата съм осиновена. Научих го късно, когато и двамата ми родители си отидоха от този свят. Цели четиридесет години са пазили Тайната, не са посмели да ми кажат. Не ги съдя, времената са били други. Не успях да им благодаря, но мисля, че те не са очаквали благодарност /както аз не я очаквам от децата си/. Обичах ги безрезервно, вярвах им, гордеех се с тях. Никога /нито преди, нито сега/ не съм подлагала на съмнение в качествата им на родители, на МОИТЕ РОДИТЕЛИ.
Дали бих искала да открия тази, която ми е дала живот? Честно казано, още не знам. Не съм решила. Да, любопитна съм. Каква е? - та нали аз нося у себе си частица и от нея.  Не мога да я обичам, но и не мога да я съдя - само тя си знае какво и как, и защо... Благодарна съм й за това, че ме има. И за това, че ми е дала възможност да получа грижи, и обич, и сигурност, каквито тя може би не е можела да ми даде... Може би имам братя и сестри... Може би ще е добре да ги открия, да се видим... Може би... Но още не съм готова. А и не знам откъде да започна...

Дефи

Искрено се трогнах от писанието ти, Дефи.
Изглеждаш един прелестен и чист човек!

За пореден път се запитах дали големите болки ни правят по-добри или големите изпитания се "падат" все на добри хора?!

Някак ми бледнеят думите пред твоята история, затова колкото и шантаво да звучи за един непознат човек - ако имаш нужда от подкрепа, помощ или просто потупване по рамото, "свирни" ми!

За осиновените деца: Съжалявам, че някои от вас се чувстват така и, че се е наложило да чуват думи за "неблагодарността" им...надявам се това да е било продиктувано от любов, макар и криворазбрана.
Помнете, че родителите, независимо биологични или осиновители са хора и не са безгрешни. Те също са плод на средата, в която са живяли, възпитанието и житейските удари. Не се страхувайте да споделите с тях болката си, страховете, желанията. Един откровен разговор може да предизвика неочаквани обрати.
Аз не съм осиновена, но съм учила (да, учила) майка си на нежност. В "нормалните" семейства също може да има редица проблеми, но те, не винаги са даденост, подлежат на промяна. Опитайте да се срещнете някъде по средата на пътя.

Може би човек като Дефи е безкрайно полезен за всички нас във форума.
Мила Дефи, ти наистина можеш да погледнеш от двете страни на бариерата. Разкажи ни повече, за чувствата си като осиновена, ако можеш да се абстрахираш от това, че си майка, а след това обратното.
Смятам, че целта на този форум е взаимопомощ на хора в подобна ситуация. Като че ли теми, провокиращи конфликти, ни правят по активни, вместо подкрепа, споделяне, помощ. Не вярвам, че в домовете на всички осиновители, цари само мир, разбирателство и безмерно щастие. Не вярвам, например, че казването на "истината" е преминало безпроблемно, защото една истина може да се каже по десетки различни начини и от тях много зависи възприемането й, преживяването, надживяването и т.н. ...  И още много други случки, в които безспорно сме допускали и грешки. Защо да не си помагаме със своя опит?!
Нека това стане по-силната страна на темите ни.

Ето това имах в предвид и аз-Дефи  е изложила своите чувства и мисли!Споделяйки си помагаме ,а не засягайки се

Прочетох внимателно всичко написано. И отново се сблъсках с разделението. Разделението на толерантни и нетолерантни, на родени и осиновени, на герои и негерои, на ... не знам още какво.

Всъщност нещата може да изглеждат по друг начин ако се дискутират лъжата и истината. 

  Ще изглеждат други и ако всеки пишещ, се постарае да заеме мястото на другия и се опита да заеме неговата позиция. А позициите са три, не две. Защото тук със сигурност влизат и четат, а може би пишат и тези, които с болка са взели трудно решение. Когато успееш да влезеш и мисленно да изиграеш тяхната роля и тяхния живот, когато си представиш какво мислят, чувстват, преживявят, само тогава може да бъдеш толерантен.

Лично аз се опитах да го направя и открих, че има ситуации в които бих взела тежко за мен решение и бих дала правото на друг да отгледа моето дете. С мисълта, че този другия ще бъде полезен повече от мен.

След това се опитах да си представя, че съм осиновена и идва човек, който ме "светва" за това. Пред очите ми най-напред преминаха всички кофти ситуации и след това я се появи някоя положителна, я не. Представяте ли си? Знам, че не съм осиновена и въпреки това видях първо негативното. Разбира се, след това видях и позитивното и накрая след разсъждения реалността. Аз не бих тръгнала да търся генетичен произход. Това е лично мое виждане. Защо? Може би, защото това не би променило нищо от моя живот, от моето съзнателно минало.  И може би, защото се страхувам да не ме наранят отново. И може би не на последно място, защото мога да разруша нечии друг живот и нечии други илюзии.

За третата ситуация, няма защо да се преструвам и да се превъплащавам. Нагазила съм в нея с двата крака. Гледната точка вече много години я тренирам. Бих помогнала на децата си да търсят, ако решат. Само ще искам разумни доводи от тях и да видя, че с наясно със възможните резултати. И не сме герои. Ние сме просто обикновенни хора, имащи нужда да дарим любовта си други хора. Това не е героизъм. Това е ежедневие.

"След това се опитах да си представя, че съм осиновена и идва човек, който ме "светва" за това. Пред очите ми най-напред преминаха всички кофти ситуации и след това я се появи някоя положителна, я не. Представяте ли си?"


Не, наистина не си го представям така. Аз научих, че съм осиновена преди година и нещо, малко след смъртта на майка ми, докато преглеждах и подреждах семейните документи... Как точно е станало, сега не е интересно да ви занимавам.
Но когато разбрах ИСТИНАТА в никакъв случай не са минали през ума ми "всичките кофти ситуации". Напротив. Първото нещо, което си спомних, беше как аз - на около 3-4 години, отивам с мама на море. Татко не можа да тръгне с нас, защото имаше язва и беше получил кръвоизлив, трябваше да влезе в болница. Майка ми искаше също да се откаже от почивката, но татко каза "Ще идеш, детето има нужда, то /АЗ!!!/ е по-важно!"
И двамата ми родители винаги са поставяли моите интереси и желания пред своите, както биха го направили всички родители - без значение дали са осиновени или не.
А колкото до "кофти" ситуациите - има ги във всяко семейство, биологичната връзка не е застраховка. Ако любовта, доверието, подкрепата, която си получавал от родителите си /биологични или не/ са направили от теб добър човек, значи ще помниш доброто.
Един мъдрец беше казал "За добрината на родителите си се отплащаме на децата си".
Обичайте децата си, научете ги и тях да обичат и ще бъдете възнаградени стократно - и не с благодарността на децата си, а с тяхното щастие. А има ли нещо по-хубаво от това да видиш децата си щастливи?

Дефи

Това изказване ме навежда на една друга мисъл или предположение. Дори детето да знае, че е осиновено (нещо, в което се кълнем всички от форума), ако един ден се намери някой доборжелател, който иска да го "Светне", как ли ще реагира то. Все пак зависи от възрастта, но дали няма  да успее да навреди, защото подобен акт би бил направен единствено и само с такава цел.
И въпросът ми е - все още подсъдно ли е това деяние и чувал ли е някой за осъден?!

Незная дали е подсъдно,май да!Но незнам да има осъден "доброжелател" За своята дъщеря  мога само да предполам,че ако се намери някой да я СВЕТНЕ по въпроса,ще му отговори подобаващо,защото тя наистина знае и намира това за нещо съвсем естествено.

Знам,че съм осиновена от ученичка,не го научих подобаващо ,за съжаление..............не казах на майка ми че знам,оставих нещата така.Искам да ви кажа,сега съм на 33год почти и още ме пробожда като ми го кажат,става ми тежко,боли ме от факта,че хората искат да ме наранят и не мога да си отговоря ЗАЩО им е да го правят?!Как може подобно нещо да им доставя удоволствие?!Умират да видят реакцията в очите ми,надяват се сякаш ТЕ да са първите,да не знам!Но аз определено им развалям кефа,не драматизирам,може да ми се раздира от вътре,но се държа съвсем нормално............и вече не им е кеф

Eдин случай отпреди време, когато дъщеря ми беше във втори клас. Една вечер ми се обажда вкъщи майка на нейна съученичка и пита, извинявайки се за нетактичния въпрос "Вярно ли е, че вашата Надя е осиновена?"
Казвам "Да, вярно е. Защо?"
"Защото, - отговаря жената отсреща - днес в училище говорили за семейството и Надя казала, че е осиновена. После обяснила какво значи това и че е много хубаво. Сега и моята Ана реве и иска и тя да е осиновена"
Как ви звучи това?

 Дефи 

Да! При нас се разигра почти същото. Това с разговорите в училище предполагам, че е учебен план.
Синът ми (малкия) се изтъпанил пред целия клас и гордо заявил, че не съм го родила. Че е осиновено дете. Обяснил, че семейството не се определя от кръвните връзки, а общество по избор. Малко сложно стана, но смисъла е този. Било е с по-простички изрази предполагам. След това майка на негова съученичка ми се обади да се видим и да поприказваме малко. Оказа се, че тяхната дъщеря също е осиновена и това е било повод да разбере истината. Стана ми приятно.

В потивовес на това другия син се дразни когато стане дума за осиновяване. Дори си е избрал болницата в която съм го родила. Обещали сме си никога да не споменаваме нищо пред други хора. Само когато сме сами и то ако той попита.


Дано да е така, както казваш. Възпитаваме ги еднакво, а реакциите им са различни. Все си мисля, че някой го е наранил, а той не иска да сподели за да не ни нарани и нас.

А аз друго си мисля, дали Гост-а  не иска да ни каже, че ако не е било необходимост за нас , бихме осиновили дете Все пак наистина са рядко случаите на родено и после осиновено дете

След две родени момчета си осиновихме Ваня,без претенции за годините и външният вид  не от необходимост  !
Колкото до необходимостта-желанието да се осинови дете от бездетни родители е същото по сила и смисъл като желанието да се роди дете

Да, това е така, но има много семейства, които нямат деца и не си и помислят да осиновят. За нас е необходимост да имаме дете и с много радост осиновяваме. В това няма нищо лошо - то не означава нито че сме герои, нито , че сме едВа ли не поставени на тясно и затова сме осиновили детенце. Ние просто сме имали и имаме нужда да дадем обич на едно дете . Нямаме претенции да бъдем нещо повече от родители.
Съдба -беше казала Zoika!

Дидка, макар че лично не те познавам, не се съмнявам в теб но колко семейства познаваме,които имат родено дете и след това осиновяват друго , ей така, защото са много жалостиви и искат да дарят щастие на изоставено:roll: много малко, нали и за това си мисля, че Гост-а  ни упреква и ни "приземява".

 Дарена  права си.много семейни двойки, които по някакви причини не могат да имат родено дете не си и осиновяват.а толкова много мъничета чакат

Прочетох всичко от-до.И се върнах в началото.Темата е въпрос към осиновителите.Да го формулирам.Въпросът е герои ли са или не, осиновителите....така ли? На мен повече ми звучи като риторичен въпрос,в който се определят една група осиновители, като герои,а друга група като негерои.В никакъв случай не прилича на апел за помирение,а точна класификация на герои и нетакива.Тук някой беше писал,че това са нещата от живота.Мисля че едни се справят по-героично от други.Никой с никого не е равен.И изобщо няма значение дали си осиновен или осиновител.Това не са позиции на враждуващи лагери,а напротив страни живеещи под един покрив и обичащи се един друг,също като другите дето се възпроизвеждат нормално.Способноста да обичаш хората не се определя от кръвни връзки. Не упреквам и бездетни хора които не са осиновили дете.Явно са преценили,че няма да могат да му дадат обичта и грижите от които то се нуждае.Почти като БМ.Тия да не са герои и те?