Публикувана: 29 септ. 2006, 15:52 ч.
Последно мнение: 10 ноем. 2006, 19:50 ч.

питане към осиновителите

3 957
46
1

Гост

# 15 1 окт. 2006, 23:24 ч.

Здравейте,

радвам се, че виждам толкова много непознати за мен участници да говорят смело за болките си.

Определно никак не е лесно.

Искам да кажа, че в мненията виждам прекалено много обобщения. Осиновителите били такива, осиновените инакива.

Смятам, че е доста неправилно. Всеки от нас има характер, история и среда. Това са неща, които формират всеки индивид по специален начин. Т.е. от мен до всеки друг осиновител има доста голяма разлика въпреки, че сме се борили с почти една и съща болка...( а и май още се борим).

Радвам се да видя толкова много осиновители стъпили здраво на земята борещи се за бъдещето и щастието на децата си. Каквито и да са.

Но виждам и доста осиновители, които не са се преборили с болките си.

Въпреки, че съм осиновител подкрепям повече Гост 22. И то основно за да се стремим към баланс. Баланс между страните.

Изглежда сякаш вместо форум за взаимопомощ на изпитващи болка и изстрадали тежки травми хора, пишем във форум, в който се води война между осиновени и осиновители.

Разбирам постинга на Гост 22 като зов за примирие. Като едно зряло мнение на зрял човек, който просто кани да всички да си помагаме да преодоляваме заедно болките си.

Аз ви приканвам към същото. Да се опитаме да бъдем много по - толерантни към всички списващи тук. Да споделяме и разбираме повече чуждата болка.

Това е единствения според мен начин да се почувстваме спокойни и да споделим и собствените си болки. Нещо, което не бихме направили ако при всяко наше разкриване получаваме безброй нападки.

А без да разкрием собствените си няма как да разберем чуждите....

Стана малко объркано bouquet

Спокойно... Можеше и повече Joy

# 16 2 окт. 2006, 12:00 ч.

Най - после някой, който не тръгна да се защитава и напада, а разбра простичкото нещо, което исках да кажа. Да бъдем толерантни един към друг, да се разбираме и уважаваме болките си и причините си . Изкарахте ме и недорасла и неблагодарна и не обичаща! А аз просто исках и Ви призова към толерантност, да не се страхувате от това че искаме да знаем истината за себеси и да не ни убеждавате, че не ни трябва да знаем. Какво се получи, обвинения, че не уважавам родителите си, че действам прибързано, че съм още млада и не разбирам, че като имам деца ще разбера и още много др. подобни. Всъщност, получи се това което имах в предвид, че се получава. Размахвате плашилото на БМ и ни обяснявате колко не сме прави. А какви чувства ще предизвика във Вас откритието примерно че най- близкият Ви човек Ви лъже, и че сте живяли в лъжа? Само не започвайте да ми цитирате разни истории. Аз също знам достатъчно и всякакви, не е такава темата обаче. Мисля че на 35 съм достатъчно зряла, имаше и мнения че вероятно съм малка, за да разбирам нещата. Имам и дете, така че и тази нападка отпада. Става ми и тъжно и смешно, как реагирахте на един толкова простичък призив, да бъдем толерантни един към друг. Всички се борим със своите призраци, а тук би трябвало да намираме утеха и разбиране. Би трябвало?

# 17 2 окт. 2006, 13:21 ч.

Мнения: 3 715

Това е последното ми мнение по темата, след което просто няма да я чета повече. От краткото време, през което съм в този подфорум, съм изчела абсолютно всички теми и впечатлението ми е, че ТУК родителите са казали или смятат да кажат на децата си рано, че не са техни биологични деца. Нападки срещу биологичните родители не съм срещала и дори и да е имало, са били 1-2 и дори не съм ги запомнила. Не съм прочела мнения, в които да се казва, че децата дължат благодарност, заради това, което е направено за тях. Мнението ти беше нападателно, дори и да не си имала такива намерения. Беше дори обидно. Още повече, че не можеш да обвиняваш нас тук, в този форум за грешките на болшинството от родителите, осиновили децата си.

# 18 2 окт. 2006, 17:40 ч.

Мнения: 534

Според мен gost 22 Иска да каже,че както да родиш дете не е геройство така не е и да осиновиш когато нямаш свои деца без значение дали можеш или не да родиш.Това е една наша необходимост.Повече от достойно е да го направиш за да дадеш дом и семейство защото една съдба те е трогнала.Това мисля че иска да каже.И ако днес се вслушаме в думите на осиновените деца утре в същото положение няма да е толкова трудно.

# 19 2 окт. 2006, 23:37 ч.

Somewhere Far Beyond
Мнения: 41

Четейки темата, за пореден път се убеждавам, че осиновителите и осиновените сме от две разлеични страни. Убеждавам се и че този форум е за осиновители, но не и чак толкова гостоприемен за осиновените! Наистина ли не разбирате какво е искал да каже гост22? Жалко! Какаяка, защо толкова лично примаш въпроса, не прочетох никъде и не разбирам според теб кой говори за нападки към биологичните родители. Но както и да е, като че ли за мнението и чувствата на осиновените няма много място тук.

# 20 2 окт. 2006, 23:38 ч.

Здравейте осиновени деца и осиновители,
струва ми се, че осиновителите са далеч по-неспокойната част от от тази "двойка". От най-ранната възраст на децата си сме подложени на стреса от съзнателно взетото от нас решение - по една или друга причина, да отгледаме едно отхвърлено детенце, като свое. Повечето от нас са категорични, в началото, да разкрият истината на детето си, след което започват колебанията, после една част завършват с действие от сорта - "Ще го/я пратя извън страната, само и само да не се намери кой да му/й каже." Уверена съм че повечето от вас ще кажат - Не е вярно, но е така.
На 5-та страница, попаднах на много интересна тема - "Какво знаем за биологичните родители", авторката е доста критикувана, а малко по-нататък има коментари върху книгата на Нанси Верие, която апелира към разкриване на истината, както и подпомагане на Срещата.
Връщам ви към теми дискутирани от Вас, където много си противоречите, аз също лъкатуша в чувствата си. Нека не бъдем крайни, явно в различни периоди от живота ни с нашите деца изпитваме различни чувства.

# 21 3 окт. 2006, 01:02 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Аз мисля,че започналата темата още в първият си постинг недвусмислено тръгна с думи ,които много ясно че ще предизвикат различни мнения!Аз пък си мисля,че до сега въпреки някои спорове в общи линии всеки си изказва мнението и сме толерантни една към друга,осиновени и осиновители пищещи тук!Много от осиновителките с готовност ще подкрепят решението на детето си да потърси биологичната майка,която не е заплаха или както там беше изразено в първият постинг,аз също както неведнъж съм заявявала ще подкрепя дъщеря си в едно такова решение макар и с нежелание,защото заради въпросната "майка" дъщеря ми е веднъж разсиновявана като едва не е умряла и от тогава и е напикаването и малки психични проблеми,аз си знам през какво съм минала и какво ми е в момента,ето сега момичето ми е болно ,аз седя и следя температурата...нещо съвсем нормално за всяка една майка...и докато си изпълнявам майчиният дълг ,си мисля-ами ако беше останала по домовете кой щеше да я приласкае,кой щеше да я завива.....и като чета тук в темата си викам--пък нямаше да има проблеми с търсенето на БМ,даже и нямаше да се сети..щото не е живяла в лъжа..нали така беше изказването.Не бързайте с упреците коя защо неиска да се стига до евентуална среща с БМ,коя иска ,коя какво чувства Naughty

Всяка сама си знае какво и е и защо и е така.Ако първият постинг на gost 22 беше по друг начин написан,ако беше обяснила тя своите виждания и чувства защо иска среща и какво мисли по въпроса и последващите отговори щяха да са по-други....".Става ми и тъжно и смешно, как реагирахте на един толкова простичък призив, да бъдем толерантни един към друг" Thinking

явно призива не Naughty

беше поднесен както трябва,щом предизвика дебати,за геройство и размахване на плашилото на БМ...няма защо въобще да се говори Crossing Arms

също и затова........осиновителките със и без собствено родени деца са си все МАЙКИ Naughty

ни по-малко Naughty

ни по-вече
Хубаво е да чуем какво са преживели порасналите вече осиновени някога деца,какво ги е вълнувало,от какво са обидени.Нали е форум...трябва да споделяме и да се учим от споделеното!Радвам се,че болшинството майки даже вече са казали на малките си рожби,че една друга мама ги е родила но сега я няма и затова те си имат тази майка сегашната..и от този род... bouquet

С най-добри чувства bouquet

към всички Hug

нали в спора се ражда истината bouquet

желая ви щастие ....на всички...а аз отивам вече да поспя

# 22 3 окт. 2006, 14:19 ч.

Мнения: 341

Дидка,ти наистина ми прочете мислите и си ги изложила.Бързо оздравяване на Ваня :bouquet

gost 22,аз съм на твоята възраст също и тя си е доста зряла за да преценяме думите и ситуациите смятам.Вярвам ти,че не си искала да обидиш никой от осиновителите,но както и ти така и ние пишем това което мислим.Ти си имаш своята болка от лъжата с която си се сблъскала,а ние си имаме нашата от истината която ни я навират в очите непрестанно.Едва ли някой тук във форума е осиновил дете за да получи етикета "Герой",поради това мислене на много хора аз лично освен на децата си и на много близки хора не съм казвала,че те са осиновени.Не съм по-различна от никоя друга майка в градината и не искам да ме гледат все едно съм открила топлата вода Shocked

Друг е въпроса ако сина ми реши да се похвали,но...тогава ще му мисля.

Желая ти много късмет и се надявам скоро да не си гост във форума,а редовен потребител.
Колкото и да не ти се вярва ние имаме нужда от вас.От мнението и дори и от критиките ви,та нали в спора се ражда истината Hug

Много здраве на теб и цялото ти семейство bouquet

# 23 3 окт. 2006, 16:29 ч.

Мнения: 295

Докато стоиш затворен в себе си, докато виждаш единствено своята болка и не искаш да видиш позицията на другите, е трудно да бъдеш толерантен. Това го казвам по принцип - не само за конкретния случай. Много точно го е написала Дидка. Аз бих добавила само, че в този форум пишат много отзивчиви хора и ако постингът ти беше формулиран без нападки, щеше да получиш съвсем други коментари. Разбирам болката ти, но не може да тръгваш с рогата напред, а после да пледираш за толерантност.

# 24 3 окт. 2006, 17:03 ч.

Къде бе mamaG видя нападки? И щом не не съм права защо е тази бурна реакция от почти всички?
Почти, защото имаше и такива, които са разбрали за какво става дума. Не знаех че думата герои е обидна! Бях написала, че изчитайки всичко, оставам с впечатление че сте герои. Или тук няма място мнение различно от общо приетото? Защо просто спокойно не казахте, не не се чувстваме герои!
Да kremmy ти казваш - ние имаме нужда от вас.От мнението и дори и от критиките ви,та нали в спора се ражда истината , но за други това е - но не може да тръгваш с рогата напред. За сега толкова от мен. Ще се върна след време, дано тогава не разбудя чак толкова страстите! Грижете се за децата си и не се страхувайте един ден като тръгнат да търсят човека който просто ги е родил! Вие пък сте ги възпитали, така че няма от какво да Ви е страх! Тръгвайки, ние просто тръгваме да търсим отговори, но не и да ви заменим! И последно, не ми харесва израза БМ, няма нищо общо с Майка!

# 25 3 окт. 2006, 20:42 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Дидка е написала мисля достатъчно,и е именно това което мисля и аз. Peace

# 26 6 окт. 2006, 00:19 ч.

София
Мнения: 533

Гост 22, и аз заставам зад теб!

Много пъти съм казвала, че в този форум преобладават осиновителите и в повечето случаи, когато осиновен сподели преживявнията си, или някой го пита "Защо искаш да търсиш биологичните си родители? Не си ли благодарен? Не мислиш ли, че така ще нараниш родителите си", или както имаше цяла тема, се стига до много нелепи, бих казала дори брутални нападки между осиновители-осиновени. Поне до преди известно време беше така.

Не бих могла да го кажа по-точно от Ross_bul:

Цитат на: ross_bul в нд, 01 окт 2006, 23:24

Изглежда сякаш вместо форум за взаимопомощ на изпитващи болка и изстрадали тежки травми хора, пишем във форум, в който се води война между осиновени и осиновители.

Разбирам постинга на Гост 22 като зов за примирие. Като едно зряло мнение на зрял човек, който просто кани да всички да си помагаме да преодоляваме заедно болките си.

Аз ви приканвам към същото. Да се опитаме да бъдем много по - толерантни към всички списващи тук. Да споделяме и разбираме повече чуждата болка.

Това е единствения според мен начин да се почувстваме спокойни и да споделим и собствените си болки. Нещо, което не бихме направили ако при всяко наше разкриване получаваме безброй нападки.

А без да разкрием собствените си няма как да разберем чуждите....

# 27 6 окт. 2006, 07:30 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Аз пък немисля,че има война между осиновените и осиновителите пишещи тук Naughty

Това,че някой излага по-директно своите мисли и понякога засяга нечии чувства ...не води до война ,а до размисли и излагане на гледните точки на останалите.Вече писах по-горе ,но пак ще си кажа мноето мнение,че темата беше започната по такъв начин,че неможеше да не предизвика размисли и дебати,пък и нали затова е започната в крайна сметка.Даже и да се запитат осиновените....защо искат да си търсят биологичните родители...какво лошо че ги питат..ами необходимо е да се изясни и това,какво и как чувстват порасналите осиновени деца,какво ги е притеснявало през годините,защо така се чувстват и т.н.Даже,е чудесно,че тук пишат осиновени защото даже и излагайки болките си...помагат на сега прохождащите осиновители да размислят и да решат как да процедират занапред....да пазят мъчителната тайна от рожбата си или данамерят начин да я кажат
Виртуална прегръдка за всички Hug