питане към осиновителите

има истина в думите ти, а истината понякога много боли

А тези, които не могат да имат деца и са осиновили 1,2,3 деца и ги обичат безрезервно, те какви са според теб? Държа да подчертая, не те нападам, просто искам да разбера.

A ти знаеш ли как се чувства една жена, когато разбере, че не може да има свои собствени деца? Какво изпитва, когато си осинови дете, даде му цялата си лубов(нямам йу), но цял живот оттук нататък трябва да живее с мисълта, че тя и детето и не са като другите, а осиновителка и осиновено? И това и се напомня непрекъснато.
Все говорим за горките изоставени дечица, но какво изпитва една жена, която не може да роди, никой не се замисля. Единствено могат да я разберат тези, които са в същото положение. Но не го пожелавам това на никого. И да използвам твоите думи "нека взаимно уважаваме причините и болките си"

Да ти имаш право да търсиш истината за себе си, на твое място сигурно и аз щях да я търся защото аз не съм осиновена а съм точно от тези на които ти не сваляш шапка.В никакъв случай не се мисля за героиня и още повече не съм осиновила дете защото искам някой да ми сваля шапка. Осинових детето си защото и двамата имаме нужда един от друг и вместо да пръскам пари за поредния инвитро опит, предпочетох да отгледам едно дете, а защо не и повече. Но може би когато превъзмогнеш собствената си болка, ще отвориш сърцето си и ще видиш че не само ти страдаш. Пожелавам ти скоро да откриеш това което търсиш.

Не мога да разбера от къде идва това озлобление спрямо осиновителите и защо си мислиш,че тези които имат собствени деца и са осиновили са герой а другите не?Ще ми бъде интересно да се обосновеш по подробно.

Ако четеш темите тук във форума ще откриеш че повечето осиновители неотричат възможността детето им да знае за биологичните родите НО когато стане достатъчно голямо и зряло за да ръзбира какво означава това . Незная каква е твоята възраст но явно трябва да почакаш още малко да имаш свои деца и докато осъзнаеш какво е да си родител. Да ние сме осиновители но и родители и нашите деца са ни дълго очакван дар от бога.

Мисля,че в акта на осиновяването няма място за геройство  има хори с големи сърца,хора искащи да дадат любовта и дома си някого!Има толкова много бездетни родители,които просто в никакъв случай небиха осиновили има и такива хора!Не е важно само да родиш едно дете-по-важното е да го отгледаш и да направиш свестен и разумен човек от него,да си до него когато реве по цели нощи,да го нахраниш,да го приласкаеш,когато е паднало и плаче или изгаря от температура...а ти си безсилна,да си до него когато проговаря,прохожда,идва първата менстурация,идват първите трепети на любовта,първото внуче....Родител не се става с това че си направил някому бебе и то после се е родило....има майки родили по няколко деца но така и не успели да станат добри родители уви познавам и такива!Незная дали написаното се отнасяше за мен Свалям шапка на майката и бащата осиновили дете при наличието на две свои, тя е герой безспорно. ако е за мен  определено не се чувствам герой,просто искахме да изведем едно дете от тая среда на домовете!Нищо невероятно и специално!незнам gost 22 дали имаш вече дете,но когато разбереш какво е майчинството ,може би тогава ще можеш да разбереш какво чувстват майките-осиновителки!Те се притесняват цял живот един ден да не се появи онази-биологичната,изоставила рожбата си и след години осъзнала какво е загубила тръгва да си издирва детето и обърква толкова съдби  защо никъде не се чува за деца...пораснали в мизерията и нищетата на домовете,които са тръгнали да си търсят корените,ами все се говори и пише за деца,осиновени,отгледани,пораснали и започнали да предявяват претенци и търсещи нея,биологичната ,поставяйки я на пиедестал.Разбира се,че няма нищо лошо в това едно дете да знае за наследствените си болести,за това дали пък няма някъде братя и сестри,но това търсене трябва да стане след разговор с родителите,след осмисляне и изясняване на всички въпросителни първо в семейството!Никога през главата на родителите,пренебрегвайки тяхното мнение и техните чувства!От както свят светува жената има потребност и предназначение да отгледа дете,по една или друга причина някои жени немогат да раждат,по една или друга причина домовете за изоставени деца са препълнени в нашата страна ....и съвсем естествено е тези които немогат да родят да отгледат тези ,които са изоставени немили-недраги!
Явно не си изчела всичко написано тук във този форум,много от осиновителките даже са благодарни на жените ,изоставили по една или друга причина рожбите си ,като по този начин са дали шанс именно те да усетят щастието от майчинството
Мила gost 22 желая ти спокоен живот и много деца,много щастие и обич!Бъди щастлива,вече веднъж щастието е кацнало на рамото ти като те е извело от омагьосаният кръг на домовете за сираци  и нека щастието и късметът не те напускат никога 

Току що пуснах ПЛАНЕТА -тв - има македонски песни и пуснаха една нова песен спечелила наградата на същата телевизия "Трудно се рожба отглежда" в изпълнение на Поли Паскова и Борис Дали-имате ли възможност-слушайте я-има защо-просто е потвърждение на това ,което бях написала по-горе

Мило момиче, gost 22,
има известна доза истина в думите ти. Аз като майка осиновителка, и в последствие майка на собствено дете - мога да кажа -  ДА -  Герои са хората които имат свои деца и след това осиновят, при това голямо дете; Герои са и тези които осиновяват повече от едно дете. Прекланям се пред Вас. А всички останали ние осиновили по едно детенце, имаме своето място под слънцето. Ние нищо не ви отнемаме, ние, както всички нормални родители на света, се стремим само да ви даваме. Уверена съм, че са единици тези, които търсят похвалата от осиновените си деца.
 
Постинга на   Дидка, изчерпва всичко, което една жена майка, може да ти каже.
Бъди много щастлива и нека всичко което решиш да предприемеш ти донесе само удовлетворение.

gost 22,
Нека ти разкажа една история.
Майка ми е родена от по-малката сестра в семейството. По-голямата, на която са казали, че не може да има деца, осиновява бебето, в последствие ражда свое.
До тук- нищо необичайно, наследствени болести-едни и същи, роднините мълчат, всичко е цветя и рози. Почти.
След раждането на брат и, който всъщност и се пада първи братовчед , отношението към майка ми се променя. Изведнъж не е желана...никъде. Майка и, на която тя казва "лельо", има 2 дъщери и не се и сеща за първородната си. Леля и , на която тя казва "майко", вече живее само за своето си дете, пък другото  да се оправя.
И така вече повече от 45 години. Майка ми даже не може да каже "Вие не сте мои кръвни роднини."  и да живее с надеждата, че някой някъде може да я обича като родно дете.
Хайде сега да поговорим за по-малко героите ако желаеш. За тези, които от чист егоизъм осиновяват напълно непознато дете, и му даряват цялата си любов по неведоми причини. За тези, които плачат всеки път, когато някой ги кара да избират кое дете от няколко да живее нормален живот в нормално семейство.
За тези, които никога не дават да се разбере, колко ги е наранило решение взето от детето, родено в сърцето им, за действие, което може да го нарани. За тези, които отново, за кой ли път, ще избършат сълзите му, и ще му кажат колко много го обичат, ако експериментът се провали.
Да поговорим...Искаш ли?

Да, аз също не получих отговор какви са тези, които не могат да имат деца, пък осиновяват и им дават цялата си любов.  Държа да подчертая, че не желая да бъда наричана героиня от когото и да било, защото ще осиновя дете.

Нищо геройско няма в това да осиновиш едно дете, геройството може да се появи по-късно - при отглеждането на детето (но то важи и за "биологично своите" деца). Както виждаш, много от нас казват, че не искат да бъдат смятани за героини. Това, че други хора гледат на нас така, поради това, че те самите не могат да се решат на такава стъпка, е друг въпрос. Разбира се, че имаш право дъ търсиш родителите си - зависи кога си пожелала това, може твоите родители да са сметнали, че сега не е подходящият момент, че трябва да се изчака. Но тези подробности ти си знаеш какви са. Опитвай се да не нараняваш тези хора, които са ти дали цялата си любов (не става дума за благодарност до гроб) - търсенето на произхода винаги ще е болезнено за родителите. Познавам човек, който не търси произхода си, не защото е благодарен до гроб, а защото не изпитва такака необходимост (решението да не търсиш и благодарността са две отделни неща). Можеш да търсиш произхода си, но да бъдеш внимателна и мила с тях, не е достатъчно само на нас тук да казваш, че те са твоите родители. В такъв момент те имат нужда да чуват това от теб. Чувствителни са, защото се страхуват, че могат да те изгубят. Че може да те срещне нещо лошо, че може някой да те нарани. Може би са се страхували да ти кажат истината, може би са искали да те предпазят от болката (а знаеш ли колко болка изпитват и те?  На своята болка се опитай да погледнеш чрез тяхната - тогава много неща ще можеш да си обясниш - защо постъпват така, а не иначе, защо в даден момен реагират еди как си и т.н.). Повярвай ми осиновяването е дотолкова егоистично, доколкото е егоистично самото желание да имаш дете. Т.е. не са егоистки тези жени, които не могат да имат свои деца, а осиновяват. Тук става въпрос за любов, на която трябва всеки ден да се отваряме. Сигурно на този етап доста неща са ти трудни да разбереш или приемеш, но повярвай емоционалното решение не винаги е най-доброто, понякога стъпки, предприети под влияние на емоциите, могат да бъдат пагубни - т.е. не прави нищо спрямо себе си и спрямо своите родители прибързано, защото може да се случат най-различни неща, за които после да съжаляваш. на любовта им се опитай да отговориш с любов. И Бог да пази вашето семейство.