Инсулт - сблъскване с тази болест. Моля споделете! - Тема 2

Айде, дойде и моето време да се разпиша в темата. Моят татко е на 80 години, 2018 изкара изхемичен инсулт с корова локализация. Данните от МРТ показаха и умерено изразена хидроцефалия. Не е имал изкривявания, промени в говора или други външни показатели и след изписването от болницата се възстанови много бързо, даже до рехабилитатор не стигнахме (въпреки, че имах уговорка), защото самият той ми отказа. Живееше си напълно нормален живот без много много да излиза навън в годините на ковид и след това (защото го пазехме)
До майските празници тази година...майка ми го намерила паднал в банята една сутрин (слава богу, без травми или счупвания - мама е ортопед-травматолог и го беше прегледала обстойно физикално) Първоначално като че ли имаше някакъв страх да става сам, но постепенно с помощ, даже и сам го преодоля. Ходеше до кухнята да хапне, бавничко, подпирайки се, стана мълчалив, лежеше повече, но съдействаше при ставане, смяна на памперса. Редуваше периоди, в които беше зле и отпуснат (в които ни минаваха най-лошите мисли, признавам си) с такива на просветление. Извиках невролог, който го прегледа и симтоматично стигна до извода, че вероятно е получил микроинсулт. Изписа му цитизин сутрин и на обяд. Дойде и рехабилитатор да го види и каза, че е в много по-добро състояние, отколкото е очаквал, показа упражнения и започнах всеки ден да ги прилагам, вярно че при него се опитваше да ги прави сам, докато при мен беше пасивна гимнастика. Докато не се разболях миналата седмица и този понеделник отидох да го видя и вече беше друг човек - застинал в една поза, ригиден, некомуникативен - майка ми се грижеше за основните му нужди -да е нахранен, напоен и чист, но вече явно всичко вече и се отрази физически и психически и си личеше в отношението му към него - стана на моменти много груба и като го видях в какво състояние е и че даже двете не можахме да се оправим (вече нямаше никакво съдействие от негова страна, напълно отпуснат), реших да не губя и минута повече и го настаних в хоспис вчера:(Там ще има рехабилитация, наблюдение и надявам се вече никой да не го нагрубява  колкото време му е останало. Днес мед.сестра там ме попита защо не сме го завели на лекар първо, ако разликата в състоянието му от 3 дена насам е такава и започнах да чувствам вина - реално аз вчера за първи път използвах услугите на частна линейка, с която го заведох до хосписа...Наистина ли трябваше първо да викна нормална линейка и те, ако преценят, да го заведат в болница?Признавам си, че изобщо не бях погледнала нещата от този ъгъл и сега си мисля, че не съм направила всичко за него. Реално и невролога, и рехабилитатора ги намерих аз, даже исках частна лаборатория да дойде да му вземе кръв, но майка ми - лекарят вкъщи ми отказа. Тя се грижеше за основните нужди, аз - помагах ежедневно, тоалет, хранене, обезопасяване и всичко останало покрай обгрижването, закупувах памперси, подложки, лекарства, опори, тоалетен стол, но наистина вече нещата бяха ескалирали до степен, в който трябваше да ги "спася" един от друг.

Моите родители са в подобна ситуация. Първо баща ми получи инсулт,а след 14 дни майка ми. Физически и двамата са добре. Обслужват се,но баща ми с концентрацията,изказа и говора си има проблем. Майка ми имаше само изкривяване на лицето което се оправи. Април месец преживяха инсултите и от тогава са като куче и котка. Майка ми не може да го понася. Голям кошмар. След 47 год брак в момента тези хора не са това което бяха🤷♀Постоянно се карат,спорят и видимо не се понасят. Сестра ми направи ремонт на къщата,за да им осигури максимални удобства,но уви те само си изтъкват недостатъците. Прави ми впечатление,че майка ми е по озлобена😢
Според мен е трябвало да го погледне невролог преди да го настаните в хоспис.

Да, можех да постъпя по различен начин, но невроложката ми нямаше възможност, а аз наистина не можех повече да го оставя на грижите на майка ми...щеше да стане много по-зле положението. Тя вече беше вдигнала ръце, с кръвно 220. Направо беше въпрос на часове да ги разделя.

Съжалявам, Милото, че минаваш през това - ти остави, сега само се джафкат, както казваш, но физически се оправят. Представи си, ако единият падне на грижите на другия с тази взаимна "обич", която цари. Нашите бяха така - 2018 паднаха един след друг, но слава богу тогава нямаше последствия и за двамата.

Разбирам ви и ние сме в дилема как да реагираме. Доста е трудно и със сестра ми сме в шах. Отдаваме го,че при нашите родители не е минало много време от инсултите. За мен сте постъпили по възможно най-добрия начин за всички ви.

От моя опит с баща ми, 8 години на легло, парализиран, накрая не можеше да говори, най-вероятно го е повторил инсулта. обикновено така става.
Добре е да се осигури и антидекубитален дюшек, защото декубитусите са доста
 тежки при залежаване.
Пожелавам ви много сили!

Баба ми на 83 получи тежък,  исхемичен инсулт. Мисля, че бяхме до към 4-тия час в болница. След няколко дни са я видяли, говорела е, макар и сънлива. Преди да я изпишат последните 2-3 вече е била почти постоянно спяща с тежко дишане. На 11-тия ден от инсулта почина в болницата... Не мога да си обясня защо....толкова хора се възстановяват, оцеляват, а тя почина...Живееше здравословно, правеше гимнастика, не лягаше....Беше с пейстмейкър и не знам какво са направили, но е спрял да работи.....Все си мисля, че при повече внимание щеше да пребори... ((((

Здравейте.За съжаление и аз се налага да се запиша в тази тема.Преди 4 дни майка ми почти на 70 години получи инсулт.По принцип има високо кръвно и пие хапчета.Това е втори инсулт за нея.Преди години получи един микроинсулт с изтръпване на лява страна.Паднала е вечерта и е имала силно главоболие.На следващия ден е извикана бърза помощ които казват че тя няма инсулт и не я приемат в болница.Днес беше записана за ЯМР ,но преждевременно при повикване на бърза помощ днес я приеха в болница с високо кръвно.Направиха и ЯМР и се потвърди инсулт.Тя през повечето време спи,няма изтръпнали ръце и крака.Единствено силна болка в главата и казва че не и се яде много понеже и се повръща.В момента очакваме да я прехвърлят в друга болница.Вчера се храни малко ,днес също.През останалото време пиеше вода.Нормално ли е да спи толкова много?Все се надявам ,че след като няма изтръпвания нещата не са толкова зле ,но започвам да се отчайвам.

Съжалявам. Какъв инсулт казаха, че е получила? Хеморагичен или исхемичен?
Какво казват лекарите за болката в главата и за успиването? Ако ѝ дават някакви лекарства, може те да я карат да спи повече от нормалното.

За съжаление сме в различни държави и сега получавам информация.Преместили са я в реанимация и утре щели да решават дали ще я оперират.Моля ви кажете ми има ли шанс да оцелее?Казали са мозъчен кръвоизлив.

Винаги има шансове!
Майка беше паднала, получи мозъчен кръвоизлив, казаха пробити вентрикули и дори не можело да се оперира. Лекарите не даваха никакви шансове. Но тя оцеля, дори се възстанови с много малко поражения. Лекарите не можеха да повярват. На втората снимка вече не се виждаха кръвоизливи, неврологът ми ги показа двете - на първата се виждаха петна, на втората ги нямаше.

Желая ви много късмет!!!

ПС Майка беше няколко дни в кома, вдигаше температура от възпалението, която не спадаше от инжекции. Един лекар назначи да й сложат големи буци лед на ингвиналните сгъвки и под мишниците,  а на тялото мокро платно. Той ми каза тогава, че тази температура се сваля само с лед, с нищо друго не може да се свали.
Пиша, за да го кажеш на близките си да искат лед, ако има температура. Майка я бяха отписали и затова слагаха само формално инжекции. Добре, че беше този лекар, да назначи леда.

Пламъче, стискам палци майка ти да се възстанови максимално. Знам какво ти е. Съчувствам на всеки, който се сблъсква с тази ужасна диагноза.

Благодаря ви!Много съм отчаяна.Не знам къде се намирам.В пълен шок съм до онзи ден беше добре ,говорихме си,сега се чудя дали ще оживее?😭

Да, много бързо се случва всичко. Дано лекарите да са реагирали адекватно и да са действали светкавично, защото първите часове след инсулта са най-важни по отношение на това дали и как ще го преживее пациентът. Дано! Стават чудеса, има надежда, не се отчайвай. Пожелавам ти да се виждате и чувате още много години занапред.

Дано докторите вземат най-правилното решение, да стабилизират майка ви и да се оправи!

Преди един час са започнали да и правят операция😭 Чуствам се ужасно.