Скрит текст:
Не знам, вероятно обича спомена за началото с дългогодишния партньор и поема отговорностите си (ако има деца). Само че, не дава възможност на другия да решава сам за себе си дали така му е добре, което е неуважение, така че мерси за такава обич.
Особено ако има деца в брака, много трябва да се мисли. Ще разкажа една история отпреди 35 г. - в семейството двама сина, таткото има дългогодишна връзка с други двама сина. Почина при любовницата и тогава се изясниха нещата - синовете от брака приеха за бащино, името на новия партньор на майката (около 3 години по-късно започна връзката на майката). Никога не пожелаха да се запознаят с "братята" си. Единия от тях ми беше съученик - това момче полудяваше, ако някой по инерция го наречеше с фамилията му отпреди (ние като деца не знаехме какво се е случило, по-късно разбрахме.) Откровено мразеше баща си. След години животът ме запозна с един от "другите" синове - чак да е мразил майка си не, но се чувстваше виновен заради нея, следователно и за съществуването си... Грозна работа, откъдето и да го погледнеш.
Тези "момчета" сега са между 52 и 45, интелигентни мъже, успешни в техните си области и много наранени, както каза единия - Да мразиш родител, да не искаш да се сещаш за него не е нормално, но така го чувствам, ако кажа друго, значи да лъжа. Говорили сме, всичко става, ако трябва за здраве да помогне на... племенник, айде не на "брата", какво ще направи. Първосигнално му идва НЕ, добър човек е, ще го направи, но.. обидата си стои.
С тия връзки и липсата на честност, такива каши се бъркат, че поколения напред страдат. Така че за мен, участниците в какъв да е ъгълник не са много достойни.
Как мислите?Дали изневеряващия и участник в дългогодишна паралелна връзка , обича основния си партньор?Изобщо съвместими ли са любов и рецидивираща изневяра?
Не знам, вероятно обича спомена за началото с дългогодишния партньор и поема отговорностите си (ако има деца). Само че, не дава възможност на другия да решава сам за себе си дали така му е добре, което е неуважение, така че мерси за такава обич.
Особено ако има деца в брака, много трябва да се мисли. Ще разкажа една история отпреди 35 г. - в семейството двама сина, таткото има дългогодишна връзка с други двама сина. Почина при любовницата и тогава се изясниха нещата - синовете от брака приеха за бащино, името на новия партньор на майката (около 3 години по-късно започна връзката на майката). Никога не пожелаха да се запознаят с "братята" си. Единия от тях ми беше съученик - това момче полудяваше, ако някой по инерция го наречеше с фамилията му отпреди (ние като деца не знаехме какво се е случило, по-късно разбрахме.) Откровено мразеше баща си. След години животът ме запозна с един от "другите" синове - чак да е мразил майка си не, но се чувстваше виновен заради нея, следователно и за съществуването си... Грозна работа, откъдето и да го погледнеш.
Тези "момчета" сега са между 52 и 45, интелигентни мъже, успешни в техните си области и много наранени, както каза единия - Да мразиш родител, да не искаш да се сещаш за него не е нормално, но така го чувствам, ако кажа друго, значи да лъжа. Говорили сме, всичко става, ако трябва за здраве да помогне на... племенник, айде не на "брата", какво ще направи. Първосигнално му идва НЕ, добър човек е, ще го направи, но.. обидата си стои.
С тия връзки и липсата на честност, такива каши се бъркат, че поколения напред страдат. Така че за мен, участниците в какъв да е ъгълник не са много достойни.
Много тъжна история, за всички участници. Струва ми се, че стигне ли се до такава ситуация, по-добре да се играе с открити карти. Не е приятно, пак ще има наранени... но такива истории се случват и са част от живота. Според мен е по-лесно да приемеш, че нещата не са се получили между родителите ти, отколкото криенето и лъжите. При второто сривът в доверието е много трудно обратим и предателството е на съвсем друго ниво. След такава разруха във връзката с родител, отраженията са големи и в собствените връзки. Как ще се довериш на партньор с такава неизчистена драма с родител?
Коя от двете майки?
Не познавам нито едната, мога само да съдя по думите на синовете (най-вече на съученика, с другия се запознах в късна възраст, малко по-обрани бяха разговорите).
