А ако таткото спи в друга стая?

И аз така си мислех - как голямото пиленце ще се изнесе. Роди се второто пиленце, а първото още си е у нас.
Когато едното все някога се изнесе, известно време ще се кефя на освободеното пространство и намаляването на опашката пред банята сутрин. После може и да ми залипсва, ще видим.
Друга на мое място сигурно нямаше да роди второ, но такава нагласа имам, с този модел съм израснала. Дори съм мислила, че ще имам 3 деца, още преди да се оженя. А далеч не съм идеална и всеотдайна майка, да ме питаш откъде ми идват наум такива идеи

Динчо, не знам за другите как е, но аз си мечтая да мога да пратя децата при свекърите. За съжаление те имат по-приятни неща за уплътняване на времето.

Днес намерих кой да гледа детето за 3 часа и успях да се обезкосмя и да изчистя. Не знам какви са тия хора, които с бебе имат ежедневие, което те си определят, ама днес пак не е спряло да реве с часове, въпреки че изредих всички методи за успокоение, включително на терсата за 20 мин на въздух. Е, прибрах го и се почна пак. По телефона звъннах да се разбера за 2 важни неща, почна по-шумно да плаче, сякаш го дразни, че се мъча да звънна на някого. И не само че не се успокоява от носене на ръце, ами иска да пея и да го друсам заедно с това. Спра ли едното и реве в ръцете ми и ме рита. Ако някой чака да кажа как НЕ искам време за себе си, понеже добрите майки, видиш ли, не искат да се отделят от децата си, няма да дочака.

Aluchka-Balichka, много малко време сте заедно..... Ще се напаснете.

Филомена, те губят.....

Alichka-Balichka, излишно е да се изнервяш на детето, то нищо не разбира, някои бебета са такива - по-ревливи и неспокойни. Всичко е до време и това ще премине, трябва търпение.

Моята НЕ желае да го гледа и за час,колкото да отида да напазарувам или да свърша нещо малко.....
Добре,че е моята Мама.
Aluchka, ако нямаше кой да гледа 100% щях да си взема гледачка.
В такива дни,като твоя,се обличам,чакам на вратата и мъжо като се прибере излизам. В началото имаше дни по 21 часа рев. Еми не сме от желязо! Споделяй си мъката и нервите. Моите приятелки са много разбирали,със същото разбиране като мен,та са ми голяма упора.
А да не забравим момента,в който бебето заспи,а ти вече си кълбо от нерви и не можеш да мигнеш :д [

Аличка, съчувствам. При нас проблемът беше ужасен рефлукс, който направо го гореше отвътре. Помогна малко като му давахме разни гелчета. Виж с педито.
Ооох, върнах се 4 години назад. При мен ревът беше денонощен, защото заспи за половин-един час и пак Накрая така свикнах, че не го чувах. Просто изключвах. И до сега мога просто да изключвам. Неприятно е когато съм с възрастни, да кажем колеги през обедната пауза и те ми говорят, а аз съм се отнесла на някъде.

Аличка, дадоха ли ви някакви капки за колики? Щом рита може да е това. Говори със педиатъра дали да даваш някакви, също говори дали да не смените с друго мляко.
Детето не е виновно, разбира се, но и някой са си голямо изпитание. Опитай също да му пуснеш някаква тиха музика, може да го успокои. Дебни когато спи, да можеш нещо да свършиш. Хубаво е, че таткото се включва.
Ще мине и това, друго ще дойде. Пък в крайна сметка, опитай да го слагаш в леглото. Ще поплаче, пък ще се измори накрая. Само гледай да не се захласне.
 Ще видиш след някоя друга седмица, когато започне да ти се хили, как няма да е вече толкова тежко. Просто сега е още мъничко и ако го мъчат колики, няма как нещо да го успокои за дълго. Като почне повече да се заглежда наоколо, по-лесно ще го разсейваш.

Пробвах 2 пъти последната седмица да го оставя 5 минути да реве (препоръка за максимум време за оставяне за 1ви месец), на 4-тата минута повръща от силноя рев. Иначе даваме Вит Д по 2 капки 15 мин преди закуска, Био Гайа 4 капки с първо хранене, после на всяко хранене редуваме Лефакс и Colief по 4 капки по схема от личната- файда не виждам. Топли компреси, масажче, крачетата мърдам като колело, каквото ви дойде на акъл. Почвам да се чудя щом се успокоява от излизане на терасата или като баща му подскача с него на топката ми за бременни, дали нещо в стаята не го дразни или просто проявява характер. А аз заради операцията не мога да се друсам сега на топката и като цяло нагоре-надолу, че ме боли. Какъв абсурд- едно нещо го успокоява най-често и аз него не мога да правя. Иначе днес бяхме на преглед. Утре прави месец- качил е 1 кило! Гладен не е 😁

Аз бих излизала на разходки в това прекрасно време, все пак е на 1 месец вече, не е родено преди седмица. Спят прекрасно навън повечето бебета, жалкото е че, няма как мама да спи, докато го разхожда 😂.

Подкрепям за разходките. Не се наказвайте вкъщи, навън ще му се отрази чудесно.
Моето дете плачеше по същия начин до третия месец, благословена бях, че нощем спеше, но през деня беше ад вкъщи. Също на ръце все и трябваше да се разхождам, не да седя, както и да пея, при това само една определена песен я успокояваше
Мисля, че е от коликите, при нас така беше. Имаше и рефлукс обаче, сигурно затова така тежко ги изживя. Тепърва ви чакат ревящи моменти, сцени и показване на характер, колкото и сега да ви се струва изтощително, знам какво е, но избледнява, друго идва...

Относно споменатите капки, в момента, в който ги спрях, намерихме повече спокойствие или просто съвпадна периодът, но ако не виждате да помагат, според мен няма и смисъл да опитвате с тях. Доколкото си спомням, даже бях забелязала засилване на дискомфорта, когато ги давам, а какво ли не бяхме пробвали...

При нас спането е както падне, но в повечето вечери малкият спи в неговата кошара в спалнята при нас. Сутрин се случва към 5:30-6 да почва да спи по-леко и го взимам на спалнята по средата. Откъртва на момента и така си кара до 6:30-7-7:30.

На няколко пъти съм се изнасяла да спя в хола на дивана. ММ също го е правил, а даже е взимал и малкия в гнездото там, за да се наспивам аз.

Честно казано, не ми е комфортно ММ да спи в друга стая. Чувствам празно леглото и се будя много повече нощем. А и сутрин ни е най-прекрасно да се гушим всичките и да се разсъним с бебе между нас. Някак си деня тръгва усмихнато, дори и да не сме спали особено.

През деня той си работи хоум офис засега, та не се налага да бърза, да пътува до работа, спокойно може да си позволи да се поизлежава, а ако не се е наспал може да си почине в обедната почивка. При нас няма ти гледаш дете и къща, а аз доходи. Делим задълженията и когато е било бурна вечер не се обвиняваме и караме. Не бързаме и да отделяме малчо. Все ще го научим до към 2г да спи е неговата стая.

Звучиш, сякаш наистина мразиш това бебе...

Айде глупости. Мразела го била. Всички сме минали през кризи,хормони,недисповане и стрес. Да не мислите,че тя иска да се чувства така?! Това,че вие не сте имали следродилни изпитания, си е ваша радост.
Само й трябва да й се насажда вина! Някои стават майки от раз,други се учим!

Абе стават майки от раз, дрънци. Просто обичат да сочат с пръст. Аз се замислих снощи нещо. Преди бях сигурна, че ако живееш интересно, разнообразно, даже бурно между 18 и 30 и после ще си седнеш по-лесно на г-з вкъщи- един вид наживял си се. Установих, че наживявяне няма, а и като си свикнал с разнообразен, интересен живот и преходът от това към тотално друго е шок. Ако си живял пък по еднообразно, няма да се чувстваш толкова лишен (такива са ми наблюденията върху познати, които не напуснаха родния ми град). Или казано на шега: ако си ял цял живот ванолов сладолед е ОК, ама хапнеш ли от Рафи-то и вече не те устройва само ваниловия.

Аз едно, че се наложи да се преместя от голям град, с интересни хора и занимания и моята си среда при мъжа ми в малък град, ами това стана още от началото на пандемията. Не от 1 месец, а от година съм откъсната от своя живот, близки и хобита. Манталитетът в града, в който се намирам е различен от това, на което бях свикнала и съответно не откривам приятели тук. В по-големите градове има КиндиРу, плуване за бебета, йога за майки с бебета, а тук няма. Далеч съм от конференциите, на които в моята професия често ходех, колегите от работата, която вече нямам, пр. Не намирам възможност да бъда себе си в това майчинство и това ме мъчи, а не бебето или мъжа ми. И не смятам, че една жена трябва да забравя коя е. Според мен трябва да търси как да се случват нещата с бебе. Аз съм тотално анти на 2 години майчинство във вид, в който аз няма дя работя въобще. След 2 години, особено ако някак не поддържам интелектуална форма и контакти, ще съм непотребна в професията си и ще стартирам почти от 0.