А ако таткото спи в друга стая?

Запретвам ръкави и се хвърлям в боя Спя много по-добре, когато съм без бебе в стаята. Дълбоко, непробудно и се събуждам наистина отпочинала. И понеже Беб 2 има разкъсан сън и има нужда някой да го полюлее за да заспи наново, е чудесно, когато таткото е наблизо за да свърши това. А в това време блажено хъркам Чакам с нетърпение момента, в който ще сме си само аз и ММ в спалнята. Да си легнеш до любимия, да се погушкате, да почетете, да си кажете две думи и да заспите спокойно за дълга нощ е най-хубавото нещо в семейния ми живот. Децата нека си спат непробудно в съседната стая.

И когато този момент дойде децата ги няма в съседната стая........А ужасно ти се иска да са на спалнята.

ММ хърка. Последните нощи имам чувството, че той също ми пречи освен ставането за хранене на бебо. Преди спяхме отделно, но сега за известно време ще сме заедно. Вчера и аз се изнесох за няколко часа в другата стая, днес съм доста по добре, пак си уморен, но поне понаспан. Липсваше ми бебо, та в 5 сутринта се пренесох обратно при тях.

Спя супер дълбоко, откакто вече нямам бебета. Не ме интересува кой хърка, навън дали има градушка и падат ли бомби. Нищо не ми пречи. Само веднъж да гушна възглавницата, съм най-щастливия човек на света

С Беб 1 ни трябваха 9 месеца (в последствие имаше още периоди с лош сън). На 9 месеца се съмнявам да могат да допълзят сами до някоя дискотека.

Убедена съм, че сега ти се струва нереално далеч, но само за миг и вече ще са пораснали.....

Динчо, нали знаеш, че животът продължава и след като пиленцата напуснат гнездото. И е хубаво ако през тези години не сте се очуждили с партньора до степен непознати.

Алелуя! Свежа кръв и здравословна доза егоизъм се вля в темата 🥰

Животът е прекрасен, но пиленцата ти липсват.....

Аз, ако трябва да съм честна, спя най-добре самичка. Когато нито мъж, нито дете, нито куче са наоколо. Но това ми се случва супер рядко. Наспивам се страхотно, но нямам търпение пак да ме ръчкат и гушкат любимите хора и животни.
Важното е да правим това, което прави нас и тези около нас щастливи. И изобщо не ме интересува дали умните книги и многобройните съветници са съгласни с нас. Мами, на никого не дължите обяснение за действията си.

Пиленцата липсват винаги, колкото и да си ги гушкал и дундуркал. Но ако имаш късмет, след време ти пращат някой внук.

Бебето си е в стаята, в която се редуваме кой ще спи. В легло с мен, докато не порасне, абсурт. Като бях малка имаше инцидент в приятелско семейство и още тогава се зарекох НИКОГА в моето легло. Спим отделно и се засичаме привечер. Секс ще има,не ме притеснява. Относно темата Бионсе - Преди години направих аборт - нямахме възможност да гледаме дете. Тогава се зарекох, в момента в който мога да си го позволя, да мога да дам всичко на детето ми. За късмет, сега обожавам работата си. 9 месеца трябваше да лежа,което ме съсипа психически. Когато бебето се появи,се смазах съвсем. Знаете как е-хормони,безсъние,абсолютен шок!
Изчаках 10дни и тръгнах на работа за по 3 часа,3 дни седмично. И излизам една вечер в седмицата с приятелки. Ееее кеф!!! Хем детето ми е допълнително подсигурено,хем аз съм разнообразена, без стрес, без чуване на бебешки рев от всякъде. А и имаме една много щастлива баба,че помага и е част от неговия живот. Няма правилно и грешно.
Аз пък винаги съм се чувствала виновно, че майка ми си е спряла собствения живот, в грижите за нас. Докато не станахме пълнолетни, тя бдеше над нас, абсолютна орлица. Можела е да постигне много, но ние сме били приоритет. Нейно решение, но на мен ми е мъчно. А и си беше тормоз.......
Децата ни ще станат хора, щом търсим и решение на проблемите, сме и добри родители. Един ще спи с бебето, до абитюрентската му, друг,като мен няма да допусне никога детето в леглото.  Голям праз.
П.с. сори за грешки,ако има,но  вярвам,че ще ме разберете,като видите часа :д

Аз намирам това, че сте потърсила вариант и Вие да сте щастлива за много добре! ♥

От постовете на авторката и Martina Nikolova аз пък разбрах, че сте имали тежки бременности и сте умряли от скука в къщи, затова сега не ви свърта край детето и се чувствате затворени. Повечето бременни работят почти да края и затова след раждането им харесва да си стоят с децата вкъщи, те не се чувстват затворени. В майчинството аз определях, как ще протече денят - какво ще правя, дали да ходя на пазар, разходка, фризьор и т.н. И време за мен и таткото имаше и гостита и излизания. След майчинството винаги имах работа и трябваше освен с детето, да се съобразявам и с работата си. Независимо, дали работите или не, вече винаги плановете ще са свързани с кой ще гледа детето. Щом се намери решение на този проблем, всичко може и няма значение кой къде спи.

На свекървите нали знаеш, че не им пращат внуци.... Не знам от опит, но така съм чувала 😜