Важен ли е за вас подаръка?

Макар да споделям доста повече мненията на съфорумките, а не на авторката, все пак не бих сравнявала подарък от детето ми с подарък  от мъжа ми.

Въпросът е " Важен ли е за вас подаръка?" , не мъже или деца
Дали ще ми подари обикновено камъче от морето или диамант , е едно и също. И двете са ми ценни. И двете ми ги е подарявал.

Абе, ако всеки път минава тънко, с някое камъче от морето, със сигурност ще ти писне и ще се запиташ няма ли да получиш нещо по-съществено. За инцидентен случай - може.

Както казах, важна е емоцията. А и камъчето ми стои в чантата, а диамантите са в сейфа.

Всички си имаме спомени от подобни мили жестове, но ти, за разлика от авторката на темата, все пак си получила и диаманти.

Защо гледаш само материалната страна? Диамант или камъче, няма значение. Важен е жеста. Важното е че някои се е сетил за теб.

Като казвате камъче от морето...Преди едно 20 години бях във Франция на обмен (била съм 15-16)у френски семейства. Паднах се в една огромна къща, съответно семейството беше приютило 5 деца - 4 русначета и мен. С единия руснак много се харесахме, нон-стоп заедно. Семейството ни заведе на атлантическия бряг, а там едни камъни, едно чудо. Моят руснак хареса един огромен  камък и ми го подари. Идва време за прибиране, аз мисля, мисля, харесвам го тоз човек, ама чак камък от 2 кила да мъкна в куфара, няма да стане. Зарязвам камъка в стаята си, в гардероба.
След 2 месеца получавам колет от Русия - камък! С надпис - на М. с любов от А. Бая време си го държах като преспапие на бюрото ) Даже може и още да е при нашите.

Твърдо не гледам само материалната страна. Разбира се, че жестът е най-важен. Дори най-важно е че го получаваш от човека, който обичаш. В случая визирах определена категория стиснати мъже, много неприятни за мен, които за да си спестят някой лев за подарък, с апломб и щедър жест ти поднасят нещо без стойност.

Всяко нещо има стойност. Зависи с какви очи го гледаш.

На 8 март имах щастието да покарам един мечтан от мен автомобил. Случи се така, че собственика му дойде до нас да погледне ел. инсталацията на ремаркето. И понеже знае, че ми е страшна слабост, без най-малко да подозирам, ми каза "качвай се, не хапе". И то автоматик...
Без да иска ми направи страхотен подарък.

Ако кажа, че не е важен, ще излъжа! Не бих отказала бижу или хубава джаджа. Достатъчно обикаляме магазините заедно, за да знае какво харесвам. И нашият бюджет е общ, но аз съм стисната понякога, а и друго е мъжът да се погрижи за празника.
За този 8-ми март имах цветя и бонбони, и за тях съм благодарна и радостна.

И е важен и не е важен. Важно е чувството и желанието да те зарадват, да ти покажат отношение, че за някого означаваш нещо специално, даже само да ти окажат специално внимание и думи.
По принцип, никак не съм фен на нарочени дни от рода на Денят на влюбените и Осми март, не обичам откъснати цветя и "зорлем" жестове от куртоазия. Ноо... понякога на човек му се приисква да се почувства оценен и т.н. и в моят случай "внимавай какво казваш, защото ще получиш съответното отношение" тази година ми изигра лоша шега - останах си с очакванията на нещо специално, при положението, че казвам, че не ми пука за Осми март и моля никой да не ми носи мърви цветя... Еми, равносметката гравитираше около нулата и на всичко отгоре така се и почувствах... Което, разбира се, не отговаря на обективната действителност.

Ето точно заради това трябва още от самото начало жената ясно да си посочи исканията и да не допуска гавра с достойнството си. Този филм с "Той ще се досети сам, ще оцени, че съм скромна и не си искам сама и т.н." и аз съм го "гледала" и не води до нищо добро.

Едно е да не държиш по принцип на такива неща, да си практична и прочие, или бюджетът да е ограничен, съвсем друго - системно неуважение и манипулации от егоисти и сметкаджии, че жените са еди-какви си и мъжете не са длъжни нищо да дават, а само да получават.

Не, няма извинение да пропусне нито рождения или именния ти ден, нито годишнини, нито празници! Не, няма извинение да не те зарадва! Толкова! Ако трябва - ще си записва дати, ще пита предварително, ще следи какво нямаш/искаш/харесваш. Просто е.

Както писаха по-нагоре, и е важен, и не е важен подаръкът. Стойността му не е чак толкова важна, но пък си спомних как преди години бивше гадже ми се изтъпани с наливно парфюмче за два лева. Честно казано, стана ми неприятно, но може би защото просто ми честити празника и ми тикна в ръцете шишенцето, поне да беше се постарал да избере опаковка или да му върже панделка... Сетих се и как преди доста години по времето на най-големия недоимък, в който сме били, ММ ми цъфна на осми март с доста скъп букет, да кажем за 20-30 лв. А тъкмо ми се беше скъсала чантата и си казах, каква хубава чанта щях да си купя с тези пари.
Тази година не ме изненада, живеем в квартал, където няма цветарски магазин, нито откъде да се купи хубав подарък, а не бяхме излизали сигурно от седмица. На 8 март ме изведе на разходка и каза, че иска да ми купи букет и парфюм. Беше сигурен, че няма да ми улучи вкуса за парфюма, аз си го избрах, но по пътя към магазина спрях при една баба на улицата, която продаваше зюмбюли в кофичка. ММ даже беше учуден, пита не искам ли букет, а аз толкова обичам зюмбюли, даже днес си го посадих в градината. Миналата година ми подари орхидея, аз я уморих, гледам цветя в саксии, но орхидеите не са моето нещо. Сто пъти повече предпочитам зюмбюл или лале в кофичка от кисело мляко, после ще им се радвам всяка година и ще се сещам откъде ги имам.

Важен е подаръкът, не ми е толкова важна цената.
Аз, за разлика от повечето мнения тук много обичам цветя, казвала съм го много пъти. Обикнах ги покрай майка ми (пенсионирана учителка), много и се радвах на 24 май и 15 септември с разнообразните букети, които подреждахме из къщата. Но в детството ми много деца живееха в къщи, имаха градинки и затова букетите бяха пъстри, уханни.
Не държа на цената, но държа на изненадата. За мен не е подарък, ако аз си го избера. Като получа подарък, обичам да си представям как човекът, независимо кой е обикалял, чудел се е избирал е, ценно ми е в емето, което е отделил.

За пръстена-получих годежен пръстен без дума да е ставало за сватба, без да сме живели заедно и ден, ако не се броят уикенди някъде и една почивка. Връзката ни беше около 8 месеца, но се познавахме по-отдавна. Тази година имаме 21 г брак.

Големината на букета и цената не ми е важна, но се радвам на красиво подредените цветя.
За 8 март и за професионалния си празник получавам букет, шоколади, бонбони. За професионалния празник на мъжа ми му купувам хубаво питие.
По-големи подаръци-за Коледа, рождени дни и годишнина от сватбата. Годишнина от познанство или връзка не празнуваме, защото нямам спомен за датата, но от сватбата-винаги и  по най-различен начин. Веднъж бяхме във  Флоренция и аз получих кожена чанта, местно производство, това е единствения път когато сама си избрах подарък, така се случи тогава. Нямаше какво равностойно да купя и купих много красив ключодържател с герба на Медичите, но наистина майсторска изработка. Купих го тайно и мъжът ми много се зарадва.

Иначе, в други случаи са равностойни подаръците ни, без предварителна уговорка.