Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 65

  • 48 791
  • 726
  •   2
Отговори
# 465
  • Мнения: X
На В12 каква му е границата има две мерни единици и две граници по лабораториите?  Ако е до 570 в средата не е много добре

325 ми е Б12 при референтни 145-570.

# 466
  • Мнения: 13 021
Малко е нисък. Обърнат в другата мерна единица е 440pg/ml , под 450 се води начален дефицит. За възрастни е хубаво да е над 500-550.

# 467
  • Мнения: 475
Здравейте. Нова съм в темата, но не съм нова в Хашимотото. Не помня кога ме диагностицираха, може би 2015 г., след проблеми с безпокойство и панически атаки. ПА успях да преборя с помощта на психотерапевт и без лекарства. Безпокойството си е периодично, както и да е. От тогава до момента пия еутирокс 0.25 и ТСХ ми върви между 1.5 до към 3.

Тук е добре да спомена, че ще бъде дълго. Извинявам се предварително. Ще скрия текста, да не разтегля много темата.

Скрит текст:
Пиша, защото вече наистина не знам на къде да се обърна. Имам някаква драма последната една година и нямам идея какво я причинява и как да я реша. Може би има общо с Ковид, всъщност по всяка вероятност има, но не с болестта, а по-скоро със ситуацията като цяло. Проблемите ми започнаха миналата година по това време. Един месец задушаване, премина. И друг път съм имала такива периоди. После един месец стомашни проблеми, не знам от какво, минаха и те. Боля ме много кръста някакво време, ходих на гастро, ходих на невролог, ходих и при ендокриноложката ми. Почнах да излизам повече (имаше някакъв период, уж локдаун бяхме, даже бе се бях показвала от вкъщи). Усещах ужасяваща умора, неспособност да правя нищо. Един ден се взех в ръце, викам си - ще тренирам. Какво ти, направих 20 мин пилатес и 4 дена бях като болна. После дълго време не повторих. Реших, че ще започна с разходки, после пак някакъв период не излизах. Спомням си ярко един ден, в който времето се оправи и извръвях едни 25к крачки. И от тогава нещата съвсем се скапаха. На другия ден не можех да стана, краката ме боляха ужасно и трепереха. Изкарах го в леглото. От тогава, до момента, краката продължават да ме болят. Сутрин като стана са като уморени, като тежки. Като се навеждам болят отзад. Има дни по-зле и по-добре. Това е придружено с постоянна умора, липса на сили, имам чувството, че мускулите ми ги няма, не мога да свърша стандартни неща, които преди съм вършила, чисто физически имам предвид. Болят ме различни неща на периоди, не знам мускули ли са, стави ли са, понякога е по-слабо, понякога е нетърпимо, понякога е едно, понякога са повече неща. Има моменти, в които мозъка ми сякаш го няма - не мога да се съсредоточа, да върша работа, да свържа нормален разговор. Студено ми е често, краката ми вечно са лед, смяна на настроенията, изнервеност. Тресе ме и хипохондрия, осъзнавам го това. Постепенно се опитвам да правя неща, които да помогнат - да правя йога, да се разхождам всеки ден, когато имам повече сили нещо да потренирам... От към лекари - ендо ми е изписвала различни неща, имам дефицит на Вит Д, който така и не успявам да оправя. Декември по някаква причина успях да го вдигна до 33, което долна граница, последния път пак беше 23... пия през цялото време вигантол на различни схеми, към момента 22-25 капки 2 пъти седмично. Но в крайна сметка тя клати глава и ми казва, че не знае какво ми е и с друго не може да ми помогне по нейната специалност. Невроложката и нея я посетих N на брой пъти, нищо конкретно нямам,  пия Холеон (5 хидрокси триптофан) от ноември, последния месец го редувам през ден уж за спиране, но оня ден като бях при нея и й обясних, че нищо не се е променило каза и тя, че повече за мен нищо не може да направи и да ходя на психиатър (и направление си имам). И да ходя при личната да ми пуска изследвания на сърце, дробове, бъбреци, но тя други идеи нямала.
Ходих при доц. Русев ноември по препоръка на психотерапевта, ама той човекът си е вирусолог и по репродуктивни проблеми - въпреки, че бях отишла за умората и болките ми наши изследвания за забременяване за 700 лв. Там излезе, че вит Д ми е в норма, даже на горна граница, иди разбери. Интересното там беше мутация C667T в гена MTHFR, което пречело за усвояване на някой витамини (д, б12, фолиева) и други неща и някакви други работи. Нито ендото, нито неврото бяха чували за това, съответно не можаха да ми обяснят има ли, няма ли общо, какво, къде.
Интересен феномен беше, че началото на март се разболях от нещо. 1 седмица запушен нос, 3 дена температура, 5 дена стомах. Умирах от страх колко по-зле ще съм след това, обаче, за моя изненада, като оздравях се чувствах супер - както не съм се чувствала от една година. Имах енергия, сила, тренировки, настроение, желание. Не можах да си го обясня. И след 2 седмици, като мина "хубавото", пак съм в изходна позиция и ми остана споменът за 2 седмици, в които съм се чувствала човек. Какво, защо и как - никой не може да разбере.
В общи линии, след това безумно словоизлияние, се чудя какво да правя. Записах си час при друга ендо - д-р Таня Атанасова, някой ако е ходил бих чула мнение. За психиатъра се чудя също още, то и там е трудно да се намери някой читав, дето да не те нашие от вратата с хиляди хапове, което аз не желая... Ще пусна последната 1 година каквито изследвания съм си пускала, ако някой има какво да каже по темата, ще се радвам да го чуя. Просто вече се чувствам тотално отчаяна и в пълна безизходица какво да направя и как да си помогна, а за бебе трябва да се работи... как точно да стане това, като аз сутрин закуската не мога да си направя...
Изследванията:

Скрит текст:

# 468
  • Мнения: 51 071
Когато ти просветна, с какво се беше лекувала? Според мен посети ревматолог, друг невролог, за психолог и психиатър не съм компетентна. Слабостта постоянно еднаква ли е или примерно сутрин имаш повече сили? Или пък примерно сутрин си по-скована?
Води си дневник на симптомите и храните, лекарствата и особености всеки ден.

# 469
  • Мнения: 475
Когато ти просветна, с какво се беше лекувала? Според мен посети ревматолог, друг невролог, за психолог и психиатър не съм компетентна. Слабостта постоянно еднаква ли е или примерно сутрин имаш повече сили? Или пък примерно сутрин си по-скована?
Води си дневник на симптомите и храните, лекарствата и особености всеки ден.
С нищо особено, парацетамол и ре-комфорт, после био баланс. Спах доста, замислих се и това дали няма общо.
По принцип най-зле ми е сутрин, вечер ми е почти нормално. Ама тези дни и вечер не съм окей.

# 470
  • Мнения: 918
Моят ендо каза, че вигантол е за бебета и нищо не прави.
* Ако посетите психиатър ще ви натъпче с лекарства и едва ли ще се почувствате по-добре.

# 471
  • Мнения: 1 672
Khaleesi, От изследванията нищо не се вижда.
Ще ти кажа аз какво мисля според разказа ти. Първо, лоша конверсия и нисък т3. Ако не те е страх, купи си и го започвай от ниска доза до необходимата. Второ, разбъркан кортизолов ритъм - "сутрин зле, вечер що-годе добре". С това можеш да се заемеш, след като почувстваш сили от терапията с т3. А това ще стане бързо. Следва 1 час кардио дневно, 4 пъти в седмицата. Леко, спокойно, до влизане във форма, така че да не си парцал. Първите два месеца е тежко, след това всичко се нормализира. После можеш да включиш и тежест. Ако шмаш възможност, спи на обяд всеки ден. Трето, виж ситуацията с инсулина. Върху него ще повлияеш отново с упражненията и нормализирането на кортизола. Много е важно да приемаш достатъчно протеин - 100-120 гр дневно. Желязото тр да е над средата, 10 000 единици вит Д всеки ден + 150 вит К2Мк7, вит б12 също. Пият се 4 часа след хормона, желязо - 8 часа. Включи б1, б6 и магнезий.
От новото ендо и психиатър, лично аз, не виждам смисъл. Ендо нищо ново няма да ти каже. Психиатър ще се опита да те тъпче с антидепресанти. Ясно е, че си хипохондрик. От там и паник атаките. Вложи всички сили да го преодоляваш и сама да се убеждаваш, че не всяка болка е истинска. Едно е сигурно и то е, че лекарите веднага надушват хипохондриците и бързо ги пращат в трета глуха, без да им обръщат внимание. Което в сериозна ситуация е опасно вече.
Преди всичко, преосмисли въпроса за прием на т3.

# 472
  • Мнения: 475
Бонго, благодаря за съветите. Снимката, сега видях, трябва да се отвори в нов таб, за да се види. Не знаех как най-удачно да я приложа с всички изследвания. Притеснява ме единствено нещо да не "предобря". Иначе за психиатъра знам по принцип, веднъж ходих, 20 Мин, 2 вида хапчета, отсвирих го и намерих терапевт. Просто се чувствам толкова отчаяна, че го обмислям...
И Гел от ламинария пих доста време, нито съм се влошила, нито подобрила, въпреки многото положителни отзиви от познати...

# 473
  • Мнения: 276
Аз съм ходила при д-р Таня Атанасова миналата година във Вита. Млада лекарка. Каза ми, че ТАТ и МАТ се изследват веднъж в живота, FТ3 няма смисъл да се изследва, FТ4 се изследва веднъж с TSH, нататък на някакъв период от време се изследва само TSH. Отрича хранителен режим да има влияние към заболяването. И каза, че е категорична, че хормон се изписва само при стойност на TSH, която надвишава референтните стойности.
Прегледа ме на ултразвук и отчете характерните за Хашимото изменения. Измери ми кръвното и записа подробно всичките ми "показания". Мила и внимателна беше. Но разбрах, че определено това не е моят лекар, на база прочетеното във форуми и литература по темата.

# 474
  • Мнения: 21 032
И аз си помислих за ревматолог.

# 475
  • Мнения: 475
Bernadine, точно това ме интересуваше. И от моята мога да чуя същото, нямам смисъл да си губя времето, благодаря!

# 476
  • Мнения: 276
Bernadine, точно това ме интересуваше. И от моята мога да чуя същото, нямам смисъл да си губя времето, благодаря!
...и парите!
А същият преглед на жлезата ми направиха и две специалистки по образна диагностика, които първи ми поставиха диагнозата. Но са само специалисти по образна диагностика и съответно не изписват хормони, а насочват към ендокринолог.

# 477
  • Мнения: 51 071
Аз също не успях да видя изследванията и не знам с жлезата как са нещата.

# 478
  • Мнения: 13 021
Аз ги отворих в отделен екран, пак са малко дребни но се виждат уж....но са много от различни дати, не съм ги огледала добре
Вижте така отваряте ли ги https://cdn.bg-mamma.com/dkfA/XTlK9.jpg и натиснете с лупичката да се увеличи

# 479
  • Мнения: X
Khaleesi, аз не разбирам от щитовидна жлеза. Но съм била в подобна дупка в 2015. И изпъзлях след половин година мъка с психиатър и антидепресанти. Ако нямаш физически проблем, който да го диагностицира невролог, защото безсилието на мускулатурата е в неговата дисциплина, то си за среща с психиатър, погледнато от моя опит.

В 2015 нямаше мускул, дето да не ми подскача и трепери, тръпнеха ми ръце и крака, имах слабост в тях, едва си носех тялото, главата и мислите. Какви ли не лекари не обиколих, дори се опитах да им внуша, че имам множествена склероза. Една в Токуда дори се съгласи с мен и някъде там болта ми се счупи централно. Спрях да ям, спрях да спя, имах затруднения с дишане, памет, всякакви рутинни процедури. Ужас беше, кошмар.

И от локвата изпълзях с антидепресанти и усппкоутелно, точно 40 дена от първия прием започнах да се подобрявам, а в края на 3тия месец бях себе си. Едно по едно оплакванията изкапаха и се заличиха. Чувствах се човек.

Общи условия

Активация на акаунт