Размишления на тема "ваксиниране":
"Абе аз си мисля да изчакам малко. Не знам какви са по-дългосрочните последици от тия ваксини..."
"Не мога, имам страх от игли."
"Не знам, нещо не им вярвам на тия ваксини, предпочитам колективния имунитет да го постигнем без мое участие."
Три изречения, които е лесно човек да чуе в последните месеци. С успокояването на пандемията, спада в броя на новозаразените и на активните случаи на коронавирус, обществото сякаш забрави за вируса.
За да стигнем дотам, че България ще трябва спешно да търси начин да пласира част от ваксините си, ако не иска срокът им на годност да изтече.
А и не е да кажеш, че ваксинирането е трудно или сложно. Пунктове за имунизация сложиха дори по моловете и в парковете, само и само повече хора да кандисат да си сложат една инжекция и евентуално да изтърпят след това един ден на странични ефекти.
Може да търсим вината и в хаоса, който съпътстваше първите месеци на имунизационните усилия на страната. Можем да гледаме с надежда към лятото, когато хиляди българи ще се сурнат към Гърция за ваканция (а за пътуването дотам ваксинационният сертификат ти спестява солени разходи). Можем да говорим много и да търсим оправдания на различни места.
И все пак в дъното на нещата стои един неотменен фактор - прост, човешки егоизъм. Нежеланието да те занимават, да си причиниш макар и временно неудобство, да свършиш нещо не за себе си, а за общото благо.
"Ако може тоя колективен имунитет без мен да го постигнат" е мантрата на тази философия. Да изчакаш да видиш как на баламите ще им се отразят ваксините, пък след това евентуално, ако няма нищо, след година-две, и ти да си сложиш.
Истината е, че стигнем ли наистина до момента да изхвърляме ваксини, които биха могли да спасят някъде другаде човешки животи, това ще е морално падение, връх на егоизма в момент от историята, за който миналата година уж си мислехме, че може да ни направи по-добри като хора.
от ТУК
Първо се философстваше, че масово ваксиниране в разгара на пик на пандемията е безумие. Е, сега няма пик на заразата, и - съответно, няма и интерес към ваксинирането, макар че ваксини има, безплатни, достъпни, с възможност за избор. Да де, ама ... сега не щем да се ваксинираме ПЪК, нищо, че отвсякъде предупреждават за опасност от нова вълна! Защо не щем? Ами така! А кога ще искаме? Когато пак има бум на заболелите и темата "COVID-19" пак e на първите страници, особено пък ако ваксините са дефицит и се раздават с връзки, а на заведенията се мъдрят табели "Само за ваксинирани или с отрицателен тест".
Е, те тогава ще се юрнем...
"Абе аз си мисля да изчакам малко. Не знам какви са по-дългосрочните последици от тия ваксини..."
"Не мога, имам страх от игли."
"Не знам, нещо не им вярвам на тия ваксини, предпочитам колективния имунитет да го постигнем без мое участие."
Три изречения, които е лесно човек да чуе в последните месеци. С успокояването на пандемията, спада в броя на новозаразените и на активните случаи на коронавирус, обществото сякаш забрави за вируса.
За да стигнем дотам, че България ще трябва спешно да търси начин да пласира част от ваксините си, ако не иска срокът им на годност да изтече.
А и не е да кажеш, че ваксинирането е трудно или сложно. Пунктове за имунизация сложиха дори по моловете и в парковете, само и само повече хора да кандисат да си сложат една инжекция и евентуално да изтърпят след това един ден на странични ефекти.
Може да търсим вината и в хаоса, който съпътстваше първите месеци на имунизационните усилия на страната. Можем да гледаме с надежда към лятото, когато хиляди българи ще се сурнат към Гърция за ваканция (а за пътуването дотам ваксинационният сертификат ти спестява солени разходи). Можем да говорим много и да търсим оправдания на различни места.
И все пак в дъното на нещата стои един неотменен фактор - прост, човешки егоизъм. Нежеланието да те занимават, да си причиниш макар и временно неудобство, да свършиш нещо не за себе си, а за общото благо.
"Ако може тоя колективен имунитет без мен да го постигнат" е мантрата на тази философия. Да изчакаш да видиш как на баламите ще им се отразят ваксините, пък след това евентуално, ако няма нищо, след година-две, и ти да си сложиш.
Истината е, че стигнем ли наистина до момента да изхвърляме ваксини, които биха могли да спасят някъде другаде човешки животи, това ще е морално падение, връх на егоизма в момент от историята, за който миналата година уж си мислехме, че може да ни направи по-добри като хора.
от ТУК
Първо се философстваше, че масово ваксиниране в разгара на пик на пандемията е безумие. Е, сега няма пик на заразата, и - съответно, няма и интерес към ваксинирането, макар че ваксини има, безплатни, достъпни, с възможност за избор. Да де, ама ... сега не щем да се ваксинираме ПЪК, нищо, че отвсякъде предупреждават за опасност от нова вълна! Защо не щем? Ами така! А кога ще искаме? Когато пак има бум на заболелите и темата "COVID-19" пак e на първите страници, особено пък ако ваксините са дефицит и се раздават с връзки, а на заведенията се мъдрят табели "Само за ваксинирани или с отрицателен тест".
Е, те тогава ще се юрнем...
