Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа... през март

  • 97 160
  • 3 754
  •   1
Отговори
# 3 690
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 41 763
не виждам причина детето да не излиза извън дома. сериозно.
на две Горинич летя за първи път със самолет до Рим, на 6 вече беше летял до Брюксел и Виена.
екскурзията до Румънич няма да я броя - то беше по-близо от София.
Вършец, Велинград, море, планина... навсякъде сме обикаляли.

# 3 691
  • Мнения: 16 317
Да приемеш... И по - горе написах, че има неща, които просто не можеш да приемеш. И да с гняв ставаш и с гняв лягаш, защото не можеш нищо да направиш, за да промениш нещата. Съвсем скоро ми беше напомнено, че не съм си научила урока, да не правя добро. Поядосвах се ден два и мина, но в случая имам полезен ход, който зависи от мен, мога да направя нещо. Не помагам повече, прекъсвам контакта. За някои е излизане от зоната на комфорт спуканата гума на колата и настава драма. Мен такова нещо, не може да ме бутне. Та приемането е според мноооого зависи.
Лор, и от мен едно побут имаш.

# 3 692
  • Пловдив
  • Мнения: 44 139
Лор, и от мен имаш -Да! Simple Smile

# 3 693
  • София
  • Мнения: 19 276
Лорелада, идете. Може да не си починеш точно, но със сигурност ще ви е приятно да се разнообразите.
Сис, стискам палци.

# 3 694
  • Оптимист по принуда
  • Мнения: 12 702
На много неща ме научи животът, че мога и да ги преглътна,  мога и компромис да направя. И ги правя, ежедневно. Винаги се извинявам, ако се осъзная, че съм сбъркала. Мм не се извинява. Никога. И това е един от компромисите, които правя.
И второ дете искам, но пак правя компромис и си премълчавам. . Ох, стегна ме гърлото нещо от тези теми..

# 3 695
  • Мнения: 3 025
Лорелада, страхотна идея. И на мен така ми се ходи някъде-даже ми е все тая къде, просто да е на ново и непознато место.
Иначе в момента мисля, че в хотелите - спа- то и ресторантите не работят.
Ще си направя едно кафе и ще ви прочета, че доста сте писали и интересна тема сте подхванали.

# 3 696
  • Мнения: 20 367
Под излизане от зоната на комфорт имах предвид събития, които човек сам си причинява, когато да се гмурне в дълбокото е осъзнато решение. Когато животът ти сервира гадост е различно и за съжаление клишето да си направиш лимонада с лимоните (тия, дето животът ги сервира) звучи прекрасно, но често е приложимо само в секция "любими мисли" в лексиконите.

Преди малко заседнах в асансьора. Ама така заседнах, че няма измъкване с тази малката ръчка, която отваря вратата. Една хубава страна на ДО-то - звъннах на щерката и върпеки че от указанията ми да се качи на горния етаж и да ме викне не е имало смисъл, детето се е сетило да дръпне и бутне асансьорната врата, та тръгнах. Според техника някой ме е заседнал, като е дръпнал вратата. Наистина на нашия етаж (аз бях под него) имаше един работник, който прави ремонт в съседния апартамент. Както и да е, няма да разбера вероятно.

# 3 697
  • Мнения: 16 317
Попи, това с асансьора е ужас.
Сама не си причинявам такива събития,  че много крехко ми е спокойствието. Като върна лентата назад, правила съм го, но по принуда, имало е външна причина, поради която съм взела едно или друго решение. Разбира се, тия събития за всекиго са различни.

# 3 698
  • France
  • Мнения: 15 855
Момичета, напоследък размишлявам точно по тези теми. От 2012 насам, животът ми е една въртележка. Точно наближа до целта и почти я докосна, и внезапно се връщам в изходна позиция. На три пъти ми се случва. В началото много се ядосвах, сега чувствам само една голяма умора. Може би просто приех нещата. Възхищавам се на ММ. Случва му се голяма несправедливост, но някак си не губи душевното си равновесие. Пак страда мълчаливо, но не като мен, която губя страшно много емоции...

Последна редакция: ср, 31 мар 2021, 18:07 от Philomena

# 3 699
  • Мнения: 4 289
Много съм зле, забравих да сложа яйца в заливката за мусаката.

# 3 700
  • Мнения: 6 878
Фил, а тези с модерните думички сега трябва да ти кажат- бъди в мир със себе си. Да приемеш мъдро нещатата и да си над тях.Да, да, ама не. Права си да си гневна.
Това искам да кажа- ок, ще съм в мир със себе си, ако действията или бездействията на тези около мен не ме засягат. Само че ме. И край, дотам. Завъртам пак колелото.
МиУтУ пък ми казва- ако се ядосваш за грешките на другите, наказваш себе си. Оммм.. Пак колелото. Ами ядосвам се, защото ме засягат.
Попи, това за което говориш, за мен е нормален тласък за развитие. Всеки нормален индивид го притежава. Къде повече, къде по- малко успява.
Излизането от комфорта ми, а съм сигурна, че и за много други е така, е под влияние на обстоятелства и гадости, независещи / в повечето случаи/от самите нас. Та, в този ред на мои мисли, нищо кой знае какво хубаво не носи. Да те учи една жена да бъде мъж, да те учи на стискане на зъби, да те кара да се чувстваш сам на света.. страха, стреса? Това е извън комфорта. И не ми харесва. И какво като мога да се оправям сама, а съм утрепана от работа и нямам сили да погледна децата си? Че заприличваш на отрудена лелка на млади години? Че нямаш връзки да обърнат внимание на майка ти в болница? И още..
Мерси.

# 3 701
  • France
  • Мнения: 15 855
13, не понасям несправедливостта, но с гняв ще спечеля само нови бръчки. А и живота в своята сърцевина е нечестен. Така че няма смисъл от емоции.

Последна редакция: ср, 31 мар 2021, 16:36 от Philomena

# 3 702
  • Мнения: 11 745
13, аз фазата с гнева съм я минала. Тя е в началото още. И действията също. Но говорех за такива житейски ситуации, които не се променят нито от гняв, нито от твои действия. Нямаш полезен ход. Какво правиш тогава? Напускаш или приемаш. Това е.

# 3 703
  • Мнения: 6 878
И напусках, и приемах/м. Което изобщо не ме застрахова от емоции. Вече много по- рядко, слава Бога.
Дали не изтървах чашата с кафе и не се пльосна на паркета. Досега се дупех  да забърсвам. Изчезвам на тръстиката.
Бъдете в мир със себе си, не ме слушайте мен 🤪

# 3 704
  • Мнения: 11 745
Лека, Тортийн Hug
Айде, да не спамя съвсем - намазах се с една мостра от не толкова бюджетен крем, уж антиейдж, трала-лала-дрън и сега лицето ми е пъпчасало.

Общи условия

Активация на акаунт