Публикувана: 3 март 2021, 22:35 ч.
Последно мнение: 6 март 2021, 14:10 ч.

Вероятно не ставам за майка

9 528
172
1

1
...
4
5
6
...
12
Всички

# 60 4 март 2021, 11:35 ч.

Мнения: 6 643

Май е време за обяд, не е нужно да ядете буквите на "търпи". Мисля, че е ясно какво се има предвид.
А добре, това пътуване напред-назад как го виждаш? С бебе или със зарязано такова?

# 61 4 март 2021, 11:42 ч.

Мнения: 19

Знам, че вероятно този коментар ще дойде прекалено модерен, но извън кърменето ЗАЩО все още се мисли, че майката трябва да гледа бебето, а бащата да работи, а не се мисли как да е по равно? Въобще не виждам жените да го обмислят даже този вариант. Всъщност сега ми просветна защо се мисля за лоша майка. Най-вече защото такива очаквания имат околните жени към мен, а аз не желая да се впиша, нито пък да се отдам в смисъла, който другите влагат.

# 62 4 март 2021, 11:46 ч.

Мнения: 13 845

Ина ли възможност за отиване и връщане в един ден до и от София?
И изоставяне ли е ако бебето е на ясла? Да си сверя часовника питам.

Това тръгване на работа едва ли ще се случи от утре или дори от следващата седмица. Не знам на колко точно е детето, но майката не трябва да чака две години, за да започне да работи ако тя самата не го иска. Пък кой какво бил избрал си е точно това, личен избор, и не е меродавен за всички жени.

# 63 4 март 2021, 11:48 ч.

Мнения: 3 451

Аз не исках да се местя, също съм се устроила в града си. Затова си търсих мъж от тук и си намерих. А хвърлях въдица в малък язовир /Казанлък/, пък авторката в цял океан /София/ не е намерила...

Трябва да приемете, че не всички жени се чувстват добре в ролята на майка. 2 години могат да са кратки, а могат и да са безкрайни. Не, че авторката не си обича детето, но има и друго за което копнее и и носи наслада, а когато е отречено, е болезнено за нея. Трябва да призная, че около мен виждам много майки върнали се на работа скоро след раждането и много малко чакали до края на двете години /това в частния сектор/. Авторката няма да е нито първата, нито последната.

Колкото до отхвърлянето - ако авторката занемари мечтите си, това може да напрупа гняв и разочарование от детето, които са също толкова зле, колкото ако пътува 3 дни в седмицата до някъде. Даже не знам дали не е и по зле, защото ще отрови отношенията за в бъдеще.

Бих предложила да се търси вариант за онлайн дейности. Те така или иначе са популярни сега, заради ковид.

# 64 4 март 2021, 11:53 ч.

Мнения: 19

А и имам страхотно бебе, няма да си кривя душата. Очаквах да е по-трудно, не е да се оплаквам от самата грижа по него, която в повечето дни е лека. Ревът също е ок, на фона на каквото съм виждала.

# 65 4 март 2021, 11:56 ч.

Мнения: 18 369

Изобщо, ама никак даже не очаквам и не желая да деля по равно грижата за децата мъжа си. Ето защо съм си намирала и намирам начините за справяне така, че да съм доволна от избора си. Кскво лошо има в мсйчинството? Идва ви вповече времето, май, две години не са малко и жалко за онези, които го броят загубено време. Авторке, въртиш, сучеш, все към равноправие те тегли, ама няма и оттам е добре да започнеш. Не търси баланс в половината Simple Smile

# 66 4 март 2021, 11:59 ч.

Мнения: 3 913

Смятам, че за постоянно ревящо бебе вина има и майката, но пък за "страхотно" бебе заслуга има и майката. Така че, вероятно, успяваш да хванеш ритъм с детето си, което е и единственият начин да бъдеш добра майка.
Иначе за гледането 50/50 или 100/100... Няма значение, въпросът не е кой ще поеме задълженията, въпросът е доколко си пораснал, за да отстояваш решенията си.
Лично мнение, като във форум.

# 67 4 март 2021, 12:04 ч.

Мнения: 7 117

HardSoul, остави какво се мисли в общия случай - важно е какво мислите ти и мъжът ти. Признай си честно пред себе си, мъжът ти ще се съгласи ли ти да се върнеш към работата, а той да гледа бебе? Като чета другите ти постове, доста се съмнявам.
Аз нямам все още деца, но имам мъж, с който живеем по начин, който не среща пълно одобрение от околните - разпределението на домакински задължения, плановете за учене, работа, деца. Усещам погледите към мен и как някои хора едва се сдържат да не си изкажат остро мнението, но хич не ми пука. Намерили сме си начина, щастлива съм, смятам, че той също, тъй че майната му на общественото мнение за това кой колко работи и кой колко чинии е измил. Но е така, понеже и двамата виждаме нещата по сходен, макар и не еднакъв начин. Ако не аз имах едно мнение, а той противоположното дори да се сърдя на приетото за правилно в социума, това нищо не ми носи.

Скоро не съм засичала Уишмастър и нейния чугунен тиган, но той е баш за тази тема.

# 68 4 март 2021, 12:15 ч.

Мнения: 19

Welt, ние бяхме така: подкрепа, планове. Някой горе в коментарите се зачуди как в СФ не съм намерил мъж- то болшинството там факт, че не стават и искат до 40 да се забавляват (брат ми живее и той в по-малък град по избор, и той дори се съгласи и вика: дойдат си тук и раждат, че иначе имат други занимания ако е голям град... колко на шега, колко си е така. Не казвам, че е добре и тая крайност). Откакто се роди бебочето някак нещата наклониха в друга посока с мъжа и равенството. Той помага, не е някой балкански субект да чака ракия и салата, но първи студен душ беше като в 8я месец, аз живееща в измисления свят на равноправието, а той ми каза: значи сега гледането ще е 80% на 20% горе-долу. Е, не са 80/20, ама са 70/30. Замислете се кой мъж ще каже: “жено, я забременей и после аз ще си бачкам, а ти не”. Много ясно, че ние ги баламосваме за едно, те нас за друго.

# 69 4 март 2021, 12:27 ч.

Мнения: 5 832

А ти какво очакваше точно? Че ще го гледате 50 на 50 ли? Ми няма начин просто. Май изобщо не си била готова за дете, което не е проблем. Проблем е, че макар и неготова си го създала.

# 70 4 март 2021, 12:36 ч.

София
Мнения: 45 033

А пък според мен, никой не е готов и това са съвсем нормални размисли и страсти в първите месеци. Особено ако си била активна до преди раждането.
Аз работех до към 5-6 месец на бременността. После започнах да заспивам където ми падне, после контракции и си останах вкъщи. Помня ясно как истерясах и ревах, че вече нищо не мога да правя.
От друга страна, сега вече има повече възможности за работа от вкъщи. Така че е напълно възможно да се работи, даже първата година.

# 71 4 март 2021, 12:38 ч.

Мнения: 22 244

То пък кой ли е готов? И аз се изненадах след първото раждане. Как бебето уж само яде и спи, а вечно има 100 неща за вършене из къщи.

# 72 4 март 2021, 12:38 ч.

Мнения: 7 895

Е хубаво де, как си представяте всичко да е 50/50? Мъжът ходи на работа в това време, докато жената е в отпуск точно по тази причина. Винаги съм се чудил как някои жени чакат с нетърпение мъжете им да се приберат от работа, та да им връчат бебето. Или нощните ставания, има доста професии при които системното недоспиване означава директно уволнение. Например шофьори, оператори на машини, отговорни длъжности, където грешките или загуба на концентрация може да струва нечии животи.
Така че това с подобни очаквания после води до разочарования и депресии.

# 73 4 март 2021, 12:39 ч.

Мнения: 11 215

Авторке, аз се върнах от чужбина, за да се омъжа, не можах да се възстановя емоционално от раждането и гледането на дете едно 10 години. Детето ми е на 14 години и ме мрази от дъното на душата му защото го карам да решава задачи, за да влезе поне в техникум, за да има някаква квалификация, а не да остане в кварталното училище с двойките. Пари и работа която ме кефи намерих едва на 39 години ( пари имах и преди, но работите все бяха компромис. Имането на дете и семейство не е лесна работа и не е за всеки. Някои хора не стават за тая работа, живее им се за собствен гъз, искат си кариерата, сладкия живот. Семейството е отдаване на други хора, то е като вид работа, за която обаче не ти плащат... Сега не всеки може да прецени става ли или не става за тая работа, преди да се омъжи. Например мен майка ми ме караше едва ли не насила да се омъжа, тя не искаше да живея в чужбина, но после си призна че тя живот като моя не може да живее ( не ми се впуска в обяснения, какво и защо, но това са фактите).
При теб сега вече е късно за съжаления, станалото станало...помисли как да си организираш живот, че да ти е приятен.
На мен ми помогна свекървата, защото гледа децата. Ако вие имате някоя роднина, която може да помогне се възползвай...спри да се тормозиш и гледай напред и не очаквай много...

# 74 4 март 2021, 12:44 ч.

Мнения: 7 131

Авторке, много си жестока съм себе си. Струпали са ти се доста големи промени. Първо, не си живяла постоянно в този град с този човек или поне аз така разбрах. Ами нормално като се съберете сега, да има сътресения и някакъв период на напасване. Аз също много съм си свикнала с жилището и начина на живот и промяна би ми коствала доста, за да свикна. Второ, тъкмо си родила, което съвпада с първото, стресът не е за подценяване. Трето, изградила си някаква идеализирана рамка за образа на майката, сега не можеш да се напъхаш в тази рамка и това предизвиква у теб неудовлетворение. Има различни типове майки, което не означава, че са лоши и не си обичат децата. Да, има и лоши, но те не го преживяват това, така че не си такава.
Бебето е много мъничко още, нищо не си видяла и разбрала. С неговото порастване и промени, ще се промениш и ти. Не мисли в такива дълги срокове, дай за начало ден за ден, стъпка по стъпка. После като се поуспокоиш и отрезвиш, ще наредиш нещата, така че да се щастливи, без значение дали пасват на общоприетата рамка.

Препоръчани теми

Новата майка и непоисканите съвети

Жилки кръв в акото на кърмаче

Проф. Литвиненко

Рефлукс при малко бебе

Причина:

Причина: