несподелената любов

  • 15 024
  • 402
  •   1
Отговори
# 300
  • София
  • Мнения: 16 122
Какво поведение е правилно ако разбереш, че някой е влюбен в теб, но ти нямаш чувства към него?

Имам чувството, че каквото и да сториш, все излизаш психопат, безчувственик и манипулатор, подхранващ си Егото с въдички и т.н. Абе виновен си.

Това, което правя аз е да му кажа директно, че нищо не може да има между нас. След което прекратявам комуникацията. От там насетне, отговорността си я носи другия, ако се бута, където му е заявено дирекно и недвусмислено, че е нежелан. Ако обаче увъртам, комуникирам си за щяло и нещяло с тоя човек, чатове, виждания... няма какво после да се правя на много възмутена, че таи надежди.

# 301
  • Мнения: X
Обаче, трябва да е заявено в самото начало, а това рядко може да се случи (освен ако човекът, категорично не е твой тип и то само визуално), тъй като не си искал да го опознаеш, защото не го харесваш на пръв поглед. По-често е обаче, да е минало някакво време и тогава някой от двамата казва, че не иска отношения...ако има характер да го каже, де.

# 302
  • Мнения: X
Какво поведение е правилно ако разбереш, че някой е влюбен в теб, но ти нямаш чувства към него?

Имам чувството, че каквото и да сториш, все излизаш психопат, безчувственик и манипулатор, подхранващ си Егото с въдички и т.н. Абе виновен си.
съгласна съм накрая все единия е виновен

# 303
  • Мнения: 10 352
Изобщо не е нужно да има виновни. Ако някой, който твърди, че ви обича, започне да ви обвинява и обижда, или след отказ започне да злобее и да се опитва да ви нарани... еми за мен това не е любов, а егоизъм.

# 304
  • София
  • Мнения: 16 122
Обаче, трябва да е заявено в самото начало, а това рядко може да се случи (освен ако човекът, категорично не е твой тип и то само визуално), тъй като не си искал да го опознаеш, защото не го харесваш на пръв поглед. По-често е обаче, да е минало някакво време и тогава някой от двамата казва, че не иска отношения...ако има характер да го каже, де.

Това може да се случи във всеки един момент. Човек има право да си промени мнението и решението. Но да, за да го заявиш, трябва характер. Който няма, прехвърля отговорността.

# 305
  • София
  • Мнения: 38 082
Ами, аз не точно бях виновна, но бях “ обвинена” от странични, че - виж как страда, горкия.
Едва ли не, неговите страдания трябвало да бъдат възнаградени накрая.

И това с тиха такава любов, никому неизвестна, даже и на мен Laughing

# 306
  • Мнения: X
Не знам, аз не съм коравосърдечна, явно...
Ако съм изградила близки отношения с някого, няма как да си сменя мнението и да зачеркна тоя човек.

# 307
  • Мнения: X
При мен никога не се е стигало до директно обявяване на чувства, че да можеш директно да отрежеш човека и да не му '"даваш надежди". Най-близко и само веднъж е било "ти знаеш какво чувствам". Само подозирах. Тъй че как да бъдеш откровен и директен в такива ситуации на неопределеност? Все е било с момчета, с които сме били приятели до едно време, приятно ми е било да общувам с тях, но не и да има нещо повече. Кой знае тяхната версия каква е.

Радвам се, че тези истории останаха в ранните 20, където им е мястото.

# 308
  • Мнения: X
А те, какво ги е спирало да си заявят чувствата директно?

# 309
  • София
  • Мнения: 38 082
Има много такива хора, няма какво да го говорим.
Страх ли е, срам ли е, инертнос ли е, но седят и чакат обекта да се сети и да им пристане.

# 310
  • Мнения: 18 370
Някой, който не може да поставя граници, няма какво да се сърди, че някой му ги е нарушил.

Да бе, да. Как не съм се сетила. Нали това казвам - как се възприема ключовия момент с поставянето на граници.

# 311
  • Мнения: X
А те, какво ги е спирало да си заявят чувствата директно?

Е, не знам, те си знаят. Може би това, че си имах приятел, или са си знаели, че шанс няма, или просто шубе, нежелание да бъдеш отхвърлен, удължаване на възможността да си фантазираш нещо... По това време привличах все едни леко отнесени, романтични типове, все пишеха нещо, та и за муза ставах. Нещастната любов е най-силното гориво за творчество.

Несподелените любови си имат своите функции според мен, не са чисто нещастие, а си извличаш нещичко.

# 312
  • Мнения: X
Има много такива хора, няма какво да го говорим.
Страх ли е, срам ли е, инертнос ли е, но седят и чакат обекта да се сети и да им пристане.

Мани...ако и обектът чака същото. Ето една несподелена любов... Буквално.
Трябва да се говори, хора.

# 313
  • София
  • Мнения: 16 122
Ами, аз не точно бях виновна, но бях “ обвинена” от странични, че - виж как страда, горкия.
Едва ли не, неговите страдания трябвало да бъдат възнаградени накрая.

И това с тиха такава любов, никому неизвестна, даже и на мен Laughing

А, тия пък съвсем не ми минават. Любовта не е награда за усилия или добро поведение. Никой не е длъжен да отвръща на чужди чувства. Да е коректен с отсрещната страна обаче е друго.

# 314
  • Мнения: 7 895
Не съм го казвал директно просто защото не е имало смисъл. Ясно ми беше, че не е било споделено, момичето си обичаше друг. Тези неща си личат, както при мен, така и при нея. Никога не съм я обвинявал за нищо свързано с мен, яд ме беше единствено за това, че е слабохарактерна и поддържаше отровни за нея отношения. Както и да го гледаш си е гадно обекта на желанията си да се тъпче при друг, който който не я има за нищо. В крайна сметка тя си плати цената, а аз си намерих щастието другаде.
Иначе от сегашния ми опит след толкова години може би беше грешка тази моя пасивност, с оглед на последвалите събития, както и развитието на други подобни отношения предполагам беше неизбежно да стигнем до връзка след време. Обаче аз не съм от мъжете, които преследват една жена с години.

Общи условия

Активация на акаунт