несподелената любов

  • 15 016
  • 402
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 761
Не е истинска и за мен.
Истинската любов е споделена м/у двама човека.
Другото са само някакви чувства, които нанасят вреда.
И моето мнение е такова.
Илюзорна любов, пясъчни кули, розови балони.
Едностранно проявени към някого емоции не свързвам с любов, а с его и стремеж да се запълнят някакви вътрешни празноти.
Не споделям тази гледна точка, защото какво его и какви вътрешни празноти запълваш, като просто искаш да си с даден човек, защото го обичаш?

# 61
  • Мнения: X
Била съм и от двете страни на млади години, неприятно, нереално, гадно чувство, определено не изпитвам носталгия и считам, че страданието е било излишно. Мисля, че от огромно значение е да не се подхранва и да се остави да изтлее, най-добре без контакти тип "хайде да бъдем приятели". Не искам да звуча като динозавър, но едно време като скъсаш с някой ни го чуваш, ни го виждаш обикновено, а сега със социалните медии хората са склонни вечно да си чоплят раните, да гледат снимки, да проверяват какво е станало с Пешо след хикс години, и за какво?

Хората, които са били несподелено влюбени в мен, идея си нямаха какво съм, падаха си по някакъв фантазен образ, а явно не им и пукаше какво искам (в някои случаи да са далеч, далеч от мен). Не разбирам любовта така.

# 62
  • Мнения: 3 350
Не е истинска и за мен.
Истинската любов е споделена м/у двама човека.
Другото са само някакви чувства, които нанасят вреда.
И моето мнение е такова.
Илюзорна любов, пясъчни кули, розови балони.
Едностранно проявени към някого емоции не свързвам с любов, а с его и стремеж да се запълнят някакви вътрешни празноти.

Точно.
Е, не е его. Да изпитваш към някого чувства не е его. Че то почти всички са имали такива несподелени чувства.
Просто се случва някой, който харесваш, да не те харесва. Такъв е животът.
Не знам как може да се нарича несподелената любов истинска. Да, има чувства. В началото си леко щастлив. Но с времето надеждите си отиват. Има хора са способни много дълго време да живеят в някакъв си свой свят и си пропиляват времето.
Значи при несподелената любов има чувства от едната страна. Няма споделеност, няма целувки, интимност, срещи. Въобще нищо истинско, което го има при споделената.
Че какво и е истинското?

buttercake, какво е това истерия? И какво общо има с темата.
Ами истерия е, защото не е в реалността, а само в нечия глава.
Как точно разбираш, че обичаш някого без да си бил с него изобщо, без да го познаваш ? Ми ако му мирише устата или е гей ? Халюцинации не'кви.
в повечето случаи сигурно става въпрос за някой който познаваш добре и искаш да бъдеш с този човек
и темата стигна до съвсем различно място...
то си беше просто за несподелената любов не за маниаци,които мислят че са  влюбени в хора които виждали едвам веднъж
Ама той изобщо знае ли, че си влюбена в него ?
да знае
Е, значи всичко е ясно !
Пожелавам ти нова споделена любов !

# 63
  • София
  • Мнения: 38 082
Добре де, тия чаршафи ги оправяйте, ужасно е и за гледане и за четене.

# 64
  • Мнения: 3 350
Искам само да напиша, че мога и имам пълното право да давам или не давам секс и внимание, колкото и докогато аз си реша. И ако някой реши да се самоубива, щото аз няма да съм с него до гроб, да потърси спешно психиатър.

# 65
  • Мнения: 40 781
Искам само да напиша, че мога и имам пълното право да давам или не давам секс и внимание, колкото и докогато аз си реша. И ако някой реши да се самоубива, щото аз няма да съм с него до гроб, да потърси спешно психиатър.

Че кой ти каза обратното?

# 66
  • Мнения: X
Не е истинска и за мен.
Истинската любов е споделена м/у двама човека.
Другото са само някакви чувства, които нанасят вреда.
И моето мнение е такова.
Илюзорна любов, пясъчни кули, розови балони.
Едностранно проявени към някого емоции не свързвам с любов, а с его и стремеж да се запълнят някакви вътрешни празноти.

Точно.
Е, не е его. Да изпитваш към някого чувства не е его. Че то почти всички са имали такива несподелени чувства.
Просто се случва някой, който харесваш, да не те харесва. Такъв е животът.
Не знам как може да се нарича несподелената любов истинска. Да, има чувства. В началото си леко щастлив. Но с времето надеждите си отиват. Има хора са способни много дълго време да живеят в някакъв си свой свят и си пропиляват времето.
Значи при несподелената любов има чувства от едната страна. Няма споделеност, няма целувки, интимност, срещи. Въобще нищо истинско, което го има при споделената.
Че какво и е истинското?

buttercake, какво е това истерия? И какво общо има с темата.
Ами истерия е, защото не е в реалността, а само в нечия глава.
Как точно разбираш, че обичаш някого без да си бил с него изобщо, без да го познаваш ? Ми ако му мирише устата или е гей ? Халюцинации не'кви.
в повечето случаи сигурно става въпрос за някой който познаваш добре и искаш да бъдеш с този човек
и темата стигна до съвсем различно място...
то си беше просто за несподелената любов не за маниаци,които мислят че са  влюбени в хора които виждали едвам веднъж
Ама той изобщо знае ли, че си влюбена в него ?
да знае
Е, значи всичко е ясно !
Пожелавам ти нова споделена любов !
благодаря ви

# 67
  • Мнения: 18 370
rf22, ах, това имане. Любовта не можеш да я имаш, защото е или не е взаимна. Дори да е взаимна, желанието за притежание унищожава.
Ще ме извините, ако не успявам със стремежите за безпристрастност тук. Изказвам се като обект.

# 68
  • София
  • Мнения: 38 082
На несподелен копнеж ли, Дрен?

# 69
  • Мнения: 920
Не е истинска и за мен.
Истинската любов е споделена м/у двама човека.
Другото са само някакви чувства, които нанасят вреда.
И моето мнение е такова.
Илюзорна любов, пясъчни кули, розови балони.
Едностранно проявени към някого емоции не свързвам с любов, а с его и стремеж да се запълнят някакви вътрешни празноти.
Не споделям тази гледна точка, защото какво его и какви вътрешни празноти запълваш, като просто искаш да си с даден човек, защото го обичаш?
Защото, както Дренка го е написала, това е стремеж да притежаваш. А що искаш точно този мъж да притежаваш? Защо една жена се вкопчва в някой, на когото изобщо не му пука за нея? Който не намира нищо ценно или интересно в нея, не я намира за подходяща за себе си? Ето на тези въпроси трябва да си отговори човек първо. Имаше вече такова мнение по-рано.
Може пък моето да е въпрос на его, но няма начин да обичам някого, който да не изпитва взаимност в чувствата. Унизително е. Ужасно унизително. Не мога да се вкарам в такава роля. Не е сложно за разбиране. Може би просто е необходимо жената да обича, уважава и цени първо себе си. След това, разбирането на това, което казвам ще е лесно.

# 70
  • Мнения: 18 370
Любовта, копнежите или както искате им казвайте са лично преживяване. Повтарям - лично! Всеки има правото да ги изпитва, без да натоварва другата страна с това, да не използвам други изразни средства, водещи точно към криминализиране на това деяние - нежеланието да споделя същото.

# 71
  • Мнения: 3 350
Искам само да напиша, че мога и имам пълното право да давам или не давам секс и внимание, колкото и докогато аз си реша. И ако някой реши да се самоубива, щото аз няма да съм с него до гроб, да потърси спешно психиатър.

Че кой ти каза обратното?
Отговарям по повод обвиненията, че някои хора давали напразни надежди, и че видиш ли са лоши хора, щом са си променили желанието. В такива случаи казвам, отървали са се (лошите) Някой манипулатори много умело играят с чувството на вина. Е, нЕма да стане. Ся, разбра ли каква е разликата между истерия и любов ? Да не дадеш шанс на човека да диша без теб и да си мислиш, че имаш това право, защото го обичаш. Това Не е любов, със сигурност.

# 72
  • Мнения: 7 895
Скрит текст:


Всъщност, е една от най-болезнените емоции, които може да изпита човек. Буквално може да те убие, да те срине, да ти направи целия живот нататък безсмислен. Аз бях пред самоубийство и сега, 4 години по-късно, даже и обвързана и щастлива, още ме боде и ще боли цял живот.

Много точно е описано. Понякога насън се връщам към онзи период и се будя с едно гадно усещане, не знам как точно да го опиша. Нямам много хубави спомени от тогава, няколко месеца беше най-интензивно, иначе около година продължи всичко. Беше най-добрата ми приятелка, бяхме доста близки и нямаше как да я разкарам да не я виждам, нито можех да я имам. Никога през живота си не съм се чувствал толкова безсилен както тогава, всичко това направо срина самочувствието ми. И най-тъпото беше, че през това време можех да имам други момичета, ама просто не ми се получаваше. Е успях да се измъкна, ама едва ли някога ще я забравя напълно.

Що не си каза, душко, а мълча? Няма такова нещо като най-добра приятелка. Ако си бешв казал е можело и да не си страдаш ей така за нищо..

И да и бях казал, какво от това? Освен това си личеше, само слепец не би го забелязал, да не говорим за разни къде тънки, къде дебели намеци. Тя беше във връзка, обичаше го много нейния, нищо че пичът не я имаше за нищо и драмите им бяха ежедневие. За тва не исках да се бъркам по този начин, исках или тя да реши и сама да ме пожелае, или да се справя сам със ситуацията. Стана второто.

# 73
  • Мнения: 22 867
Скрит текст:
Не е истинска и за мен.
Истинската любов е споделена м/у двама човека.
Другото са само някакви чувства, които нанасят вреда.
И моето мнение е такова.
Илюзорна любов, пясъчни кули, розови балони.
Едностранно проявени към някого емоции не свързвам с любов, а с его и стремеж да се запълнят някакви вътрешни празноти.
Не споделям тази гледна точка, защото какво его и какви вътрешни празноти запълваш, като просто искаш да си с даден човек, защото го обичаш?
Защото, както Дренка го е написала, това е стремеж да притежаваш. А що искаш точно този мъж да притежаваш? Защо една жена се вкопчва в някой, на когото изобщо не му пука за нея? Който не намира нищо ценно или интересно в нея, не я намира за подходяща за себе си? Ето на тези въпроси трябва да си отговори човек първо. Имаше вече такова мнение по-рано.
Може пък моето да е въпрос на его, но няма начин да обичам някого, който да не изпитва взаимност в чувствата. Унизително е. Ужасно унизително. Не мога да се вкарам в такава роля. Не е сложно за разбиране. Може би просто е необходимо жената да обича, уважава и цени първо себе си.
Скрит текст:
След това, разбирането на това, което казвам ще е лесно.

Само дето човек не се вкарва по желание в такава роля. Това е състояние, което те обзема изцяло, бушуващи чувства към тоя човек, породени от нещо. Няма рационалност в тях. Поне в началото, пък и после. Като попремине вихъра, дето те е завъртял, може и да размислиш вече и да осъзнаеш, че нямаш шансове там. Но и това зависи от човека. Един ще се отдръпне, правила съм го, друг ще умира, ще мисли простотии за самоубийство и подобни, като моя близка, трети тръгва да си отмъщава за нараненото его, въпреки че другият човек няма никаква вина за това. Сигурно има и още реакции. Просто, като ти дойде такова чудо до главата, не мислиш, че е унизително, че си се вкарал в роля, че не се цениш, още повече да не си позволиш да го направиш. То просто не те пита, а връхлита. Не случайно казват влюбен-загубен, изгубил си главата и подобни. Като мине време е по-различно, може да се обмислят по-трезво нещата.

# 74
  • Мнения: 18 370
В една друга тема видях изказване за емоционалната интелигентност по адрес на потребител. И за да не казвам - за мен съвсем  не на място, все пак - може да се обясни на аудиторията що значи емоционално интелегентен човек, има ли нужда от контрол над емоциите, или е добре да запознаем обекта с чувствата си, макар да сме наясно, че не отвръща и подава ли, подава сигнали към объркания ни мозък.
Благодаря!

Общи условия

Активация на акаунт