Стиха, зад който наднича душата ви?

  • 4 849
  • 81
  •   1
Отговори
# 15
  • Балчик
  • Мнения: 9 220
Не търси повторение- няма такова.
Прекалено сме слаби пред безвъзвратното.
Дори тази илюзия, наречена спомен,
ще умре, щом решиш да се върнеш обратно.

Калина Димитрова

# 16
  • Мнения: 2 161
Хей, позволи ми да ти напомня,
            че аз съм нежно,
            наивно цвете
и като тиха вода съм скромна...
            А ти небрежно
            ми взе сърцето,
а ти си ходиш, със мен закичен,
            а аз линея
            върху ревера,
защото ти си егоистичен,
            та аз не смея
            и да треперя...
Хей, напомни ми да ти напомня
            да те разсъня,
            да дам насока, -
аз като тих вир съм вероломна:
            който потъне -
            все е дълбоко!

            (Да не забравиш.
            Ще се удавиш.)

# 17
  • Мнения: 581
И ако някога не виждаш
Изход,
копай в пръстта подобно плоден
червей
и вдигай камъка от себе си
по - тежък,
за да намериш дума
по - силна от привидност.

И ако някога поискаш повече,
копай небето.

Б. Пангелов

# 18
  • Мнения: 677
            Кълна ви се...

Кълна ви се - аз всичко бих повторил.
Аз всичко бих отново изживял,
излюбил, изпътувал, изговорил,
измолил и изплакал,
и изсмял.
Аз бих повторил целия си дивен
и кратък, кратък свой живот до днес
със същия безмилостно наивен
и въпреки това измерен жест.
Не съжалявам - както съм заставал,
пак бих застанал, малък и велик
и с яростен замах бих защитавал
най-пустия си ден и час, и миг...
Над всеки свой изгубен ден със вопъл
бих паднал аз по гръцки ритуал
и както върху мъртвия Патрокъл -
Ахил, сина Пелеев -
бих ридал.
 
И съм ридал... Самотен и незнаен.
И пак. И пак във същия Бургас
до ужас съм се чувствал осезаем
и изумен съм викал - жив съм аз.
Но аз съм жив - на гарата съм в девет.
Под златния луминесцентен диск...
Локомотивът е пробуден лебед...
Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Но българин. И жител
на Бургас...

# 19
  • Мнения: 1 629
Стой тъй на най-високото от стъпалата,
облегната на каменния ръб.
Вплети, вплети в косите си и светлината.
Цветята до гръдта си стискай болно,
хвърли ги рязко, обърни се с гръб
в очите си с едно страдание неволно,
но вплитай, вплитай във косите си и светлината.
    ...........................

Томас Елиът

# 20
  • Мнения: 490
Пътища, които се пресичат
ако някога в света се разделят
като ранени змии криволичат ,
но никога от тях не става път.....

...................................................................

Не можем винаги да сме щастливи
от нас си тръгват толкова неща.
Безсилни сме отново да ги върнем
дори да правим опит за това.....



...................................................................

# 21
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Голямото яйце
Голямото яйце всеки иска да го купи,
дома да го отнесе.
Но никой не напряга дупе
да го снесе.  bowuu
П.П. За съжаление, не помня името на автора.  Embarassed

# 22
  • Мнения: 1 006
Всичко, което правя
трябва да бъде за теб.
Иначе няма да стане красиво.

Всяка моя стъпка
трябва към теб да ме води.
Иначе няма да смея да тръгна
и няма да мога да ходя.

И очите ми винаги
в твоите трябва да гледат.
Иначе ще са слепи за света, в който живея.

Всичко, което правя
трябва да е на теб посветено.
Иначе няма да бъда щастлива,
тъй както, когато съм с тебе.



Нямам представа кой е автора.Вие кажете.

# 23
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Дали да живеем, сами за себе си
без да ни пука от чужди беди
дали да дадем
сърцето на Дявола
и кой ще откупи наще Души...

# 24
  • Мнения: 2 723
Безмилостно зелено разстояние,
след параходната бразда
и цялата превърната в страдание,
оставам като сянка на брега.
Една златиста сянка върху пясъка,
залитнала след твоето отплуване,
протегнала ръце като за ласка,
безсилна да заплаче на сбогуване.

# 25
  • Мнения: 805
И аз си имам такъв стих. Още преди 15 години си го нарекох " Всичко от майка ми " . В оригинал е " Крехки небеса " на Емили Дикинсън.

Последна редакция: вт, 03 окт 2006, 11:07 от калпазанка

# 26
  • Мнения: 30
Философия на Любовта.
Пърси Шели

Потоците се вливат във реките,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
на сладостно вълнение се сбират.

И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата.
Вълна вълната гони и прегръща.
Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна.
До океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са
ако не ме целуваш ти.



  bouquet

# 27
  • Мнения: 765
http://www.truden.com/article83.html  , май не е стих , но е облякъл в думи много от това  , което някога съм искала да изразя .

# 28
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Аз го имах в подписа си. Това е стихът, който дава представа за подхода ми към света:

...Нека запазим във времето тежко
малко нещо от Бога и нещо човешко...
                                          Н. Йорданов

# 29
  • Мнения: 1 134
"Светът е сън, сънят - измама,
а трябва някак да се продължи.
Ти мислиш, че той  е за двама -
повярваш ли в това - уви..."

Общи условия

Активация на акаунт