Темата на Ибо 🎧 Ибрахим Челиккол и Демет Йоздемир в "Doğduğun Ev Kaderindir" №71

Беа, благодаря за изчерпателната информация. Всъщност ти нарече поведението на Бенал хистрионна реакция, а не разстройство. Аз още като написах разстройство и осъзнах, че ти не говориш за патология при Бенал, а за тип моментна реакция. Нямаме герои с неврози и патологии, а с особени характери в нашия сериал.

Сега да те попитам защо терминът е личностОВО разстройство. Не звучи добре на български, но вероятно има причина да е прието така. Преди време си спомням, че ми трябваше за нещо точния термин и четох в Интернет случайна литература кой е правилният начин. Спомням си, че в различни тематични сайтове го използваха различно. Има ли нещо установено по въпроса?

Ето какво казва Павлина в нейния блог Как се пише: https://kaksepishe.com/lichnostovo-razstroystvo/
Защо специалистите го предпочитат, сякаш причините не са езикови?

Дданни, както е казано и в сайта - и двете са граматично правилни, но чисто смислово и като официален термин в професионалната терминология е прието личностово, така се изписва и самата диагноза, а аз го удебелих, за да направя разграничението с патологичното състояние, иначе знам, че ме разбра
На английски си е една дума - personality disorder - разстройство на личността, също няма разлика.

Ама в описанието на типажа на Джемиле, не разпознавате ли и още една особа в характеристиките?
Ще изброя пак:
- много чувствителни, емпатични личности, които добре разпознават и задоволяват потребностите на околните,
- много лоялни и последователни към хора, с които имат емоционална връзка
- силно развито чувство за любезност, сътрудничество, тактичност, приспособяват се лесно
- социално ангажирани са, състрадателни
- развиват силна зависимост към любимите хора - склонност към вкопчване, любимият човек се превръща в център на тяхното съществуване
- склонни са да се раздават за другите до откат, а собствените си потребности неглижират
- не умеят да отказват
- изпитват силно чувство за лична отговорност и вина
- склонност към потискане на чувствата, прерастващи в автоагресия, докато навън се показва доброжелателно отношение
- Нямат ясна представа за другите или за собствените си способности, чувстват дълбока празнота и са убедени, че само другият (любимият) човек може да ги направи пълноценни, като я запълни.
Точно затова имат голяма трудност да се отделят от важните за тях хора, да се дистанцират...

З...е....

На мен цитираната характеристика не ми пасва на образа на Джемиле, с изключение фокусирането върху една личност. Джемиле е готова да се жертва само и единствено за Мехди и за никой друг. Смятам, че в отношенията си с останалите тя е един нормален егоист.
Написаното в най-голяма степен се припокрива с образа на Зейнеп, естествено.
Или може би и двете пасват на типа. Просто Джемиле има само един любим човек, докато Зейнеп - няколко.

На мен повече на Сакине ми бие, ако трябва да бъда честна

Оф, личностово не ме звучи добе, хаха, все едно не е дума на български. Ако и двете са правилни, аз като лаик нали мога да казвам личностно разстройство.

Джемиле беше такъв тип преди да почине Мюжгян. След смъртта на М. дали не настъпи някакъв тотален обрат в личността ѝ. Аз даже бих я определила като психотизиран тип, ама от кой тип психоза не знам.

Иначе Зейнеп напълно отговаря на характеристиките на депресивния тип, обаче има и някаква самодостатъчност понякога, която ѝ помага да се оттласне от дъното.

И Бенал и в частност Джемиле пасват на психологическите образи, които си ни представила Беа! Но и аз съм съгласна, че за Зейнеп, тази характеристика е най-точна....И това ме притеснява най-много в следващите и действия.
И колкото и да се надявам, че ЗейМех няма да се случи, точно този и характер, ще я доведе до подобен край!
Искам най-после да определи - има ли любим в цялата история и кой е то!

Здравейте, момичета
Чета ви от известно време, защото темата ми е интересна, макар че ... не гледам сериала. Като ми поостане време, защото разбирам, че има много противоречиви и сложни персонажи.
Сега се обаждам с моята хипотеза по въпроса, който задава Дани. Не, че Беа не е насочила разбирането, просто още едно обяснение за личностово и личностно, и защо психолозите използват първия термин.
Доколкото знам, в бг граматика суфиксът зависи от това, дали думата се отнася към процес, действие или към резултат от процеси и действия. В тази връзка са важни теориите за личност, а те в цялото си многообразие (като изключим марксистката) схващат личността като развиващ се процес. Човек се ражда като такъв (биологически), но личност се става във взаимодействието на генетически предопределени и психосоциални процеси (Ерик Ериксон ги нарича даже психосоциални кризи, конфликти, които са различни на различните жизнени етапи и от успешното решаване на които зависи синтезирането на предшестващия опит, за да се формира устойчиво чувство за идентичност - аз съм такава или друга личност - резултат.) Жизненият цикъл обаче продължава и след 60-годишна възраст, защото и след оформянето като цялост (с интегритет на съзнание, емоции и воля към 19-годишнината), човек продължава да решава жизнени проблеми и да се пита "Кой съм аз?" В този смисъл личността е процес, а не резултат. И затова вероятно психолозите, дори когато типизират, говорят за проявени психични характеристики (от гръцки - устойчиви черти), а не за веднъж завинаги формиран характер. Вероятно и за това е предпочетен терминът "личностови" вместо "личностни". Ако се използва втория термин, би трябвало да се има предвид, че това е личността на този етап от развитието си.
Що се отнася до психичните разстройства, доколкото знам се използва "Ръководството"  на Американската психиатрична асоциация от 1987 г. (с 4 основни групи псих. нарушения: в детска и юношеска възраст; функционални - тук спадат психозите и неврозите; личностови и такива с органичен произход). В класификацията се акцентира върху проявленията и симптомите, а не върху причините. Личностовите се характеризират с някаква трайна акцентуация в характера и в социалната комуникация на човека. Имайки предвид обаче развитието на психотерапията (бурно в ХХ век) и появата на различни методи на психотерапия (без медикаменти), то е логично разстройствата или нарушенията да не се възприемат като непреодолими. Аз го разбирам като нещо подобно на едно изказване (макар и иронично) на Чарли Чаплин: "Жените нямат недостатъци, те имат особености."

А, разгеле! Дойдохме си на думата /на най-точния въпрос/!
Днес дали ще има фраг.

И както Аniksi забеляза правилно - какво стана с второто писмо и за кого е!?

Да преведа психотррапевтичната теория на езика на счетоводителите.
Личностови, явно е ОПР-то (отчет за приходите и разходите, който показва процесите с имуществото в определен период от време). 😀
Личностни оприличавам на Баланса - моментна снимка на имуществото на определена дата 😀.
Поне така го разбрах и моля да погледнете със снизходителност и голяма доза хумор на умозаключенията ми 😜🤣.
 Много съм щастлива, че така се обогатяваме взаимно по един наглед обикновен повод - турски сериал!
Наистина - къде ни е фрага?

Katya_I днес с Беа ме хвърлихте в сериозни размисли за моите ....+години 
И факт е, как един,турски филм почти изцяло художествена измислица ни накара да навлезем в дебрите на психологията! И какво богатство е да имаме в групата си хора като вас, да ни осветляват по въпросите, които явно ни вълнуват.
dariVale от вчера и на мен ми залипсва търкалящото се човече!
Е как да не се възхищава човек на разсъжденията ви! Сложната психоаналитична материя, пречупена през призмата на още по-сложната счетоводна наука! Уникално съпоставяне!

И аз+1
Момичета, аз се занимавам днес с агро фитнес, а вие какви сериозни въпроси обсъждате. От телефона ми е трудно да чета всичко,  очаквайте включване утре, като се прибера 😘

Хвърлихте ме в едни тежки размисли, аз Баланс ли съм или ОПР на моите ХХ (много:)) години? 😀
Радвам се, че темата ме събра вас. ❤️

Едва догледах сериала, като ме разсейвате с фейсбук. 😜
Нахалницата Бенал мисля, че остави писмо до Мехди, че пак З. да. й свърши черната работа.
Винаги съм съчувствала на майки, които от крайна безизходица са принудени да оставят децата си.
Обаче случаят тук не е такъв, Бенал има покрив, близки хора, професия и няма причина да го направи.
Ама филм да става.

Мехди и ужасно самотен, но още не съм го съжалила.
Може това да е катализатор за промяна, тогава ще видя кво ще го правя. 😀

Баръш мисля, че няма да има щастлив сем живот, но дано не съм права.

А Енгин дали си има гадже или ще се наложи Султан ханъм да го урежда и него.
Отивам да проверя аз тая работа. 😀

Точно е сравнението според мен. Особено като се има предвид, че приходите и разходите в баланса са дело на конкретни личностни индивидуалности във фирмата. Съвременните психотерапии разчитат човекът с проблеми сам да потърси квалифицирана помощ и да е равностоен партньор на психотерапевта и участник в процеса, а не просто пациент. В този смисъл личностОВ е аналогично на ХайтОВ разказ или ПлатонОВ диалог.

Ох, ще се опитам да оперирам и с ОПР-то тогава, въпреки че моментният баланс ми е по-симпатичен.

Между другото, днес правя, струвам, цял ден в ума ми се върти словосъчетанието "личностови разстройства" и се опитвам да свикна с него. 
Не предполагах, че наставките -ов и -ен променят смисъла на образуваната дума, мислех си, че се поставят по благозвучност и благозвучието на личностен ми беше най-убедителният аргумент.

И по тази логика моментен или моментов също биха имали различни значения в различни случаи и тук сякаш мога да усетя разликата. Ще потърся и други двойки думи с двете наставки, за да усетя точно семантичната разлика.

Благодаря отново, момичета!

Мехди от втори сезон започна прогресивна деградация, достигаща няколко кулминационни точки - Заключването, следенето, отвличането на Зейнеп, агресията с разбиването на колата, побоищата, попадането в затвора и т.н.
Едва в последните 2-3 епизода, откакто започнаха покушенията над семейството му и това на Зейнеп, сякаш има малки проблясъци на осъзнаване.
Намирам го за по-премерен, по-добре овладян, не скача като див петел на всяка провокация.
Хареса ми реакцията му в ключови моменти - които в миналото биха го взривили - Зейнеп с Баръш, намесата с освобождаването на Бенал и отвеждането на бебето...
Добро впечатление ми направи и тонът му, докато разговаряше с Бенал, а после и Зейнеп - беше прям, но не груб, долавяше се подтон на примирение.

Зейнеп ме подразни като скачаше срещу него, Бенал на нея била заръчала да се грижи за бебето...Ама защо не, направо да го осинови, тя така или иначе всички носи на гърба си, какво е още едно вързопче..

Интересно ми е и дали бракът на Джемиле и Нух наистина най-после ще поеме в по-продуктивна посока или нейното отрезвяване ще трае ден до пладне и пак ще хукне да спасява братчето си.

Озлем малко прекали с последните си изяви, но като цяло на нейно място вероятно всеки би се чувствал по същия начин. Стана ми жал накрая, много добре изигра палитрата от емоции, а и с тези близки кадри докато седеше на стола, определено беше въздействащо.

Направи ли ви впечатление реакцията на Емине? След обявяването на приетото предложение, на няколко пъти забелязах, че се опитва да потисне някаква емоция, даже когато се беше отделила в стаята на Саваш, изглеждаше сякаш ѝ е трудно да се овладее. Дали това е раздразнението, че приятелката ѝ се изплъзва и вече няма време да я държи в течение на всичко, което се случва с нея...или лека завист за това, че Зейнеп е отново предпочитана, харесвана, обичана, а тя е сама...Много ми е интересна като характер!


Виж, че благодарение на това провокирахме и още един коментиращ в отбора ни - Katya_I - добре дошла