Light Beam, от къде е тази разкошотия във вид на чанта?
- Публикувана: 13 март 2021, 11:51 ч.
- Последно мнение: 27 март 2021, 18:49 ч.
Стилът ни според възрастта - лайфстайл тема за пораснали момичета, 40+ (Тема 8)
Donna Italiana от Punto. На няколко години е моята, но и в момента предлагат модела в други цветове и с малко по-малък размер.
Сега съм си харесала една в светлозелено, но още се чудя трябва ли ми
Стилът за работа си е за там при мен. В свободното време нося небрежни неща. Последната година дори на работа си позволявам да отида неглиже понякога.
Сега съм си харесала една в светлозелено, но още се чудя трябва ли ми
Стилът за работа си е за там при мен. В свободното време нося небрежни неща. Последната година дори на работа си позволявам да отида неглиже понякога.
С тези хобита ме хвърлихте в джаза.
Няма да забравя един разговор с бизнес партньор. Говорим си за проекти и такива неща, той ме пита какво мисля за вложение в еди каква си идея. И изведнъж ме пита – а какво е твоето хоби? Направо ме изненада и изстрелях скорострелно: Нямам хобита.
И като се почна едно ожалване, оуу ама защо така, трябва да си намериш нещо да правиш, дава смисъл, много е полезно за психика нам кво. Така де, изслушах го възпитано, усмихвах се любезно. Познайте дали после работихме заедно? Не.
Та на въпроса – не, нямам хобита. Животът ми е хоби. Изборите, които правя всеки ден, общуването с различни или определени хора.
Оппа, забравих стила. Понеже съм променлива в интересите, то и стила ми е такъв – миксиран.
Не считам за хоби козметика, парфюми, по-скоро може би да сменям често завеси може да мине за хоби. Мине се не мине 3-4 месеца и поръчвам нови, променят тотално атмосферата на стаите.
Няма да забравя един разговор с бизнес партньор. Говорим си за проекти и такива неща, той ме пита какво мисля за вложение в еди каква си идея. И изведнъж ме пита – а какво е твоето хоби? Направо ме изненада и изстрелях скорострелно: Нямам хобита.
И като се почна едно ожалване, оуу ама защо така, трябва да си намериш нещо да правиш, дава смисъл, много е полезно за психика нам кво. Така де, изслушах го възпитано, усмихвах се любезно. Познайте дали после работихме заедно? Не.
Та на въпроса – не, нямам хобита. Животът ми е хоби. Изборите, които правя всеки ден, общуването с различни или определени хора.
Оппа, забравих стила. Понеже съм променлива в интересите, то и стила ми е такъв – миксиран.
Не считам за хоби козметика, парфюми, по-скоро може би да сменям често завеси може да мине за хоби. Мине се не мине 3-4 месеца и поръчвам нови, променят тотално атмосферата на стаите.
Преди години ходех много елегантно облечена, защото работата ми го изискваше.
Ог 7-8 години го давам дънки, маратонки, хубава блуза или пуловер. Обичам лек грим. И задължително хубав парфюм. Обичам и нося хубави гердани от минерални камъни. Много обичам да нося шалове и хубави слънчеви очила. В дамската си чанта задължително имам няколко химикалки и поне една от тях трябва да е цветна. Напринер: да пише лилаво, зелено или някакъв друг цвят.
Но този хоум офис ми действа много подтискащо.
Ог 7-8 години го давам дънки, маратонки, хубава блуза или пуловер. Обичам лек грим. И задължително хубав парфюм. Обичам и нося хубави гердани от минерални камъни. Много обичам да нося шалове и хубави слънчеви очила. В дамската си чанта задължително имам няколко химикалки и поне една от тях трябва да е цветна. Напринер: да пише лилаво, зелено или някакъв друг цвят.
Но този хоум офис ми действа много подтискащо.
На мен хобитата ми се отразяват на стила. Няма как да съм елегантна на две гуми.
само с прическите е малко по-сложно, но зависи от косата. 
И като се почна едно ожалване, оуу ама защо така, трябва да си намериш нещо да правиш, дава смисъл, много е полезно за психика нам кво.
Много съм съгласна с "много е полезно за психиката!", ама много!
Или поне е полезно за моята психика - успокояват ме, убиват ми стреса, независимо дали си лакирам (късите) нокти, снимам, обработвам снимки, карам си колелото, бръмча си на скутера, чета за закътан италиански регион, вися в някой музей, правя си тренировката - това си е "моето" време!
Напоследък се изхитрявам да греба и да слушам книга или да гледам филм/сериал едновременно! На фамилията и е забранено да припарва в мазето!
Значиии, като яхна здраво метлата, отивам да си ровя в оридеите 
Намествам си чакрите за нула време с тях - не се сърдят, не философстват... малко грижа и цъфтят щастливо.... И ми създават красота и уют. В офиса пък любителите се оказахме повече от една, пък и гостите често ги отбелязват.
Завеси и аз обичам да сменям често. Някак цялата стая се променя.
Обичам да ми е спретнато, уютно и комфортно, както в облеклото, така и около мен. На лукс не държа.
Ако пък съм имала щастието "да хвана гората" или пътя нанякъде, нов човек ставам в следващите седмици. Много ми е ценно времето за "изключване" от рутината и много добре ми се отразява.
Намествам си чакрите за нула време с тях - не се сърдят, не философстват... малко грижа и цъфтят щастливо.... И ми създават красота и уют. В офиса пък любителите се оказахме повече от една, пък и гостите често ги отбелязват.Завеси и аз обичам да сменям често. Някак цялата стая се променя.
Обичам да ми е спретнато, уютно и комфортно, както в облеклото, така и около мен. На лукс не държа.
Ако пък съм имала щастието "да хвана гората" или пътя нанякъде, нов човек ставам в следващите седмици. Много ми е ценно времето за "изключване" от рутината и много добре ми се отразява.
Ако домашно направеният маникюр и цветята са хоби, значи и аз имам такова. За мен си е чисто разтоварване. Имам над 120 цвята, ползвам десетина, но все искам нови и нови. С цветята съм по-скромна, защото не съм от добрите цветарки и ми е мъчно като ми загине цветенце. Но имам повече саксийки, отколкото обувки. В неделя рано сутрин да човъркам, подрязвам и "прекопавам" ми е много повече от приятно.
Агент, фотографията ми беше професия повече от 10 години. И съвсем те разбрах за чантите, обективите и стативите. Уви с дигиталната фотография, загубих интерес. Преди 20 години на една изложба докато всички цъкаха с удивление на обработените фотоси, разбрах че ще си остана заклет фен на добрата черно-бяла снимка. Между другото онази дето качи с гащеризона ми намекна за подобно увлечние. Не знам кой те е снимал, но беше добра извън контекста на темата за стил.
Агент, фотографията ми беше професия повече от 10 години. И съвсем те разбрах за чантите, обективите и стативите. Уви с дигиталната фотография, загубих интерес. Преди 20 години на една изложба докато всички цъкаха с удивление на обработените фотоси, разбрах че ще си остана заклет фен на добрата черно-бяла снимка. Между другото онази дето качи с гащеризона ми намекна за подобно увлечние. Не знам кой те е снимал, но беше добра извън контекста на темата за стил.