Коя е най-подходящата възраст за раждане в съвременния свят?

  • 19 025
  • 714
  •   1
Отговори
# 105
  • France
  • Мнения: 15 871
Наясно съм също че за някои ще е късно за първо дете, за други ще е пък рано, но не ми пука, аз го пожелах точно сега с цялото си сърце!
Това е най-важното Heart

# 106
  • Мнения: 215
Така е, не прощава. Независимо дали една жена има или няма деца и на колко години са й децата. Нали това казвам - биологията си е биология. Всичко старее у човека - кръС, г.С, мозък... Wink А тук големи локуми. Сега остава да кажем, че красотата е в очите на гледащия, а възрастта в ума на жената и можем да затворим темата за световния мир. Wink

Няма за какво човек да се срамува от годините си. Лели, чичковци, баби... и те са хора. Човек трябва с достойнство да приема възрастта си.
Сега например 40 годишна да сложи джуки и да си мисли, че е на 20... изглежда жалка. Но 40 годишна жена да си се приема за 40 годишна и да се чувства добре в кожата си и с възрастта си е супер.

Иначе между 25 и 30 г за дете мисля, че е добра възраст.

# 107
  • Мнения: 876
Първо да кажа, че на 40 съм далеч от момента в който ще се почуваствам или изглеждам като лелка. Чувствам се млада и смятам след тази бременност тепърва да започна да си живея живота с половинката ми. Да пътуваме, да си сбъдваме мечтите.
Така стана при нас, че реално не сме имали време за тези неща преди децата.

Другото което ми е странно е, че говорите за подпомагане на децата да си купят жилище или да им се отделят пари. Аз лично не смятам това за мое задължение. Те ще си имат живот и си е тяхна работа как и какво ще направят в него. Моята работа е да имат необходимият минимум докато навършат 18 години. После аз си имам живот със съпруга ми, а те си поемат по своят път. С едното ще съм на 52, а с другото на 58 когато дойде този момент.

# 108
  • София
  • Мнения: 62 595
Предлагам да почакаш децата ти да навършат 18 и тогава гордо да заявиш, че вече си имат живот и е тяхна работа какво ще правят с него,, а ти вече си дала минимума и ще си гледаш живота със съпруга си.
Моите са на 20+ и далеч не мисля, че вече съм щракане с пръсти, а те да се оправят. Не че ще ми повярваш сега, но да си го кажа. Няма приключване с децата, все ги мислиш и гледаш да направиш нещо за тях, защото са ти деца.

# 109
  • Мнения: 215
Много ясно че не можеш да му биеш шута на 18 и да му кажеш оправяй се. Ако го направиш, значи си му бил шута много преди 18.

# 110
  • Мнения: 876
Кой говори за биене на шута. Но да купувам жилища, да плащам образование и да заделям пари - няма как да стане.
Аз започнах работа на 16 години и се оправях сама. Защото исках да съм независима. Със сигурност няма да отглеждам деца, които мислят, че трябва да им давам пари за цигари и дискотека на 20 или повече години.

Това че съм родила и гледала деца, изобщо не означава, че аз живот нямам и не мога да си го гледам. Имаме си мечти като семейство от двама и нямам никакво намерение да ги зарязвам, за да дундуркам
студенти, или още повече възрастни хора.

Брат ми от вторият брак на баща ми е на 32 и все още мама и тати му дават пари за цигарки и бира. Ми ужасно е това.

# 111
  • Мнения: 215
Ако човек има калпаво дете - съгласен съм. Загубена кауза.

Иначе ще ми достави удоволствие на самия мен да съм му полезен. Не че ще съм длъжен.

# 112
  • Мнения: 15 357
И аз и мъжът ми се оправяме от 18 годишни,по наше желание .Никой не ни е оставил на произвола,ми справили сме се.Не сме зависили от никой,и до ден днешен не сме приели никаква помощ от тях.
Имаме познати смейства,родителите им плащат ипотеките,дават им пари за битови нужди и т.н.Ми не ме кефи ,мерси.
Сестрата на мъжът ми редовно търмъчи пари от свекърите си и от родителите си,ми не е редно за мен.Всеки се стяга от към кръста и се справя с живота .Да,и на мен ми е било трудно,но се справих.

# 113
  • Варна
  • Мнения: 636
Да това за брат ти наистина е ужасно, но образованието определено живот и здраве е редно родителите да го поемат. По-добре да се учи по време на сесии, а ваканциите помежду другото да се работи. Аз също работя от 18 годишна, но само ваканциите, а родителите ми поеха образованието ми, за да имам време да уча. Наскоро попаднах на един студент по медицина, който работеше в друг град. Пази боже да ме лекува някой ден.
За жилище ако един ден имам възможност бих взела на детето си без да се замислям.

# 114
  • Мнения: 2 234
Много се отплесна темата и всеки си е прав за себе си. От чужда камбанария най - лесно се дават съвети и за раждане, и за възпитание, и гледане.
Но трябва и да се прави разлика между дундуркане на студент с джобни за дискотеки и плащане на такси за частен университет, примерно.
Старта в живота започва в такъв случай на съвсем друго ниво.

А за помощ /покупка на имот - защо не. Ако човек има възможност, наследство, желание....и остров бих купила.

# 115
  • София
  • Мнения: 18 250
Когато детето се старае, нормално е да му помогнеш.
Големите ни дъщери работят от 16, учат упорито. За нас е нормално да им осигурим покрив над главата и такса за образованието, когато можем да си го позволим. Пари за дискотеки, дрешки и джобни не им даваме от години. Даже вечер още ги викаме у нас да вечерят, когато нямат други планове, че да ги облекча с готвене поне веднъж на ден.

# 116
  • Мнения: 2 638
Всичко може.
 Наскоро, служебно общувах със семейство американци, вече пенсионери, по техните стандарти. Бяха около 65-70. Последните 10 г. живота им е бил- обикаляне на Щатите с кемпер, наситили се. Продават си всичкото имущество и живеят в Африка, после тук- в България. Питах ги за децата им- казаха, да, те вече си имат семейства, сега ние се наслаждаваме на живота и мечтите.

# 117
  • Мнения: 18 312
Сигурно пак ще ме изтрият, но понеже стана дума за нов стандарт за детеродната възраст - как и кога се е променил, че не съм разбрала?
Медицински погледнато 20-30 е оптималната възраст. Това ли се пита в темата или кой кога си е родил децата?
Като гледам колко зор отива за едно майчинство, не знам дали да не отговоря - няма подходяща възраст или крайно време е мъжете да раждат в съвременния свят.

# 118
  • София
  • Мнения: 18 250
Това е идеалният вариант. Когато децата са големи и вече семейни. Тогава е добре родителят да си сложи спирачки пред непоискани помощ, защото тя повече напряга младите. И да си живеят живота.
Т.е. моят лимит за помощ е до брака на децата и после помощ за внуците, когато изрично е поискана, а не натрапена.

# 119
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 541
Ще ги издържам, няма да ги издържам, няма да им давам за дискотеки и т.н. Човек не бива много-много да се зарича, че не се знае как ще се развие животът.... Да няма - абе ква я мислехме, пък тя ква стана...

Общи условия

Активация на акаунт