Коя е най-подходящата възраст за раждане в съвременния свят?

  • 19 900
  • 714
  •   1
Отговори
# 210
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 554
Аз не мога да си обясня тази нагласа, че като се появи детето и животът свършва.
Не искат дете, за да си поживеят?! Че детето като се роди, какво, спирате да живеете и се погребвате ли?! Дори срещнах едно мнение назад, че семейството било от двама.... Ами с такива разсъждения за деца - пречки, не се чудя защо младите жени не искат да раждат.
Моето мнение - не само че не свършва, напротив, животът става по-пълноценен с появата на детето. Не знам, за мен това е смисълът на живота в крайна сметка. Ама всеки си знае...

# 211
  • Мнения: X
Да, и обективно е по-добре. Това са доказани неща, няма какво да ги обяснявам.  При равни други условия бабата винаги ще направи много повече физически, емоционално и всякак, отколкото най-добрата бавачка.
Искаш да кажеш. че твърдиш, че нещо е обективно вярно, но не можеш или не желаеш да приведеш аргументи в защита на тази теза?

# 212
  • Мнения: 285
Скъпа ,такива са били времената.Сексуална култура нулева.

Абе хора големия град е в плюс,можеш да намериш детегледачка почасово,частни ДГ,спорт и др забавления.
Нашата градина не работи 1г заради политически неразбирателства,градчето ни е малко,това е тема табу за детегледачка .
Че аз като една бивша гражданка,предлагах на няколко момичета заплащане за да гледат детето ....Е селския манталитет не мога да ви опиша какво нещо е ...Само и само да мога да работя и да изкарам един прост курс !

# 213
  • София
  • Мнения: 18 325
Как хем родителите да си родят децата на по 20-25, а бабата и дядото да гледат внуците при пенсионна възраст 65 г.?

# 214
  • София
  • Мнения: 62 595
Мога да приведа аргументи цял тон, но едва ли е нужно да доказвам откриването на колелото. В по-горен пост написах и в работата си какво виждам. При това все става въпрос за читави родители, обаче винаги си има значение и винаги се познава, когато детето е било при бабите.

И какво като се появява дупка? Ако човек реши да съобразява живота си безкрайно със сивито и желанията или очакванията на работодателите, той е буквално изгубен и си пропилява живота. За работодеталя работникът е заменим ресурс. Обаче за всеки един от нас животът е един. Ако ще сивито да е без нито една дупка, утре работодателят назначава друг човек, когото е харесал повече, а работникът с пълното сиви да си кукува бездетет.

Защо да е селски манталитет това, че не искат да гледат чуждо дете? Гледането на чуждо дете е рисковано, аз също бих имала много резерви да го правя.

# 215
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 140
Животътне свършва,но се променя коренно след появата на детето.
При нас например се наложи да сменя любимата си работа ,защото беше свързана с постоянно пътуване.,за да мога да гледам детето.
Обаче аз бях вече на 35 години и детето е много дълго чакано и много желано.
Бяхме обиколили половината свят,бяха ни омръзнали заведенията....
Не беше толкоз трудно да променим начина си на живот.

# 216
  • Мнения: X
Точно така. Животът за всеки от нас е един. И както едни не намират смисъл да го изживеят в угода на работодателите, други не намират смисъл да го изживеят като придатъци, функциониращи само и единствено чрез и за децата си. Добре би било и едните, и другите да не се отъждествяват с обективната истина.

# 217
  • София
  • Мнения: 62 595
Кои са тези придатъци?
Не си ли забелязала, че кръвта вода не става? Ако намекът за придатъците е към мен, то при всички случаи е по-добре да отгледаш своята кръв, отколкото да те подмята работодател насам-натам. Бизнесът си е бизнес, кръвта си е кръв. Кое те обвързва повече?

# 218
  • Мнения: X
Придатъци са тези, които нямат личен живот, лични стремежи и амбиции. Те изживяват себе си чрез децата си. Правя разлика между хора, за които кръвта вода не става и са готови да помогнат с каквото могат при необходимост и хора, които не притежават дори собствена личност и живот, защото те са размити от идентификацията им с живота и личностите на децата им.

# 219
  • София
  • Мнения: 34 791
Животътне свършва,но се променя коренно след появата на детето.
При нас например се наложи да сменя любимата си работа ,защото беше свързана с постоянно пътуване.,за да мога да гледам детето.
Обаче аз бях вече на 35 години и детето е много дълго чакано и много желано.
Бяхме обиколили половината свят,бяха ни омръзнали заведенията....
Не беше толкоз трудно да променим начина си на живот.
А, на мен заведенията и сега не са ми омръзнали, но определено не съм като на 30 (примерно), когато бях волна птица и ми беше добре. Омъжих се на 30, поживяхме си с мъжа ми няколко години, след това родих, напълно в състояние сме двамата да си гледаме детето, не е нужно някой да ни дундурка... При мен е идеално, точно както исках.

Придатъци са тези, които нямат личен живот, лични стремежи и амбиции. Те изживяват себе си чрез децата си. Правя разлика между хора, за които кръвта вода не става и са готови да помогнат с каквото могат при необходимост и хора, които не притежават дори собствена личност и живот, защото те са размити от идентификацията им с живота и личностите на децата им.
Уиш, същите наблюдения имам и аз. "Нямат собствена личност" е много точно определение. Живеят чрез децата си. Такива хора могат да бъдат изключително обсебващи. Лошо за децата им, лошо за партньорите на децата им.

Последна редакция: пн, 15 мар 2021, 12:32 от milenaka

# 220
  • София
  • Мнения: 62 595
Ти сериозно ли? давай малко по-полека с използването на думички като "не притежават собствена личност и живот...", че тук нагазваш в непознати води!  Че и на всичко отгоре ги използваш грешно, нямаш никаква идея какво пишеш. Пълна каша си сътворила.
Хайде сега, дай на втора редакция - какво точно искаш да кажеш?

# 221
  • Мнения: X
Изразила съм се пределно ясно, Андариел.

# 222
  • France
  • Мнения: 15 890
Животътне свършва,но се променя коренно след появата на детето.
При нас например се наложи да сменя любимата си работа ,защото беше свързана с постоянно пътуване.,за да мога да гледам детето.
Обаче аз бях вече на 35 години и детето е много дълго чакано и много желано.
Бяхме обиколили половината свят,бяха ни омръзнали заведенията....
Не беше толкоз трудно да променим начина си на живот.
Подписвам се под това мнение.
За моите проблеми има решение, но то струва по-скъпо от колкото можем да си го позволим.

# 223
  • Наблизо
  • Мнения: 8 349
Животътне свършва,но се променя коренно след появата на детето.
При нас например се наложи да сменя любимата си работа ,защото беше свързана с постоянно пътуване.,за да мога да гледам детето.
Обаче аз бях вече на 35 години и детето е много дълго чакано и много желано.
Бяхме обиколили половината свят,бяха ни омръзнали заведенията....
Не беше толкоз трудно да променим начина си на живот.
Подписвам се под това мнение.
За моите проблеми има решение, но то струва по-скъпо от колкото можем да си го позволим.
Какво е решението? Аз сега търся ясла и ми дават някакви баснословни суми.Няма направо смисъл да работя..Иначе не чувствам,че животът ми е свършил,напротив ,обожавам си детето...но има много неща от живота ни,които сме оставили за като попорасне.Ние също нямаме помощ и се оправям както можем..

# 224
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 554
Животътне свършва,но се променя коренно след появата на детето.
При нас например се наложи да сменя любимата си работа ,защото беше свързана с постоянно пътуване.,за да мога да гледам детето.
Обаче аз бях вече на 35 години и детето е много дълго чакано и много желано.
Бяхме обиколили половината свят,бяха ни омръзнали заведенията....
Не беше толкоз трудно да променим начина си на живот.
Напълно е нормално да се промени. Дори е задължително да се промени.
Говорех за хора, които не са готови да го променят. Които не искат да си развалят рахата.

Общи условия

Активация на акаунт