Коя е най-подходящата възраст за раждане в съвременния свят?

  • 19 820
  • 714
  •   1
Отговори
# 180
  • София
  • Мнения: 34 783
Този прозорец е доста широк. Това първо. Второ – не е над пълнолетие, а над 16. Ако на 18 има материална възможност да отглежда дете, чудесно, но според мен 18 годишните с финансови възможности са изключение. След това – майчинството е избор. Жената може да бъде Жена без въобще да е раждала. Следващо – виждала съм родители, които след определена възраст са оставяли децата си да си трошат главите и макар че в единия случай положението беше доста крайно, считам, че този тип родители са по-малко вредни от всеотдайните. Последните вредят много на децата си. Според мен.

# 181
  • София
  • Мнения: 62 595
Разбира се, че сме говорили, и сега говорим. Казала съм им, че винаги могат да разчитат на мен, дори много ще ми харесва да дундуркам внуци. В моя род нямаме случаи на отхвърлени млади "да се оправят", при нас е нормално да се грижим да внуците и да помагаме с каквото можем. И никой не го възприема като изяждане на собственото му време и живот като помага. Дори обратното - това е безценно време, което не може да бъде заместено с всичките екскурзии и "живот за себе си".

# 182
  • Мнения: 21 982
Аз с радост бих се виждала и разхождала внуците. И на почивка бих ги завела. Но да гледам внуци постоянно - няма да имам сили. Така че не бих и обещавала подобни неща.

# 183
  • София
  • Мнения: 62 595
Внуците е са чужди деца, с които да си поиграеш, когато си им на гости, но после да нямаш нищо общо с тях. А сили винаги се намират, освен ако човек не е много зле физически и психически. Ако имаш куче, ще го разхождаш по два пъти на ден, ще го водиш на ветеринар, ще му отделяш много време, за да расте силно и здраво. С какво то е по-важно и на по-високо стъпало в йерархията от внуците?

# 184
  • Мнения: 21 982
Аз нямам куче и имам 4 деца. Ако изобщо ми стигнат силите да изгледам тях, ще съм супер хепи Simple Smile Ти, Андариел, може да имаш сили и за 10, но аз отсега се уморявам. Не мисля да правя героични подвизи да изгледам още деца след моите. По-добре да се погрижа за себе си и да имат що-годе здрава баба, отколкото да се гътна от изтощение, понеже, разбираш ли, ще гледам деца до откат.

Куче не бих си взела, именно защото нямам сили за такова. Максимума ми е да си изгледам децата и после да помагам, колкото и както мога.

# 185
  • Мнения: 2 638
Отгледаха ме дядо и баба, светла им памет. С майка ми имаме 18 г разлика, не ни е направили близки това. Дори мисля, че не знаеха какво да ме правят.

# 186
  • София
  • Мнения: 34 783
Ако си решил да си взимаш куче, ще си го гледаш. Ако си решил да създаваш дете, ще си го гледаш. Друг е въпросът, ако родителите на внуците са безотговорни и не могат да си гледат децата.
"Любимата" ми аналогия между деца и кучета.

# 187
  • Мнения: 21 982
Нищо общо няма наистина. Кучето си е отговорност, ако го вземеш да го гледаш. А не да ти го натрапва някой, сякаш е задължително.

# 188
  • София
  • Мнения: 62 595
Бианка, всички така говорят, докато все още имат деца за отглеждане. Обаче появи ли се първото внуче, все едно някой с голямата гъба им е изтрил старите мисли и е сложил нови.  Simple Smile

В живота задължително няма.

# 189
  • Мнения: 21 982
Ако и сили ми налее с гъбата, няма проблеми Simple Smile Ех, ако ставаше така Simple Smile

# 190
  • Мнения: 1 322
Всяко зависимо от теб, живо същество те обримчва с отговорности. Как се справяш с носенето им е съвсем отделен въпрос. Сравненията са неуместни.

# 191
  • Мнения: 285
По мое наблюдение бабите не са това,което бяха някога.
Живее им се по кръчми,кафета и почивки.
Пък децата/внуците кучета ги яли.
Боже моята баба(лека ѝ пръст) никога не се оплака,беше плътно със нас.
Когато бяхме болни тя ставаше . Нашите работеха ,все пак трябваше да ядем.
Сега бабите казват “води я на градина” а има толкова проекти от ЕС за детегледач на дете.
Чак ме е яд да се наричат баби.
П.с с ковид съм и отново се грижа аз за детето,да не изброявам през какви други здравословни проблеми минах и никой не ми я взе. Ама ако трябва да се прави нещо и да се меси (особено едната прекрасна особа) е първа. Блят!

# 192
  • София
  • Мнения: 34 783
Бабите лоши? Не те притеснява, че могат да се заразят, но те лоши... Бре. А другият родител къде е?

# 193
  • Мнения: 1 358
Родих на 27, можеше още по-рано да е (отне ни близо година "да се получи").  От тази гледна точка смятам за изключително вредна мантрата "преди 30 изобщо и не мислете за деца, рано е, незрели сте, нетърпеливи сте, живейте".  Честно казано около нас повече натиск усещах да нямаме деца сега, отколкото обратното.  До степен свекървата да каже, че е била изненадана, че чакаме дете, защото си мислела, че още ни се "живее". А в моето обкръжение разлика между търпението и отдадеността към децата между жените на 25+ и 35 + не виждам. Зависи от човека, не от възрастта.   
Естествено, че всеки случай е различен - има хора, които по-късно срещат правилния партньор, не са сигурни/готови за деца. 

От моя гледна точка обаче ако имаш стабилен партньор и знаеш, че искаш дете/деца, колкото по-рано започнеш, толкова повече плюсове имаш:
1) имаш време за реакция ако нещата не станат веднага и се окаже, че има някакъв проблем
2) след като се роди първото имате време и опции кога и дали да се роди второ.  Аз например искам повече от едно дете, но имах нужда след майчинството да се върна малко на работата, която обичам, преди евентуално да се впусна в това приключение отново.  Имайки първо на 27, спокойно мога да си позволя да изчакам дори 6-7 години преди следващо.  И после да имам време и за трето (Wink ). Ако бяхме чакали по избор за първо до 34-5, щяхме да сме драматично лимитирани в опциите за разлика между децата и бройката им.   

# 194
  • Мнения: 285
Бабите лоши? Не те притеснява, че могат да се заразят, но те лоши... Бре. А другият родител къде е?
Да се заразят като вече са го карали наскоро?!
За твое сведение командировка ще е 20 дена.
Друг въпрос?

Общи условия

Активация на акаунт