Бебето е лесно. Като тръгне на училище, английски, пиано, солфеж, карате, балет и т.н става друго.
- Публикувана: 13 март 2021, 14:42 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2021, 22:06 ч.
Коя е най-подходящата възраст за раждане в съвременния свят?
Аз пък ви се чудя,как ще си оставите детето да се мъчи физически НЕдобре за да гледа внучето ви (живот и здраве нека всички имаме)
Или ще използвате тия заучени фрази ,че никой е им е длъжен ?! Класическа дзурла придружено с врътване и фръцване .В случая кой е егоист?
Несъзнателно ще бутате колички и ще сменяте памперси та няма да разберете откъде ви е дошло.
И да ,ако не мога да разчитам на тая баба за помощ за какво иде реч изобщо. Само да кажа,че не познавам колегите на мм,по банкети е сам.Ама изпитайте тая изолация и пак ще си говорим.
Детето си е дете,винаги ще е обичано и обгрижвано,но и аз съм човек и имам нужда да знам,че някой ще ми помогне ! Защото наистина имам нужда от малко помощ!
Айде хейтете това що съм родила
Или ще използвате тия заучени фрази ,че никой е им е длъжен ?! Класическа дзурла придружено с врътване и фръцване .В случая кой е егоист?
Несъзнателно ще бутате колички и ще сменяте памперси та няма да разберете откъде ви е дошло.
И да ,ако не мога да разчитам на тая баба за помощ за какво иде реч изобщо. Само да кажа,че не познавам колегите на мм,по банкети е сам.Ама изпитайте тая изолация и пак ще си говорим.
Детето си е дете,винаги ще е обичано и обгрижвано,но и аз съм човек и имам нужда да знам,че някой ще ми помогне ! Защото наистина имам нужда от малко помощ!
Айде хейтете това що съм родила
Ми и аз имам помощ,от мъжът ми.И не мисля,че отглеждането на бебе е нещо трудно и непосилно.
Мъжът ми не ми е помагал за нашето дете. Мъжът ми си гледаше детето заедно с мен. При това положение трети е излишен.
Идеално би ми било да имам баба и дядо наблизо за:
- да ги взимат от училище 1 вечер в седмицата, за да можем с ММ да имаме 1 вечер за наше общо хоби. После си ги прибираме, да си спат у нас.
- да ги пращаме на бабин дом 1 уикенд в месеца. Може и на 2 месеца.
- да ни помагат при болест или друго извънредно положение. Като тази помощ се предполага, когато за нас е наистина трудно да се справим сами.
- и черешката на тортата: 1-2 седмици в годината да го вземат на пансион, за да наистина да си починем.
За всичко друго сме насреща като родители.
- да ги взимат от училище 1 вечер в седмицата, за да можем с ММ да имаме 1 вечер за наше общо хоби. После си ги прибираме, да си спат у нас.
- да ги пращаме на бабин дом 1 уикенд в месеца. Може и на 2 месеца.
- да ни помагат при болест или друго извънредно положение. Като тази помощ се предполага, когато за нас е наистина трудно да се справим сами.
- и черешката на тортата: 1-2 седмици в годината да го вземат на пансион, за да наистина да си починем.
За всичко друго сме насреща като родители.
Бебето е лесно. Като тръгне на училище, английски, пиано, солфеж, карате, балет и т.н става друго.
Не си правя далечни планове,не знам ще има ли училище,карате и цигулка след шест години.
С мъжът ми сме си направили сметката, че можем да се справим сами с детето, и двамата смятаме, че това е наше задължение. И двамата направихме много компромиси за да е възможно, но отговорността си е наша.
Имаме баба на разположение, но детето до година и половина не е оставяно само при нея. Сега се случва да го оставим в събота, за да си изграждат връзка и да се забавляват заедно. Става въпрос за свекърва ми и мъжът ми смята, че тя е направила достатъчно и е време да си работи на спокойствие, да се вижда с приятелки, да ходи по екскурзии, а аз съм съгласна с него.
Двамата не излизаме, излизаме по отделно, а другия гледа детето. Първото ми излизане беше, когато бебето нямаше и два месеца, но грам не съм се притеснявала, че няма да се справи. Той си смени работата, за да имам аз възможност да се преквалифицирам и да започна да поработвам от вкъщи.
Не ни тежат особено компромисите, защото е било осъзнато и сме го очаквали. Просто нов и различен етап от живота.
Имаме баба на разположение, но детето до година и половина не е оставяно само при нея. Сега се случва да го оставим в събота, за да си изграждат връзка и да се забавляват заедно. Става въпрос за свекърва ми и мъжът ми смята, че тя е направила достатъчно и е време да си работи на спокойствие, да се вижда с приятелки, да ходи по екскурзии, а аз съм съгласна с него.
Двамата не излизаме, излизаме по отделно, а другия гледа детето. Първото ми излизане беше, когато бебето нямаше и два месеца, но грам не съм се притеснявала, че няма да се справи. Той си смени работата, за да имам аз възможност да се преквалифицирам и да започна да поработвам от вкъщи.
Не ни тежат особено компромисите, защото е било осъзнато и сме го очаквали. Просто нов и различен етап от живота.
Аз пък ви се чудя,как ще си оставите детето да се мъчи физически НЕдобре за да гледа внучето ви (живот и здраве нека всички имаме)
Или ще използвате тия заучени фрази ,че никой е им е длъжен ?! Класическа дзурла придружено с врътване и фръцване .В случая кой е егоист?
Несъзнателно ще бутате колички и ще сменяте памперси та няма да разберете откъде ви е дошло.
И да ,ако не мога да разчитам на тая баба за помощ за какво иде реч изобщо. Само да кажа,че не познавам колегите на мм,по банкети е сам.Ама изпитайте тая изолация и пак ще си говорим.
Детето си е дете,винаги ще е обичано и обгрижвано,но и аз съм човек и имам нужда да знам,че някой ще ми помогне ! Защото наистина имам нужда от малко помощ!
Айде хейтете това що съм родила
Или ще използвате тия заучени фрази ,че никой е им е длъжен ?! Класическа дзурла придружено с врътване и фръцване .В случая кой е егоист?
Несъзнателно ще бутате колички и ще сменяте памперси та няма да разберете откъде ви е дошло.
И да ,ако не мога да разчитам на тая баба за помощ за какво иде реч изобщо. Само да кажа,че не познавам колегите на мм,по банкети е сам.Ама изпитайте тая изолация и пак ще си говорим.
Детето си е дете,винаги ще е обичано и обгрижвано,но и аз съм човек и имам нужда да знам,че някой ще ми помогне ! Защото наистина имам нужда от малко помощ!
Айде хейтете това що съм родила
Много питаш,зададох въпрос (този който си маркирала с черни буквички) не визирам мен ,а принципно питах за всякаква ситуация .
Държавен служител в поделение и тръгна преди симптомите ми.
Ако те интересува още нещо за ММ ,можеш да ми пишеш на лично . И на интимни въпроси ще ти отговоря,ако и това те вълнува.А сега се фокусирай върху въпроса с по-тъмните бъквички. Мерси
Скрит текст:
С мъжът ми сме си направили сметката, че можем да се справим сами с детето, и двамата смятаме, че това е наше задължение. И двамата направихме много компромиси за да е възможно, но отговорността си е наша.
Имаме баба на разположение, но детето до година и половина не е оставяно само при нея. Сега се случва да го оставим в събота, за да си изграждат връзка и да се забавляват заедно. Става въпрос за свекърва ми и мъжът ми смята, че тя е направила достатъчно и е време да си работи на спокойствие, да се вижда с приятелки, да ходи по екскурзии, а аз съм съгласна с него.
Двамата не излизаме, излизаме по отделно, а другия гледа детето. Първото ми излизане беше, когато бебето нямаше и два месеца, но грам не съм се притеснявала, че няма да се справи. Той си смени работата, за да имам аз възможност да се преквалифицирам и да започна да поработвам от вкъщи.
Не ни тежат особено компромисите, защото е било осъзнато и сме го очаквали. Просто нов и различен етап от живота.
Имаме баба на разположение, но детето до година и половина не е оставяно само при нея. Сега се случва да го оставим в събота, за да си изграждат връзка и да се забавляват заедно. Става въпрос за свекърва ми и мъжът ми смята, че тя е направила достатъчно и е време да си работи на спокойствие, да се вижда с приятелки, да ходи по екскурзии, а аз съм съгласна с него.
Двамата не излизаме, излизаме по отделно, а другия гледа детето. Първото ми излизане беше, когато бебето нямаше и два месеца, но грам не съм се притеснявала, че няма да се справи. Той си смени работата, за да имам аз възможност да се преквалифицирам и да започна да поработвам от вкъщи.
Не ни тежат особено компромисите, защото е било осъзнато и сме го очаквали. Просто нов и различен етап от живота.
Традиционното българско семейство – мама, баба и аз. Вместо нормалното – мама, татко и аз.
Бебето е лесно. Като тръгне на училище, английски, пиано, солфеж, карате, балет и т.н става друго.
Не си правя далечни планове,не знам ще има ли училище,карате и цигулка след шест години.
Шест години са на едно мигане разстояние. Ако не дойде краят на света, всичко ще си е пак както е било откакто свят светува.....И винаги е по-добре да си млад, здрав, богат, с партньор и помагащи родители, отколкото сам на всички фронтове.
На 45-50 + г. като си е добре вече наследниците да са си хванали пътя и хляба в ръцете,а ти да си гледаш спокойствието и живота...А не тепърва да се занимаваш в тинейджъри,а още по-малко с бебета.
Тя природата си знае работата,ама ние нали винаги искаме да ѝ се доказваме,че не е баш така.....
Тя природата си знае работата,ама ние нали винаги искаме да ѝ се доказваме,че не е баш така.....
А какво точно се разбира под гледане на спокойствието и живота?
Ми на мен лично ми е приятно да се занимавам с бебета, малки деца и тийнове. Само дето животът не ми е спрял, а децата у дома намаляха като бройка.
На мен не ми е спокойно да не правя нищо по цял ден. Децата не са ни пречили нито на забавлението, нито на почивките, нито на пътуванията. Даже в чужбина сме живяли с 2 от децата. Каквото искахме, сме го постигнали.
Тъкмо идеално време за ново бебе, пък внуци още няма на хоризонта. Най-малкият вкъщи е на 6 и ми е страшно приятно с него, на баща му също.
За внуците, колкото и да помагат възрастните, не може да отнемат ролята на родителите. Дупета на внуците надали ще мия, затова и децата ни след гимназията ги отделяме. За събота и неделя и за почивка някъде с кеф ще взимам, че даже може (ако ме помолят) и по уроци да развеждам. Но да си ги гледат родителите им. Това разбирам под помощ и така ни помагат на нас нашите родители.