Коя е най-подходящата възраст за раждане в съвременния свят?

  • 19 019
  • 714
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: 4 387
Като се почне с това къпане на бебе, все едно е някакво висшо изкуство. Още в болницата показват как се прави, не е атомна физика. Взимаш се в ръце и действаш, това е. Ако за едното къпане те е страх, какво ще стане като детето се разболее. Казваш си мога и ще се справя и си го повтаряш, не тръгваш с идеята, че ще се провалиш.

Аз имам 3 деца, родени съответно на 33, 34 и последното  на 42. Това което бих казала е да се ражда по-рано, последствията от бременността и раждането на 42 още си ги нося.

Последна редакция: пт, 26 мар 2021, 07:42 от vesela_veli

# 601
  • Мнения: 1 189

Аз имам 3 деца, родени съответно на 33, 34 и последното  на 42. Това което бих казала е да се ражда по-рано, последствията от бременността и раждането на 42 още си ги нося.

Би ли споделила за последствията ?

# 602
  • Мнения: 21 973
Хубавото на раждането в късна възраст е, че с малкото детенце минаваш за млада майка, доколкото е възможно хаха Аз допускам, че в някакъв момент може да ме вземат за баба на детето, но не се шашкам. Не се е случило засега.

# 603
  • Мнения: X
На мен лично, бабите започнаха да ми помагат на по-късен етап с децата. Като новородени, таткото помагаше, но аз общо взето почти изцяло аз си ги гледах. С първото дете бях много смешна, защото в родилното не знаех как да взема бебе и да го гушна. Grinning Но толкова бързо свикнах, че след 7-10 дни все едно цял живот бебета съм гледала. Имаме си заложен инстинкт и бързо влизаме в час. Но лично за мен, някоя баба да ми се мотае, когато е времето да се опознаваме с бебето, да се кърмим и да сме си заедно, би било ужасно напрягащо.

Но идеята за Сладураната ми беше друга. Заради хормоните по време на бременност и раждане, някои жени имат психически разклащания и съответно със съпътстващ проблем в тази област, може да е трудно. Жената каза, че е хипохондричка и има паник атаки, а това е сериозно. Психичните проблеми по време на бременност се засилват. Ако няколко месеца поработи над психиката си и се опита да спре и лекарствата, може да изкара една много спокойна бременност. Добрата новина е, че ако тези проблеми са се отключили след Ковид, с времето може постепенно да отшумят. Вирусът атакува нервната система и известно време може да даде отражение.

# 604
  • Мнения: 4 387

Аз имам 3 деца, родени съответно на 33, 34 и последното  на 42. Това което бих казала е да се ражда по-рано, последствията от бременността и раждането на 42 още си ги нося.

Би ли споделила за последствията ?
Като за начало напълняване, което много трудно контролирам, различни малки болежки тук и там, които като се обединят стават много. Ставни проблеми, хормонални и какво ли още не. Не че е гаранция, че такива няма да има и в по-млада възраст, но тогава организма се справя по-лесно.

# 605
  • София
  • Мнения: 62 595
С риск на някои да не им хареса или да ги шокирам, това с паник атаките и т.н. е една много удобна позиция - всички се въртят около нея, съчувстват, убеждават и т.н. Е, сори, ама какво чака, с бъклица и дрян ли да я канят да бременее! Ако иска да ражда, то в този живот не е задължително всяка жена да ражда и да гледа дете! Щом я е страх и има съмнения, да си живее така! Дай сега да я дундуркаме и да я убеждаваме и да й подхранваме ролята на жертва! Докато не се размърда малко да излезе от тази позиция, ще има да си пие хапчетата и да ходи на терапия и да върти всички около себе си цял живот! Много хубаво става за нея - каквото и да каже или да не каже, все другите ще са виновни. Ако не иска да ражда точно от този мъж, поне да не си измисля оправдания. Човек трябва и сам да направи нещо за себе си, за да се оправи, да прояви инициатива, иначе ще си живее с паникатаките и хипохондрията форевър. На 34 е, не е на 14! Да порасне най-после!

# 606
  • София
  • Мнения: 37 585
Андариел, малко повече емпатия към хората с проблеми.
Казва си тревогите, доста трудно е да пренебрегнеш ПА, хипохондрия, тревожност и мозък, който не ти е в услуга.

Затова първо лечение, овладяване на ситуацията и всичкото това да не се прекратява при евентуална бременност.

Имам приятелка, справи се, макар и в напреднала възраст и след 18г брак.

# 607
  • София
  • Мнения: 62 595
Емпатията си е емпатия, но да се подхранва едно такова състояние на човека чрез емпатия е зле за него. Мечешка услуга. Лечението е точно в този момент буквално да се вземе в ръце. Иначе може да си плаща за терапия цял живот - все ще има кой да й вземе парите. Понякога просто трябва човек да бъде поразтърсен малко, за да излезе от удобната роля на очакващия емпатия, а другите да бъдат впримчени в това да съчувстват. Ето, ти също влизаш в този малък капан като тръгваш да ми обясняваш как трябвало да проявя емпатия, иначе аз съм лоша. Има един момент, отвъд който човекът с проблеми толкова комфортно започва да се чувства в тази си роля, че започва да става изискващ към другите, това започва да му носи някакви ползи, най-често емоционални, всички са му длъжни. Затова я питах потребителката дали иска деца, а тя взе да увърта някакви, вместо да отговори с просто ДА или НЕ. Удобно, нали?

# 608
  • Мнения: 254
Емпатията си е емпатия, но да се подхранва едно такова състояние на човека чрез емпатия е зле за него. Мечешка услуга. Лечението е точно в този момент буквално да се вземе в ръце. Иначе може да си плаща за терапия цял живот - все ще има кой да й вземе парите. Понякога просто трябва човек да бъде поразтърсен малко, за да излезе от удобната роля на очакващия емпатия, а другите да бъдат впримчени в това да съчувстват. Ето, ти също влизаш в този малък капан като тръгваш да ми обясняваш как трябвало да проявя емпатия, иначе аз съм лоша. Има един момент, отвъд който човекът с проблеми толкова комфортно започва да се чувства в тази си роля, че започва да става изискващ към другите, това започва да му носи някакви ползи, най-често емоционални, всички са му длъжни. Затова я питах потребителката дали иска деца, а тя взе да увърта някакви, вместо да отговори с просто ДА или НЕ. Удобно, нали?
Искам дете, но ме е страх да го износя и родя.Какво да направя, психика. Като ходя да ми взимат кръв едва не припадам преди това от страх, като видя иглата се вледенявам.Един път са ми слагали абокат само, държах си ръката като обездвижена.От Ковида направих двустранна бронхопневмония, мислех си,че ще умра и започнах да се сбогувам с близките си.Не искам да съм такава,но какво да направя.

# 609
  • София
  • Мнения: 62 595
Много хубаво оправдание си имаш, направо универсално - психика! Всички хора имат психика. Както казва едно клише - ако не направиш това, което е нужно, за да постигнеш целта, значи не я искаш достатъчно силно. В момента си на "иска ми се, но не ми стиска". Като не искаш да си такава, направи нещо! Крачка напред върши добра работа като начало. За правене на бебе никой не ти точи кръв, а е достатъчно да ползваш природния стар метод, който на всичко отгоре носи и удоволствие. Докато дойде време за раждане, вече няма да имаш търпение да родиш, защото коремът ще ти тежи и ще ти е омръзнало да си като цементовоз.

# 610
  • София
  • Мнения: 37 585
Мхм. С “вземи се в ръце” можеш много пари да изкараш, хората с психични смущения не са го чували.

# 611
  • София
  • Мнения: 62 595
Е, да, пари се изкарват с това да му ходиш по акъла и да му съчувстваш, поне докато има да си плаща. Но действително ли му помагаш на него или просто правиш пари от него? Никой не обича да чува неща, които не отговарят на очакванията и на желанията му. А колкото повече хора затъват в ролята си на жертви, толкова повече се намират и такива, които уж им съчувстват, уж им правят терапия. Човек може да се излекува само ако той самият иска. А ако не иска все ще се намери мошеник, който да му шепне това, което иска да чуе.
Въпросите са два:
1. Искаш ли ...?
2. Какво ще направиш, за да го постигнеш?

Не се пита "готов ли си", защото човек никога не е готов да се изправи срещу страховете си. Или се крие, или сам го прави, или обстоятелствата го принуждават.

# 612
  • Мнения: 301
Специално първите месеци бяха толкова лежерни, че често съм се чудила каква пък чак помощ трябва.
“Лежерни” са като си имаш баби да са до тях, дори и да не правят нищо особено. Ако нямаш с кого да оставиш бебето и за 5 минутки да отидеш някъде и си до него 24/7, хич няма да ти се сторят лежерни. Не можеш да оставиш едно бебе само вкъщи. Късметлийка си без са го осъзнаваш.

# 613
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, като да си млад, здрав и богат и да се чудиш на старите, болните и бедните какво толкова не им стига.

# 614
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
Като за начало напълняване, което много трудно контролирам, различни малки болежки тук и там, които като се обединят стават много. Ставни проблеми, хормонални и какво ли още не. Не че е гаранция, че такива няма да има и в по-млада възраст, но тогава организма се справя по-лесно.
Не че не съм съгласна - всяка бременност носи рискове и оставя "спомени". Но на мен пък най-гадните проблеми ми докара първата бременност, и ще си ги нося винаги. Та не оставяй такива мисли да те тровят, всяко можеше да е.

Несериозно е на ПА и свързаните проблеми да се отговаря с "Порасни".

Общи условия

Активация на акаунт